Решение № 153 от 23.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Варна, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000491 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на П. Т. Т. от ***срещу решение № 222 от 14.05.2024г. по търг.дело № 294/23г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение, в частта му, с която е осъдена солидарно с „Тодорофф 85“ ЕООД със седалище гр.Пловдив на основание чл.92 от ЗЗД да заплати на „Мания тийм“ ЕАД със седалище гр.Варна сумата от 25 001лв., представляваща вземане за неустойка при разваляне, уговорена в чл.7.4 от договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 21.05.2020г., изменен с анекс № 1 от 01.03.2021г. ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска и направените по делото разноски в размер на 6 487.41лв. и по жалба на „Мания тийм“ ЕАД срещу същото решение, но в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него осъдителен иск, солидарно срещу „Тодорофф 85“ ЕООД и П. Т. Т. за сумата общо 19 777.78лв., представляваща сбор от непогасени главници по фактури, издадени във връзка с изпълнение на задължения по договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 21.05.2020г., изменен с анекс № 1 от 01.03.2021г., като фактурите и сумите и 1 падежите по всяка от тях са подробно описани.

В жалбата на Т. се твърди, че решението в обжалваната от нея осъдителна част е неправилно и необосновано. Оспорва извода на съда за законосъобразност на претендираната неустойка от солидарния длъжник – физическо лице, като твърди, че неправилно съдът е приел, че претендираната неустойка за неизпълнение на договорни задължения не противоречи на добрите нрави и я обвързва валидно. Твърди, че тя е поела солидарна отговорност по абсолютна търговска сделка, но в качеството си на нетърговец, поради което и неустойката по отношение на нея следва да бъде съобразена с разпоредбите на ЗЗД, а не съобразно нормата на чл.309 от ТЗ. Твърди, че неустойка в неморално висок размер е нищожна. Твърди, че преценката за нищожност следва да почива на това налице ли са присъщите на неустойката функции. Сочи, че в конкретния случай от една страна липсва краен срок, до който неустойката ще се начислява, на следващо място уговореният размер от 50 000лв. надхвърля почти пет пъти размера на законната лихва на година. На следващо място твърди, че дори и да се приеме, че солидарният длъжник нетърговец отговаря за вреди, настъпили поради неизпълнение на договора, то отговорността му трябва да бъде съобразена с размера на претърпените вреди.

Сочи, че първоинстанционният съд изобщо не е разгледал възражението и за прекомерност и за намаляване на дължимата неустойка, своевременно въведено от нея с отговора на исковата молба. Твърди, че когато се сключи абсолютна търговска сделка, по която една от страните не е търговец, нетърговецът може да се позове на прекомерност и да иска намаляване на неустойката по реда на ЗЗД. Позовава се на решения на касационния съд и твърди, че когато следва да се приложи правилото на преценката следва намаляването трябва да стане с оглед съотношението на действителния размер на дължимата неустойка с претърпените вреди.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от нея част и да постанови друго, с което предявеният срещу нея иск за неустойка да бъде изцяло отхвърлен, евентуално да бъда намален размера на претендираната неустойка до размера на законната лихва за забава. Претендира направените по делото разноски.

Насрещната страна по жалбата „Мания тийм“ ЕООД със седалище гр.Варна в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява 2 становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените за въззивно обжалване разноски.

Във въззивната жалба на „Мания тийм“ ЕООД срещу отхвърлителната част на решението се изразява несъгласие с изложеното от съда, че изрично посочените фактури не са предмет на процесния договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 21.05.2020г., а на отделно възникнало правоотношение по повод преотдаването под наем на магазин в Пловдив, за което се представя отделен писмен договор. Твърди, че ищецът е заявил петитум за присъждане на суми по фактури с конкретно основание, което е посочил в първоначалната искова, уточняващите и допълнителната искова молба, като в допълнителната искова молба е посочил подписания договор за наем между страните и същите са докладвани с конкретно основание от първоинстанционния съд. Сочи, че от това, че е посочено от него връзката им с отношенията по договора за франчайзинг и от това, че са приети за съвместно разглеждане с исковете за неустойка по договора за франчайзинг, исковете не следва да бъдат отхвърлени заради наличието на изричен договор, който е безспорен между страните. Сочи, че същото се отнася и за фактура № 1008004330 от 31.07.2022г. за лятна конфекция, която е осчетоводена от ответника „Тодорофф 85“ ЕООД. Излага, че ако се приеме че произнасянето на първоинстанциония съд е за вземания по самия договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки, то решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Ако се приеме, че с решението са отхвърлени искове на конкретно посочени основания във всяка от фактурите, то решението е неправилно и следва да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски.

Насрещната страна по тази жалба П. Т. Т. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба на „Мания тийм“ ЕООД и моли съда да потвърди решение в обжалваната му отхвърлителна част. Претендира направените за въззивно обжалване разноски.

Насрещната страна по тази жалба „Тодорофф 85“ ЕООД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала писмен отговор.

В съдебно заседание „Мания тийм“ ЕАД, чрез процесуалния си 3 представител, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи. Оспорва въззивната жалба на Т. и моли съда да потвърди решението на съда в обжалваната от нея част.

В съдебно заседание П. Т. Т. в депозирана от процесуален представител писмена молба поддържа своята жалба и моли съда да отмени решението в обжалваната от нея осъдителна част. Изразява становище за неоснователност на жалбата на ищеца.

„Тодорофф 85“ ЕООД в депозирани молби от процесуален представител, изрично заявява, че не се присъединява към жалбата на своя другар П. Т. Т..

Изразява становище за основателност на нейната жалба и за неоснователност на жалбата на ищеца. Претендира направените по делото разноски.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са осъдителни искове от „Мания Тийм“ ЕАД със седалище гр.Варна срещу „Тодорофф 85“ ЕООД със седалище гр.Пловдив и П. Т. Т. от *****, солидарно, за сумата 25 001лв., претендирана като част от неустойка при разваляне, уговорена в чл.7.4 от договор за франчайзинг и покупкопродажба на стоки от 21.05.2020г., изменен с анекс № 1 от 01.03.2021г., цялата в размер на 50 000лв. и за сумата общо 22 5858.76лв., претендирана като непогасени остатъци на главници по подробно описани фактури. Предмет на въззивно производство е постановеното осъдително решение по отношение на иска за неустойка, дължима от ответника Т. и в отхвърлителната му част за претенции в общ размер на 19 777.78лв. по подробно описани фактури за наем, консумативи, незаплатени разходи за лятна конфекция. Решението, в осъдителната му част за присъдена неустойка срещу „Тодорофф 85“ ЕООД и за сумата общо 2 780.93лв., солидарно срещу двамата ответници, представляваща задължения по подробно описани фактури за незаплатени рекламни материали, франчайз такса нови стоки, лицензионни такси е влязло в сила.

По иска за неустойка:

Няма спор пред въззивна инстанция досежно сключването между страните на договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 21.05.2020г., изменен с анекс № 1 от 01.03.2021г., както и неговото разваляне 4 по вина на франчайзополучателя „Тодорофф 85“ ЕООД, представляващо основание за начисляване на договорна неустойка по 7.4 от договора. Спорни пред въззивна инстанция са само въпросите за действителността на уговорената в чл.7.4 от договора неустойка и възможността същата да бъде намалена като прекомерна по отношение на съдлъжника Т. на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД.

По възражението за нищожност на неустойката по чл.7.4 от договора поради противоречие с добрите нрави:

В т.3 на ТР №1/09г. на ОСТК на ВКС са дадени задължителния разяснения в смисъл, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В мотивите на тълкувателното решение са дадени принципни критерии, приложими при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави, като: естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка - парични или непарични и размерът им; наличието или липсата на други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. В тълкувателното решение изрично е посочено, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна и че прекомерността се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди.

В чл.7.4 от договора е уговорена неустойка при разваляне на договора по вина на франчайзополучателя в размер на 50 000лв. Макар и да е посочено в чл.7.4 че неустойка се дължи в случай на неизпълнение на кое да е задължение на франчайзополучателя или на лицата, чиито действия или бездействия той е обещал, тази неустойка е дължима само когато неизпълнението на задължението е съществено и е скрепено със санкцията договорът да бъде развален едностранно без предизвестие при условията, регламентирани в чл.6.2 от договора. В раздел седем от договора страните са уговорили дължими неустойки. В точки 7.1, 7.2 и 7.3 са предвидени неустойки за 5 неизпълнение на различни задължения на франчайзополучателя: за забава в плащания, за неизпълнение на предписани в Наръчника стандарти, за неизпълнение на задължения по договора, непредвидени в Наръчника.

Процесната неустойка по т.7.4, обаче, е неустойка, дължима при разваляне на договора. С нея се цели да бъдат о безщетени вредите, които франчайзодателят ще търпи поради настъпилото за в бъдеще разваляне на договора преди изтичане на срока на действието му по вина на франчайзополучателя.

Уговорената неустойка е компенсаторна.

Поради което и при преценката на предвидимите вреди към момента на сключване на договора, съдът съобрази предмета на договора.

Франчайзодателят представя на франчайзополучателя правото да използва франчайз за препродажба на стоки на крайни потребители под търговската марка и търговското име на франчайзодателя при определено условия и при предвидени гаранции и граници на това ползване срещу основното задължение на ответника да му плаща възнаграждение. Уговореният срок на действие е седем години и показва дългосрочния характер, присъщ на този вид договори. Действието на договора не се изчерпва с еднократното предоставяне на права и изпълнение на задълженията по същия. Този вид правоотношение предполага съдействие от страна на франчайзодателя за целия срок на договора, а от своя страна франчайзополучателят следва да извършва дейностите, описани в договора, чрез своето търговско дружество в съответствие с дадените указания от франчайзодателя, като не се отклонява от тях и спазва франчайз наръчника. При преценка на размера съдът съобрази и уговорките в т.3.6.5 – задължението на франчайзополучателя да закупува месечно дрехи втора употреба най-малко по 105 кг. на всеки десет кв.м. от търговската площ на магазина, която е 276.70кв., както и установеното в т.6.2.4 от договора задължение на франчайзополучателя за дванадесет месеца да достигне сума на закупени стоки втора употреба и нови за магазина, предмет на договора, до ниво не по-малко от 210 00лв. без ДДС. Макар и в договора да е посочено, че франчайзополучателят следва да закупува дрехите от посочен от франчайзодателя търговец – „Текс тийм“ ЕАД, този търговец е свързано лице с франчайзодателя. На следващо място закупената стока, е в основата на реализирания оборот, като се има предвид, че съобразно договора франчайзополучателят сам определя ценовата листа, по която да продава стоките в магазина. Част от оборота, реализиран от продажба на стоки, 6 различни от стоки, втора употреба, определя и дължимо месечно франчайзинг възнаграждение по чл.5.1.4 от договора. Поради което и съдът намира, че сключеният между страните договор съдържа уговорки, сочещи на предвидими загуби, която франчайзодателят би претърпял, в случай на прекратяване на правоотношението между страните по вина на франчайзополучателя преди изтичане на уговорения срок. С оглед на така изложеното, съдът намира, че договорената неустойка при разваляне на договора не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата не противоречи на добрите нрави, разбирани като онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива са: принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми. /чл.20 от ЗЗД, чл.289, чл.302 и чл.307 от ТЗ и др./.