Решение № 214 от 13.04.2022, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 2423/2021
- Вид
- Решение № 214
- Подписан
- 13.04.2022
- Състав
- Дария Иванова Митева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.213 ал.1 т.1 · Закон за горите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за горите
- чл.273 ал.1 · Закон за горите
- чл.46, ал.1 · Закон за нормативните актове
- чл.53 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 214 гр. Плевен, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20214430202423 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Наказателно постановление №603/06.12.2021г. на Директора на РДГ-Ловеч на Н.
В. Д., ЕГН********** е наложено на основание чл. 266 ал.1 пр.4вр чл.213 ал.1 предл.4 т.1 от ЗГ от Закона за горите административно наказание - глоба в размер на 150,00 лв, и на осн.чл 266 ал1 пр.4вр.с чл 213 ,ал1пр.4 т 2 от Закона за горите глоба в размер на 150лв.
Отнети са в полза на държавата:
1.Вещите предмет на нарушението: 2 пр.куб.м. дърва за огрев от видове акация ,бряст и гледичия с пазарна стойност 160лв,на основание чл.20,ал1 от ЗАНН,във вр.чл.273 ал.1 от ЗГ
2.Вещите послужили за извършване на нарушението –
1 брой товорен автомобил „****“*** Д с рег.№ ******* ,с пазарна стойност 1 500лв., на основание чл.20 ал.1 от ЗАНН и чл.273 ал.1 от ЗГ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал жалбоподателят Н. В. Д. който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност в пункт 2, като излага конкретни доводи в жалбата. Предвид горното процесуалният му представител в лицето на адв.П. Д. в съдебно заседание моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление в пункт 2, като незаконосъобразно. Доразвива доводите изложени в жалбата, моли да бъде върнато МПС товорен автомобил „****“*** Д с рег.№ ****, иззет като средство за извършване на нарушението. По делото не е представеното доказателство- свидетелство за регистрация на МПС Част І, от което да е видно на кое лице се води МПС, а и такова лице не е упоменато никъде в административно наказателната преписка.
Въззиваемата страна от своя страна не изпраща процесуален представител.
1
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.09.2021 г. в 09:08часа, в землището на с.горна Митрополия ,община Д.Митрополия , ул Г.Д.. №1 в качеството си на собственик и водач на товарен автомобил „****“*** Д с рег.
№ *******,извършва транспорт на: 2 пр.куб.м. дърва за огрев от видове акация ,бряст и гледичия, нарязани и нацепени на дължина 0,30м, без дървесината е да е придружена с превозен билет и без да е маркирана с контролна горска марка,общинска или производствена марка според изискванията на Закона за горите.
От показанията на актосъставителят Р се установява че след като получил обаждане от служител на МВР- Д.Митрополия,че в с. Г.Митрополия е спрян бус **** които е транспортирал дървесина и е представил превозен билет от предният ден, т.е без превозен билет и без поставена контролна марка,каквито са изискванията на закона или да е маркирана поне 30 % от превозваната дървесина. В тази насока са и свидетелските показания на св. М.Н.,които след като установил че се превозва дървесина без превозен билет се обадил да уведоми горските към РДГ-Плевен.От разпита и на двамата сивидетели Н. и М. се установява ,че жалбоподателят е превозвал дървесина без поставена търговска марка и без билет. Свидетелските показания на И.Р. и М.Н. и М.М. , съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не установи в хода административно наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както АУАН, така и НП съдържат в цялост всички изискуеми се реквизити съгласно чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Както акта, така и атакуваното НП са издадени въз основа на годни доказателствени средства събрани по надлежния ред.
В представеното възражение по констатациите на АУАН в срока по чл.44 от ЗАНН няма направени конкретни искания за събиране на доказателства, а само са наведени доводи за неправилност на установените факти. Предвид на това правилно наказващият орган е издал и НП.
От събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин се установи описаната в акта, а в последствие и в наказателното постановление фактическа обстановка, а именно Не са налице основания за прилагане на чл.28 и чл.29 от ЗАНН.
Жалбоподателят е извършил нарушение по чл.213, ал.1, т.1 пр.4 Закона за горите, а именно превозване без превозен билет на немаркирана дървесина. Законът за горите предвижда два отделни състава на административни нарушения - съответно по чл. 213, ал.1, т.1 и по чл.213, ал.1, т.2 и за всяко трябва да се наложи отделно наказание. Ето защо не е нарушено правилото поп bis in idem.
Съгласно разпоредбата на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна 2 горска марка, съответно с производствена марка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение по ЗГ, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че жалбоподателя е извършил посочените административни нарушения.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административно наказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил минималното предвидено в правната норма наказание.
Съдът,намира че не са на лице наличие на процесуален порок на производството, съществен, в степен да обоснове отмяна на НП . Както съставения АУАН, така и издаденото НП съдържат обстоятелствено предявено извършването на две административни нарушения на ЗГ, състоящи се в транспортиране от жалбоподателят на посочена дата и място, по съответен начин, на конкретно описана по количество и вид дървесина, без същата да е маркирана с контролна горска марка, производствена или общинска марка, както и без същата да е придружена с превозен билет. Така описаното на първо място е съответно на установеното по фактите, като основано на доказателствата, събрани по преписката и в хода на съдебното производството.
Нарушенията се доказват и от изготвената по делото Съдебно оценителна експертиза ,според която след като в присъствието на служители на горското- Иван Кунчев и Цветомир Методиев и направен оглед на намиращите се иззети дърва за огрев в каросе3рията на автомобила при прехвърляне на дървата не е установени същите да са с контролна горска марка върху тях.
На следващо място е изведена правна квалификация по чл. 213, ал. 1, т. 1пр.4 , във връзка с чл. 266, ал. 1, предл.4 /КГМ/ и чл. 266, ал. 1, предл. 4 /без ПБ/ от ЗГ. Съгласно текста на чл. 213, ал. 1 пр.4от ЗГ се забранява транспортирането на дървесина без превозен билет , а чл 213 ал1 т2 не маркирана с контролна горска марка са нарушения на разпоредбите на ЗГ и подзаконовите актове по неговото прилагане съгласно чл. 266, ал. 1 на ЗГ е наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Налице са безспорно две извършени и установени нарушения. Настоящият състав констатира липса на прецизност на актосъставителя и на наказващия орган, както при формулиране на обстоятелствените части на двете административни нарушения, така и при тяхното съответно правно квалифициране, що се отнася до липсата на отделяне на същите в последователни параграфи, съответно съдържащи обстоятелствата по извършване на всяко от нарушенията и съответстващата му правна квалификация. Но така установената липса на прецизност не се е отразила на правото на защита на наказаното лице в такава степен, че да го препятства да формулира защитната си теза и да изложи съображения срещу вменените му нарушения. С оглед това настоящия състав намира, че съставения АУАН и издаденото НП съдържат съставите на две административни нарушения със съответните им правни квалификации, срещу които именно жалбоподателят е организирал своята защита.
По делото безспорно установен фактът на извършване на двете вменени нарушения, поради което НП следва да се потвърди в тази му част.Наложените глоби са наложени справедливо по размер и съответстват на целите на административното наказване заложени в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административно-наказващият е 3 взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил минималното предвидено в правната норма наказание….Предвид гореизложеното,съдът счита че вдещите предмет на нарушението : 2 пр.куб.м. дърва за огрев от видове акация ,бряст и гледичия с пазарна стойност 160лв, иззети на основание чл.20,ал1 от ЗАНН,във вр.чл.273 ал.1 от ЗГ,следва да се изземат като сумата от продажбата се преведе в Изпълнителна агенция по горите-София.
Иска се отмяна в пункт 2, където са отнети в полза на държавата вещите послужили за извършване на нарушението -1 бр. МПС – 1 брой товорен автомобил „****“*** Д с рег.№ ******* ,с пазарна стойност 1 500лв., на основание чл.20 ал.1 от ЗАНН и чл.273 ал.1 от ЗГ.
Съдът намира направените възражения по отношения отнемането на товарният автомобил за основателни по следните мотиви.
Наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52,ал.4 от ЗАНН,като не е извършил разследване на спорните обстоятелства.
Тежестта на доказване в административно наказателния процес е за наказващият орган и същият е длъжен, както да изясни всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушение, така и да представи доказателства за тях. Освен изложените съображения за незаконосъобразност на НП в тази му част следва да се отбележи, че същото не е съобразено и с разпоредбата на чл.20,ал.4 от ЗАНН, според която отнемането не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и на тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.
Категорично в случая стойността на отнетия товарен автомобил е твърде висока и не съответства на характера и тежестта на констатираното нарушение.
Наказващият орган е записал,че стойността на товарният автомобил е 1500лв, а от направената Съдебно-оценителна експертиза се установява,че неговата стойност е 6084,00лв
Настоящият съд намира, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно в тази си част, поради следните съображения: В случая следва да се приложи разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН. По силата на същата – отнемането по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.
Тази разпоредба въвежда забрана за отнемане на вещи, когато тяхната стойност явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. Стойността на двата кубика дърва е от 90 до 110лв на кубик.