Решение № 372 от 28.10.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Несебър, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150101365 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба вх. № 10****/***.2024 г., уточнена с молба вх. № 1***/****2024 г. на М. Х. С., ЕГН **********, с адрес в общ. Несебър, с. ***, п.к.

8***, ул. „Р***“ № ***, срещу П. Л. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. С***, ж.к.

„Х***“, ул. „Р***“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, тел. 08***, по повод осъществявано от него по отношение на молителката домашно насилие в периода м. април – м. октомври 2024 г. и в частност за датите 22-23.08.2024 г., 01.10.2024 г., 17.10.2024 г., 22.10.2024 г., 13.10.2024 г., 16.10.2024 г.

С Определение № 12**/02.12.20** г. на настоящия съд, молбата за защита на основание чл. 15, ал. 3 от ЗЗДН бе предоставена на компетентността на СРС за прилагане и разглеждане в рамките на висящо производство по ЗЗДН между страните образувано в гр.д. № 13**/20** г. по описа на СРС. С писмо вх. № 3188/31.03.2025 г. на съдия при СРС делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от НРС след повдигнат от СРС пред СГС спор за подсъдност, решен с окончателно Определение № 52***/*** г. по в.ч.гр.д. № 20241**5 по описа на СГС, с което за компетентен са разгледа иницииращата молба е определен Районен съд – Несебър.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно: Страните съжителствали на семейни начала в периода от началото на 2022 г. до 26.01.2023 г., като на ****** г. се родило и общото им дете П. П.ов Н.. Посочва се, че след раждането на детето отношенията между родителите се влошили и настъпила раздялата им, като от този момент започнал системен психически тормоз от страна на ответника спрямо молителката, както чрез съобщения и имейли, така и чрез държавните институции – подаване на неверни сигнали до ДА „Закрила на детето“, Агенция „Социално подпомагане“, прокуратура, полиция, центрове за обществена подкрепа и др., завеждане на неоснователни съдебни производства, вкл. за поставяне на молителката 1 под запрещение. По повод осъществявания от ответника системен психически тормоз спрямо молителката за минал период до 13.03.2023 г. било образувано гр.д. № 13**/20** г. по описа на СРС за защита по реда на ЗЗДН.

Заявява се, че по лекарска препоръка и по повод честите боледувания на детето П., молителката се изместила да живее с него първоначално в гр. С*** /през м. април 2024 г./, а впоследствие в гр. Н**** – на 16.10.2024 г. Посочва се, че във връзка с подавани от ответника сигнали до институции ищцата е била посещавана на адреса си в гр. С*** за проверки от ДСП – С*** и ЦОП – С***, както и била призовавана за явяване в РУ МВР – С*** и получавала на адреса си в гр. С*** съобщения от ЧСИ за образувано изп.дело във вр. с изпълнение на привременни мерки, постановени в производство за родителски права и в периода 15.04-19.06.2024 г.

По повод последващи сигнали на ответника дома и офиса на молителката в гр.

С*** били посещавани от служители на ЦОП – С*** и на 22/23.08.2024 г., 01.10.2024 г. и 22.10.2024 г., а на 30.10.2024 г. била извикана да даде обяснения в МВР – Несебър.

Твърди се, че тормозът на ответника чрез институции бил съпроводен и с осъществено психическо насилие, чрез изпращане на имейли от 13.07.2024 г., 13.10.2024 г. и 16.10.2024 г. с негативни оценки за психическата стабилност, качествата на молителката, вкл. като родител.

Излагат се твърдения, че цялостното поведение на ответника е насочено спрямо психиката на молителката и дава негативно отражение върху нея, резултиращи в необходимост за последната да приема антидепресанти по лекарско предписание.

Отделно се твърди, че ответникът е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за извършено от него престъпление против личността на трето лице по чл. 130, ал. 1 от НК /НЧХД № 1**/20** г. по описа на РС – П**/, което будело основателен страх у молителката за живота и здравето , предвид реалния риск от евентуална неочаквана физическа саморазправа от страна на ответника. Така се моли за незабавната защита на молителката с налагането на посочени три изрични мерки.

Към молбата е приложена декларация на молителката С. за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, преповтаряща описаната по-горе фактическа обстановка, както и писмени доказателства във връзка с твърденията.

Със свое Определение № ***/***2025 г., съдът постанови мерки за незабавна защита на молителката до приключване на производството по делото с краен съдебен акт.

В съдебно заседание молителката не се явява лично. Поддържа молбата чрез упълномощения си представител – адв. К. К. от БАК, който моли за уважаването и претендира съдебни разноски. Ангажира свидетелски показания.

Ответникът – лично и чрез упълномощен представител – адв. Г. К. от БАК изразява становище за неоснователност на молбата и иска нейното отхвърляне в проведените открити съдебни заседания и с нарочни писмени молби по делото. Не оспорва по същество фактическите твърдения на молителката, но намира, че поведението му не осъществява признаците на психическо или емоционално насилие по смисъла на ЗЗДН. Представя писмени доказателства. Претендира сторените по делото разноски.

Молбата е процесуално допустима и съдържа задължителните реквизити по чл. 9, ал. 1 от ЗЗДН. Подадена е в тримесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, срещу надлежен ответник съгласно чл. 3, т. 1 от ЗЗДН – съпругата на молителя, с което са в процес на развод.

Тъй като производството е ограничено от тримесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, молбата за защитата се разглежда относно конкретизираните актове на насилие от 22-23.08.2024 г., 01.10.2024 г., 17.10.2024 г., 22.10.2024 г., 13.10.2024 г., 2

16.10.2024 г., а всичко останало се отчита от съда като съпътстващи факти и обстоятелства.

Несебърският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор между страните, че са съжителствали на фактически съпружески начала в периода от началото на 2022 г. до 26.01.2023 г., както и че от съжителството им на ****** г. се е родило общото им дете П. П.ов Н..

Безспорно по делото е установено и че след раздялата на страните е последвало влошаване на взаимоотношенията им, за което е допринесла и затруднената комуникация между тях в качеството им на родители на малолетния П., както и проведените съдебни и административни производства по молби на всеки от тях, вкл. производство по поставяне молителката под запрещение по искане на ответника, производство по ЗЗДН пред СРС по инициатива на молителката /горепосоченото гр.д.

№ 13**/20** г. по описа на СРС/, производства по реда на чл. 127 и чл. 127а от СК, производства пред различни структури на ДСП и ЦОП във връзка с осъществяване на посредничество между родителите, превенция риска от настъпване на родителско отчуждение у детето П. и осъществяване режима на лични отношения с бащатаответник, както и множество сигнали и заявления до полицията и прокуратурата по различни оплаквания на всяка от страните. В тази връзка по делото са приобщени множество материали, вкл. подробен социален доклад за положението на общото на страните дете П., изготвен от ДСП О*** – гр. С***, потвърждаващи установените от съда факти.

Допълнително затруднение в комуникацията между страните е настъпило във връзка с изместването на молителката и детето /по медицинска препоръка по повод здравословния статус на детето/ от гр. С*** на българското Черноморие през м.април 2024 г. /понастоящем в с. ***, общ. Н***/, което е мотивирало ответника да подаде множество сигнали до контролните институции във връзка с прекъснатия и усложнен контакт с детето и притесненията му за здравословното му и психическо състояние, вкл. преценката на молителката относно най-добрия му интерес, резултирали в процесните проверки от служители на ЦОП – С*** и проведените в тази връзка действия и срещи с молителката от 22/23.08.2024 г., 01.10.2024 г. и 22.10.2024 г., както и от служители на МВР – Несебър, където на 30.10.2024 г. молителката била извикана да даде обяснения. Тези обстоятелства не са спорни за страните и са удостоверени с множество писмени доказателства по делото.

Няма спор и че между страните след раздялата им е водена системна кореспонденция чрез електронна поща, като ответникът не отрича да е изпращал на молителката процесните имейли от 13.07.2024 г., 13.10.2024 г. и 16.10.2024 г., включващи оценки за психическата стабилност и качествата на молителката, вкл. като родител, а именно: 13.07.2024 г. „уви, представа нямаш какво се случва с теб и ако трябва да дефинирам това, което правиш с част от себе си, се нарича алекситимия.

..За пореден път доказваш, че ти нямаш абсолютно никаква представа по психология и психиатрия. В теб вирее тотален страх и стигма, които са насадени в теб..“;

13.10.2024 г. „Пишеш неоснователни пълни глупости..Можеш ли да мислиш рационално и логично“?, „..трудно ми е да повярвам как си доктор по психология наистина..Абсурдно..Но ти имаш нужда от подкрепа, от осъзнаване на концепции за добро и зло, насилие и благоденствие..Постигни нещо добро в себе си, има прекрасни специалисти в България..“; 16.10.2024 г. „Осъзнаваш ли, че ти нанасяш катастрофални щети върху психическото развитие на детето в дългосрочен план от 3 твоето нездравословно поведение“, „Поведението ти е абсолютно инфантилно, безумно и ненормално..ти имаш крещяща нужда от психологична и психиатрична помощ..Поведението ти е описано в учебниците по медицина.“.

Същевременно, няма спор и че страните продължават да комуникират чрез имейли и понастоящем, като обсъждат в детайл всеки въпрос във връзка с отглеждането и възпитанието на общото си дете, често по инициатива на самата молителка, която също излага оценки за качествата на ответника като родител, напр.

02.05.2025 г. „Време е да идваш подготвен за срещите“, „Това е режимът на Я., който се нарушава заради срещите с теб“. Същевременно след анализ на доказателствата /л.

159-190 от делото/ съдът достига до извод, че всяка дума между страните се подлага на съмнение и би могла да стане повод за иницииране на сигнал до контролен орган /напр. спор относно консумацията на мляко от детето/, комуникацията им често протича с копие до ДСП или ЦОП, като в допълнение видимо е, че основа за всичките им неразбирателства е невъзможността с доверие да изградят обща воля за възпитание и отглеждане на детето П..

Съгласно Решение № 8787/15.05.2025 г. по гр.д. № 13**/20** г. по описа на СРС, потвърдено с окончателно Решение № 5**/***2025 г. по в.гр.д. № 7**/2025 г. по описа на СГС, молбата за защита на молителката С. по повод идентични по същността си актове на ответника от предходен на процесния период /психическо/емоционално насилие, осъществено чрез субективни оценки и институционален тормоз/ е оставена без уважение. В допълнение, въпросите по чл. 127 и чл. 127а от СК са предмет на Решение № 20***/***2025 г. по гр.д. № 6***/2023 г. по описа на СРС, постановените в хода на което привременни мерки се изпълняват в контролирана среда с подкрепата и посредничеството на ДСП по местоживеене на детето П.. По данни от МВР, РП и ДСП има образувани множество преписки по сигнали на всяка от страните, част от които прекратени.

Няма данни ответникът да е осъждан или да страда от психическо заболяване.

Няма спор и че ответницата е психически здрава.

По делото бяха изслушани показанията на майката на молителката Г. С., които съдът преценява през призмата на чл. 172 от ГПК с оглед заинтересоваността им. По същество свидетелката потвърждава установената от писмените доказателства фактическа обстановка, излага личните си впечатления от отношенията на страните след фактическата им раздяла, заявява пълна подкрепа в полза на дъщеря си и дава субективна оценка за поведението на ответника като форма на отмъщение. Споделя, че липсата на разбирателство между страните и системните нападки на ответника, вкл. чрез институциите, провокирали у дъщеря чувство на обида и безспокойство.

Разпечатката съдържа 39 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1fc391f1-746f-472d-acce-8f6ba88bd995