Решение № 1287 от 20.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1287 гр. Пловдив, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330113407 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. К. И., ЕГН: ********** против „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК: 201513004, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 568,44 лева, представляваща недължимо платена при изначална липса на основание по нищожна клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на искане за одобрение на кредит по Договор за кредит **************/28.03.2024 г., сключен между страните.

В исковата молба се твърди, че на 28.03.2024 г. между страните бил сключен Договор за кредит **************, по силата на който ответникът предоставил на ищеца парична сума в размер на 1600 лева в заем.

С договора бил договорен фиксиран лихвен процент 38,51 % и ГПР в размер на 45,52 %.

В чл. 9, ал. 1 от договора била уговорена клауза „бързо разглеждане на искането за кредит“, за която ищецът следвало да заплати такса в размер на 568,44 лева. Сочи се, че ищецът усвоил заемния ресурс, като изплатил всички дължими по кредита суми, включително и посочената такса. Според ищеца таксата за бързо разглеждане на искането за кредит се явява недължимо платена, доколкото клаузата с която е уговорена противоречи на добрите нрави и е неравноправна. Противоречието с добрите нрави се обуславя от липсата на еквивалентност на престациите, дължими от двете страни. Отделно, с тази такса се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Поддържа се, че таксата за бързо разглеждане на искането за кредит не е включена в размер на ГПР, въпреки че по естество си представлява част от възнаграждението по договора, което води и до 1 заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този начин се нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като е налице „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Предвид изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Би Енд Джи Кредит” ООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между страните е възникнало правоотношение по силата на Договор за кредит с номер ************** Намира обаче кредитната сделка за валидна. Счита, че таксите за услугите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ не са разход по кредита и не следва да се калкулират при изчисляването на ГПР, доколкото предоставянето на тези услуги не било задължително условия за отпускане на кредита, а същите били доброволно избрани от кредитополучателя.

В тази насока развива съображения. Допълнително сочи, че тези услуги не били свързани с усвояването и/или управлението на кредита. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска.

Съдът е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между ищецът и ответника „Би Енд Джи Кредит“ ООД е сключен че между страните е сключен договор за Договор за кредит **************/28.03.2024 г.

Видно от справката приложена към молба вх. № 121337/24.11.2025г. ищецът е заплатил сумата от 568,44 лева – такса бързо разглеждане заявлението за отпускане на кредит в съответствие с чл. 9, ал.1 от сключения договор.

Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

След като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите (без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране), нито за обслужване по кредита. Освен това изискваните от ответника такси по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора представляват пряк разход по кредита и следва да бъдат включени при формирането на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид изложеното, необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В случая в договора е посочено, че ГПР е 45,52 %, но от съдържанието му не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

2

Ищецът е доказал заплащане на сумата от 568,44 лева/290,64 евро по нищожната клауза на чл. 9, ал.2 от договора за кредит поради което и на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД същата следва да му бъде присъдена като платена при изначална липса на основание Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на общо 25,56 евро ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на минимума от 204,52 евро, които следва да се присъдят лично на пълномощника адв. С. Н..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК 201513004 ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. И., ЕГН: ********** сумата от 290,64 евро, която представлява заплатена такса за бързо разглеждане на искане за одобрение на кредит по нищожна клауза на чл. 9, ал.2 от Договор за кредит **************/28.03.2024г. сключен между страните;

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК 201513004 ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. И., ЕГН: ********** сумата от 25,56 евро държавна такса за настоящата инстанция;

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД с ЕИК 201513004 ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Н. сумата от 204,52 евро адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3