Определение № 154 от 29.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. Стара Загора, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20265500500073 по описа за 2026 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл.417 и чл.418 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№ 108/08.01.2026г. от търговския субект /юридическото лице/ „Ю.Б.“ АД, гр.С. против негативната за него отхвърлителна част от постановеното в з.з. Разпореждане № 3189/23.12.2025г., постановено по приключеното ч.гр.д.№ 1795/2025г. по описа на РС- гр.Ч., обл.С., с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК срещу длъжницата /пълнолетната българска гражданка/ Н. Н. Х. от гр.С. за сумата от 231, 65 лв. и изпълнителен лист за нея, представляваща такса от 02.01.2025г. до 08.12.2025г. Частният жалбоподател /заявителя/ излага редица фактически и правни доводи за неправилност и необоснованост на обжалваната от него отхвърлителна част на това Разпореждане. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло в атакуваната му част това Разпореждане на РС и да му се присъди претендираната парична сума, със законните последици от това.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело, мотивите в атакуваната част от първоинстанционното Разпореждане, и като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице /заявител/, в предвидения законен 1седмичен срок за обжалване, в изискуемата се писмена електронна форма, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като видно от материалите по приложеното в електронен вид приключено първоинстанционно ч.гр.д.№ 1795/2025г. по описа на РС1 гр.Ч., обл.С., производството пред заповедния РС е било образувано по заявление по реда на чл.417 от ГПК от „Ю.Б.“ АД, гр.С. срещу длъжницата Н.

Н. Х. от гр.С. за сумата от 231, 65 лв. и изпълнителен лист за нея, представляваща такса от 02.01.2025г. до 08.12.2025г., като в иницииращото заповедното съдебно производство писмено

Заявление на банката/ч.жалбоподател/ изрично е посочено, че вземането произтича от представеното извлечение от счетоводни книги на Банката, което правилно е преценено от заповедния РС, като редовно от външна страна, издадено и подписано от служители на Банката, съдържащо достатъчно данни за кредитополучателя, за размера на кредита, за неговите главница, договорна лихва и обезщетение за забавено плащане, и което също така удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето /длъжница/, срещу което се иска издаване на изпълнителен лист. Но относно процесното искане в Заявлението за някаква парична такса в размер на 231, 65 лв. за периода от 02.01.2025г. до 08.12.2025г. включително, видно от приложения към Заявлението писмен Погасителен план, няма никаква такава уговорена между страните парична такса, а и в самото Заявление никъде не е посочена по никакъв пряк или косвен начин откъде произтича евентуалната изискуемост на тази претендирана, като точен размер и фиксиран период от време такса.

В тази връзка настоящият въззивен съд напълно споделя мотивите на РС, че едно такова задължение към кредитополучателя да заплати някакви парични разходи при изискуем кредит противоречи на императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като при забава на плащането кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надхвърля размера на законната лихва. Поради което се явява процесуално недопустимо освен законната лихва за забава в тежест на заемателката /длъжница/ да се възлага и някаква допълнителна парична такса /каквато е очевидно процесната такава/, която законът не допуска, поради което и такава такса не се дължи. Освен това на осн. чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът /ч.жалбоподател/ по закон може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, поради което кредиторът /заявител/ не може да иска заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на самия кредит. Още повече, че дейността по изготвяне и връчване на уведомления по естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а се явява изцяло във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, поради което горепосочени действия не са в обхвата на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Съгласно императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя /длъжницата/ кредиторът /заявител/ има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, иначе тя ще влезе във видимо законово противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК и следва да се счита за нищожна. В тази именно връзка една такава наказателна по съществото си клауза е и в пряко противоречие със забраната за неоснователно обогатяване, която в същността 2 си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна.

Предвид всички гореизложени мотиви, настоящият въззивен съд счита, че в обжалваната му отхвърлителна част постановеното в з.з. първоинстанционно Разпореждане се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, поради което то следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по-горен съд.

Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.278, чл.417 и чл.418 от ГПК във вр. с чл.10а, ал.1 и чл.33, ал.1 от ЗПК, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваната му отхвърлителна част Разпореждане № 3189/23.12.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 1795/2025г. по описа на РС- гр.Ч., обл.С..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3