Решение № 795 от 18.12.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. Видин, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20221320101419 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на А. Р. К., чрез адв. Р. Д. против Й. Г. П. от гр.

******, обл. ******, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че през 2018г. страните сключили устен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в землището на гр. ******, обл. ******, представляващ земеделска земя имот 036064 с площ от 6.720 дка за сумата от 3020.00 лева, която сума страните се уговорили да бъде платена на части и след това да се изповяда сделката.

Поддържа се, че ищецът е заплатил на ответницата на 16.06.2018г. сумата от 1070.00 лева, на 04.08.2018г. сумата от 700.00 лева, на 21.08.2018г. сумата от 300.00 лева, на 07.10.2018г. сумата от 750.00 лева и на 10.11.2018г. сумата от 200.00 лева.

Поддържа се също, че ответницата е продала имота на трето лице и въпреки поканите да върне доброволно на ищеца получената без правно основание сума, не е върнала сумата.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 3020.00 лева, получена за неосъществена сделка, с която сума същата неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда до окончателното плащане, както и да му заплати сумата от 933.00 лева лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2019г. до 12.07.2022г.

Ответницата, редовно уведомена, не е подала отговор на исковата молба в указания едномесечен срок и не е взела становище по иска. В съдебно заседание е оспорила исковата претенция като неоснователна.

1

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебна графическа експертиза.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното от фактическа страна :

Видно от представените по делото пет броя разходни касови ордери, издадени на 16.06.2018г. , 04.08.2018г., 21.08.2018г., 07.10.2018г. и 10.11.2018г., от ищеца, на ответницата са заплащани различни суми на обща стойност 3020 лева. Във всичките РКО като основание за плащане е посочено „авансово плащане с цел предстояща покупка на земеделска земя с имотен номер 036064 -6.720 дка, намираща се в землището на гр. ******“.

Във всички РКО е положен подпис в графа „получил сумата“. Поради направено от ответницата оспорване на подписите в тази графа, е назначена и приета по делото съдебна – графическа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че подписите в процесните РКО, са положени от ответницата.

Във връзка с уговорката за бъдеща продажба на земеделска земя, представляваща имот № 036064 с площ от 6.720 дка, находящ се в землището на гр. ******, са разпитани и двама свидетели. Свидетелката Е. И. – майка на ищеца, установява обстоятелства, че ответницата е поискала да продаде земята и е предложила на сина й да я закупи, тъй като същият е земеделски производител и я обработвал. Свидетелката посочва, че синът й се е съгласил да купи земята. Поради това, че ответницата имала нужда от пари, поискала авансово заплащане на цената, като ищецът й дал. След това ответницата още няколко пъти ходила при ищеца да иска авансови суми, които ищецът й давал, като за всички давани суми са оформяни разходни касови ордери. Свидетелката посочва, че е присъствала на даването на парите на ответницата, тъй като тя е изготвяла РКО, а синът й и ответницата ги подписвали. Страните нямали сключен предварителен договор, но имали уговорка ответницата да прехвърли земята на ищеца, като това трябвало да стане през месец февруари 2019г. Когато ищецът потърсил ответницата за узаконяване на сделката, се оказало, че последната била продала земята на трето лице.

Свидетелят М. А. също установява обстоятелства, че е присъствал няколко пъти на разговори между ищеца и ответницата, като същата искала пари от ищеца. Свидетелят посочва, че от ищеца знае, че ответницата щяла да му прехвърля земя.

Съдът дава вяра на свидетелските показания, като кредитира изцяло показанията на свидетелката Иларионова, въпреки близката родствена връзка с ищеца, тъй като същите са логични, обективни и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства.

От представения по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 45, том II, рег. № 898, н.д. № 35 от 2019г. на нотариус Б. Т., е видно, че на 14.02.2019г. ответницата заедно с други лица е продала процесната земеделска земя на трето лице.

С покана за доброволно плащане, получена от ответницата на 17.06.2022г. , ищецът е поканил същата в седем дневен срок от получаването да върне доброволно заплатената цена 2 от 3020.00 лева. Доказателства за връщане на сумата не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД за връщане на дадено поради неосъществено основание.

Предпоставките на института на неоснователното обогатяване са: получаване на нещо от едно лице и отсъствие на основание за това получаване. Получаването предпоставя "даване" и е фактическо действие, което подлежи на доказване от ищеца. Съобразно правилото на чл.55, ал.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика, в тежест на ищеца по иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване на това плащане, респ. задържане на полученото.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, който е получил нещо с оглед на неосъществено основание, е длъжен да го върне. При този фактически състав на неоснователно обогатяване, престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено - така Постановление № 1 от 28.05.1979 год. по гр.д. № 1/ 1979 год. на Пленума на ВС. Този състав на неоснователно обогатяване е налице, когато при получаване на дадено благо не съществува валидно правно основание, което да оправдава даването и получаването, но страните разумно очакват такова да възникне и с оглед на това очакване предприемат действия, водещи до имуществено разместване. Тук се обхващат случаите, когато: се дава нещо в периода на преговори за сключването на договор, а впоследствие договор не се сключва; се дава нещо по сключен договор под отлагателно условие, което не се сбъдва; при плащане на бъдещо задължение, т. е. антиципирано изпълнение, което впоследствие не възниква; престиране въз основа на предварителен договор, когато не е сключен окончателният; авансово плащане по срочен договор, който бива прекратен преди авансираните вноски да станат изискуеми и др.п..

В случая ищецът е установил по безспорен начин , че е платил на ответницата сумата от 3020.00 лева по устна уговорка за сключване на бъдеща покупко-продажба на земеделска земя - имот 036064 с площ от 6.720 дка , находящ се в землището на гр. ******, обл. ******.

Плащането е извършено на пет пъти, за което са оформени пет РКО. Безспорно се установи, че ответницата е получила процесната сума и положените подписи в РКО са нейни, видно от приетата по делото съдебна графическа експертиза.

За да се отхвърли иска, в тежест на ответницата е да докаже, че е върнала сумата или че е задържала сумата на правно основание. Доказателства, че ответницата е върнала сумата, не бяха представени, а и такива твърдения в процеса на делото не са въвеждани. Не са налице и основания за задържане на платената сума от ответницата на правно основание, тъй като безспорно се установи, че същата е продала процесната земеделска земя на трето лице, за което е представен и нотариален акт за покупко-продажба Неоснователни са развитите доводи от ответната страна в писмена защита относно липсата на сключен предварителен договор, както и относно достоверността на датите в 3

РКО. В случая, наличието на сключен предварителен договор не е условие за уважаване на исковата претенция. Достатъчно е да се установи, че между страните е имало договорки, дори и устни за сключване на бъдеща сделка и именно това е основанието за даване на процесните суми на ответницата. Възражения по отношение достоверността на посочените в РКО дати в хода на делото не са правени от ответницата, поради което този въпрос не подлежи на обсъждане при решаване на делото.

С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че ответницата се е обогатила неоснователно със сумата от 3020.00 лева и същата дължи връщане на тази сума.

При неоснователното обогатяване, лихва се дължи от момента на поканата. Установи се, че ответницата е била поканена от ищеца в седем дневен срок да възстанови дадената без основание сума. Поканата е получена от ответницата на 17.06.2022г. Ответницата е следвало да върне сумата в срок до 24.06.2022г., след която дата същата е изпаднала в забава и дължи лихва. За периода от 25.06.2022г. до 12.07.2022г. лихвата, изчислена чрез програмен продукт „Апис“, възлиза на сумата от 41.11 лева, до който размер исковата претенция ще следва да бъде уважена, като над присъдената сума до претендираната такава от 933.00 лева и за периода от 01.07.2019г. до 24.06.2022г. – исковата претенция ще следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора, ответницата ще следва да заплати на ищеца разноски за платена държавна такса в размер на 132.26 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 271.03 лева съобразно уважената част от исковете.

Ответната страна също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че ответницата се представлява от адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, минималното адвокатско възнаграждение в настоящия случай е 695.30 лева. Съобразното отхвърлената част от иска за мораторна лихва, дължимото се адвокатско възнаграждение е в размер на 156.35 лева, което ще следва да бъде присъдено на адвокат Р. К. А..

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Й. Г. П. с ЕГН ********** от гр. ******, обл. ******, ул. ****** да заплати на А. Р. К. с ЕГН ********** от гр. ******, обл. ******, ул. ****** сумата от 3020.00 лева, получена на неосъществено основание, с която сума същата неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 12.07.2022г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Й. Г. П. с ЕГН ********** от гр. ******, обл. ******, ул. ****** да заплати на А. Р. К. с ЕГН ********** от гр. ******, обл. ******, ул. ****** сумата от 41.11 лева- лихва за забава върху главницата за периода от 25.06.2022г. до 12.07.2022г., като 4 исковата претенция над присъдената сума до претендираната такава от 933.00 лева и за периода от 01.07.2019г. до 24.06.2022г. – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.

ОСЪЖДА Й. Г. П. с ЕГН ********** от гр. ******, обл. ******, ул. ****** да заплати на А. Р. К. с ЕГН ********** от гр. ******, обл. ******, ул. ****** разноски по делото в общ размер от 403.29 лева.

ОСЪЖДА А. Р. К. с ЕГН ********** от гр. ******, обл. ******, ул. ****** да заплати на адвокат Р. К. А. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 156.35 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Видин връчването му на страните. в двуседмичен срок от

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

5