Решение № 386 от 16.04.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Кюстендил, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря Катя П. Николова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520101747 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от Й. А. И., ЕГН ********** , действащ лично и със съгласието на своята майка С. Ц. Т., ЕГН **********, и К. А.И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител С. Ц. Т., ЕГН **********, срещу А. Й.

И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК за увеличаване на присъдена месечна издръжка, дължима от родител на ненавършили пълнолетие деца.

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на двамата ищци, като по силата на Решение № 260401/25.06.2021г., постановено по гр.д. № 1799/2020 г. по описа на КРС, същият е задължен да заплаща на ищеца Й. А. И. месечна издръжка в размер на 200,00 лв., а на ищеца К. А. И.а – в размер на 180,00 лева. Сочат се увеличени нужди на ищците предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер на издръжката и тяхното израстване. Претендира се увеличаване на присъдените издръжки от 200,00 лв. на 350,00 лв. месечно за ищеца Й. И., респ. от 180,00 лв. на 330,00 лв. месечно за ищеца К. И.а, считано от подаване на исковата молба /09.07.2025г./. Претендират се и разноски по делото, вкл. адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител. Счита исковете за допустими, но недоказани и прекомерно завишени. Поддържа становище за определяне на размер на дължимата издръжка около законния минимум.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се 1 издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

По делото не се спори, а и се установява от представените удостоверения за раждане, че родители на Й. А. И., ЕГН ********** и К. А. И.а, ЕГН ********** са С. Ц. Т., ЕГН ********** и А. Й. И., ЕГН **********. Оттук следва, че ответникът, като баща на ищците, е лице, задължено да им дава издръжка.

С решение № 260401/25.06.2021г., постановено по гр.д. № 1799/2020 г. по описа на КРС, влязло в законна сила на 15.07.2021 г., ответникът е осъден да заплаща на ищеца Й. А.

И. месечна издръжка в размер на 200,00 лв. и на ищцата К. А. И. месечна издръжка в размер на 180,00 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 07.10.2020 г. Следователно, от определяне размера на присъдената издръжка по съдебен ред на всеки от ищците са изминали повече пет години, като към датата на устните състезания първият е на 14 години, а втората – на 8 години. Установява се, че ищцата е записана като ученичка в дневна форма на обучение в 1Г клас в Шесто основно училище „Свети Паисий Хилендарски“, а ищецът е записан като ученик в дневна форма на обучение в 6В клас в Шесто основно училище „Свети Паисий Хилендарски“ за учебната 2024/2025 година. Съдът намира, че израстването на всяко от децата в периода от определяне предишния размер на тяхната издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката им. Нуждите на ищците, обичайни за деца на тяхната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което те се отглеждат, се установяват от самия факт на биологичното съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.

Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого децата живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата. Оттук следва, че ответникът трябва да поеме по-голям дял от паричната издръжка на ищците.

Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата”. Към момента на приключване на устните състезания минималният размер на издръжката, съобразен с минималната работна заплата за страната за 2026 г. /ПМС № 243/13.11.2025 г./, е 303,25 лв. (155,05 евро). Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо. Определеният с ПМС размер на линията на бедност за страната за 2026 г. /дата на устните състезания по делото/ е 764.00 лв. (390.63 евро). Линията на бедност по същество е определен процент от медианния (средния) доход на пълнолетно лице в страната, измерен от правилата на статистиката. Традиционно в последните няколко години процентът, определян 2 от МС, е 60. Т.е. линията на бедност е показател, базиран на средния доход на пълнолетно лице в страната. Доколкото този показател е обективен, но ищците по делото не са пълнолетни лице, а деца, то съдът намира, че именно линията на бедност поначало е ориентир, на който следва да се стъпи, за да се прецени необходимата издръжка за едно дете, която всякога е част (процент) от издръжката на пълнолетно лице.

По делото не се установи ответникът понастоящем да реализира доходи, но доколкото същият е в трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, то не може да се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка (ППВС № 5/1970 г., т. 11). Напротив, установява се от служебно изисканата справка от НАП, че същият е полагал труд по трудово правоотношение до м. Октомври 2025г., считано от когато същото е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ /до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, без предизвестие/. Не се установяват други алиментни задължения на ответника.

С оглед гореизложеното, съобразявайки конкретната фактическа обстановка и при упражняване правото си на преценка по чл. 162 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че ответникът следва да поеме дял от месечната издръжка за всеки от ищците в претендираните размери – в размер на 350,00 лв. (178,95 евро) месечно за Й. И. и 330,00 лв. (168,73 евро) месечно за К. И. Ето защо съдът намира, че исковете с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК са основателни и следва да бъдат уважени за пълните предявени размери.

Издръжките се дължат от датата на предявяване на исковата молба – 09.07.2025 г., до настъпване на законово основание за тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване.

По изпълнението на решението:

Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

По разноските:

Ищците са претендирали разноски, каквито с оглед изхода на делото им се полагат.

Установява се по делото и направата на такива в размер на 700,00 лв. (357,90 евро) /заплатен адвокатски хонорар/, поради което и следва да бъдат присъдени в този размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху увеличения размер на присъдените издръжки в размер на 220.88 евро, както и заплатената от бюджета на съда сума за възнаграждение на назначения му особен представител в размер на 256.00 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна издръжка от А. Й. И., ЕГН **********, определена с решение № 260401/25.06.2021г., постановено по гр.д. № 1799/2020 г. по описа на КРС, влязло в законна сила на 15.07.2021 г., в полза на Й. А. И., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка С.

Ц. Т., ЕГН **********, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК А. Й. И., ЕГН **********, да заплаща на Й. А. И., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка С.

Ц. Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00 лв. (178,95 евро), считано от 09.07.2025 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на 3 забавата до окончателното й погасяване.

ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна издръжка от А. Й. И., ЕГН **********, определена с решение № 260401/25.06.2021г., постановено по гр.д. № 1799/2020 г. по описа на КРС, влязло в законна сила на 15.07.2021 г., в полза на К. А. И.а, ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител С. Ц. Т., ЕГН **********, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК А. Й. И., ЕГН **********, да заплаща на К. А. И.а, ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител С. Ц. Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 330,00 лв. (168,73 евро), считано от 09.07.2025 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното й погасяване.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Й. И., ЕГН **********, да заплати на Й. А. И., ЕГН ********** и К. А. И.а, ЕГН **********, първият от тях действащ лично и със съгласието, а вторият - чрез, майката на двамата С. Ц. Т., ЕГН **********, сумата от 357,90 евро, представляваща разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А. Й. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - Кюстендил сумите, както следва: 220.88 евро, представляваща държавна такса върху увеличения размер на присъдените издръжки; 256.00 евро - заплатено от бюджета на съда възнаграждение за назначения му особен представител по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в 2седмичен срок, считано от 16.04.2026 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.

Преписи от решението да се връчат на страните /чл. 7, ал. 2 ГПК/.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4