Решение № 25 от 15.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Перник, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261700600135 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба и допълнение към същата от адв.

А. А. от АК-***- повереник на частния тъжител Ц. К. В., против присъда №3/27.01.2026 г. по НЧХД №1227/2025 г. по описа на РС-Перник.

С обжалваната присъда съдът е признал подсъдимата Н. А. М. от ***, с ЕГН ********** за невиновна в това на ***, около 10,00 ч.-10,30 ч., в *** да е казала нещо унизително за достойнството и честта на Ц. К. В. с ЕГН ********** в нейно присъствие, като я нарекла “ей ***мръсна”, “***”, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал изцяло по повдигнатото и обвинение за престъпление по чл.146 ал.1 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимата Н. А. М. с ЕГН ********** за виновна в това, че на ***, около 10,00ч.-10,30ч. в ***, причинила /чрез нанасяне на удар с твърд тъп предмет в областта на дясната теменно-тилна област на главата на пострадалата/ лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, на Ц. К.

В., ЕГН **********, изразяваща се в повърхностна травма на окосмената част на главата "лек оток в дясната теменно-тилна област на главата и подкожен хематом на дясна париетална част на главата“, довели до причиняване на „страдание“ – престъпление по чл.130, ал.2 от НК и я е освободил от наказателна отговорност, като на основание чл.78а, ал.1 от НК, във вр. с чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН й е наложил административно наказание “глоба” в размер на 520 /петстотин и двадесет/ евро.

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимата Н. А. М. ЕГН: ********** да 1 заплати на гражданския ищец и частен тъжител Ц. К. В., с ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ евро, представляваща обезщетение за претърпените от нея в резултат на деянието по чл.130, ал.2 от НК, извършено на ***, неимуществени вреди /болка и страдания/, ведно със законовата лихва върху посочената главница, считано от момента на увреждането - *** до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер на иска от 511.29 евро /с левова равностойност на 1000 лева/, е отхвърлил същия, както и е отхвърлил предявения граждански иск, представляващ обезщетение за имуществени вреди /закупени лекарствени препарати/ в размер на 23.52 евро /с левова равностойност на 46 лева/, като неоснователен и недоказан.

С подадената въззивна жалба и допълнението към същата се развиват подробни оплаквания за това, че присъдата в частта, в която подсъдимата е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че обвинението е доказано със събраните по делото доказателства, поради което е поискано присъдата в обжалваната част да бъде отменена и подсъдимата Н. А. М. да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което е оправдана.

В съдебно заседание повереникът на подсъдимата- адв. А., моли съда постановената от Районен съд – гр. Перник присъда да бъде отменена в частта, в която подсъдимата е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, и вместо това да бъде постановена друга, с която подсъдимата бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение. Поддържа, че пред първоинстанционния съд са събрани достатъчен обем доказателства, от които се установява безспорно извършеното от подсъдимата деяние. Частната тъжителка в лично становище поддържа изложеното от повереника й.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимата, редовно призована, се явява лично и с адв. Г. Б. от АК-***. Защитникът на подсъдимата пледира обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, постановена при задълбочен анализ на доказателствената съвкупност и правилно приложение на материалния и процесуалния закон.

Подсъдимата Н. М. в лична защита поддържа, че не е извършила деянието, за което й е повдигнато обвинение с частната тъжба. В последната си дума моли съда да потвърди присъдата в частта, с която е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда във връзка с оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Въззивната жалба е допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на въззивната проверка е само тази част от присъдата, в която подсъдимата Н. А. М. е била призната за невиновна в това, че на ***, около 10,00ч.2 10,30ч., в ***, казала нещо унизително за достойнството и честта на Ц. К. В., с ЕГН ********** в нейно присъствие, като я нарекла “ей ***мръсна”, “***”, поради което и на основание чл.304 от НПК, е била оправдана изцяло по повдигнатото и обвинение за престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

За това престъпление подсъдимата е била предадена на съд с разпореждане от 16.09.2025 г., с което делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, а към страните са били отправени необходимите указания, гарантиращи ефективното упражняване на процесуалните им права. От друга страна, проведената от първоинстанционния съд доказателствена дейност е пълноценна и ненуждаеща се от допълване или проверка – доказателствените способи са приложени в съответствие със закона, а доказателствените източници изцяло обслужват основната цел на процеса, като в необходимата за предмета на доказване степен отговарят на поставената от обвинението фактическа рамка и така установяват следното:

Подсъдимата Н. А. М. била родена на *** в ***, с постоянен и настоящ адрес ***, омъжена, неосъждана, *** образование, трудово ангажирана, с ЕГН: **********.

Частната тъжителка Ц. К. В. била съпруга на свидетеля В.А.В. /брат на подсъдимата Н.

А. М./, като двамата заедно със свидетеля Т.В.А. - техен осиновен син, живеели на втория етаж на двуетажна къща с административен адрес - ***, собственост на родителите на свидетеля В. и подсъдимата, които от своя страна обитавали първия етаж на посочения имот. Между семейството на частната тъжителка и това на подсъдимата, от една страна и между частната тъжителка и родителите на съпруга й – от друга, съществували трайно влошени отношения вследствие на битови конфликти и спорове. На процесната дата- ***, около 10,00ч.-10,30ч., подсъдимата Н. А. М., след проведен пореден разговор с родителите си, в хода на който те се оплакали от семейството на снаха си, решила да се качи на втория етаж при брат си – свидетеля В.А.В., за да се разберат както относно отношенията помежду си, така и във връзка с отношението на частната тъжителка и нейния син към възрастните родители на подсъдимата. На втория етаж на къщата подсъдимата заварила частната тъжителка сама, тъй като свидетелят В.А.В. бил извън къщата, при гаража в двора. Между частната тъжителка и подсъдимата отново възникнал вербален спор, незабавно последван от физически контакт, като подсъдимата ударила частната тъжителка със стол в областта на дясната теменно-тилна област на главата. Свидетелят В. възприел виковете на съпругата си за помощ, след което се втурнал в къщата и заварил съпругата си и сестра си в спалнята, като подсъдимата държала частната тъжителка отзад за косата. След неговата намеса конфликтът между двете бил преустановен. На място пристигнал и свидетелят В.А. – син на подсъдимата, на който се обадила по телефона свидетелката П.М. - съседка, за да му съобщи, че тъжителката и свидетелят Т.А. нападали баба Е. - майка на подсъдимата. Впоследствие дошла и свидетелката В.

И. – снаха на подсъдимата. Свидетелят Т.А., който не бил очевидец на конфликта, а 3 бил извикан по телефона от частната тъжителка, се обадил на спешния номер 112, като служители на МВР посетили местопроизшествието и съставили съответни протоколи за предупреждение по ЗМВР. Частната тъжителка посетила ЦСМП -***, където й бил извършен медицински преглед, като, съобразно представеното СМУ № ***., на главата на пострадалата се констатира лек оток в дясна теменно-тилна област на главата и подкожен хематом на дясна париетална част на главата, което по своите медикобиологични характеристики представлява лека телесна повреда и е причинило на частната тъжителка страдание.

Горната фактическа обстановка безспорно се установява от доказателствата по делото- показанията на свидетелите В.А.В., М.И.И., В.Р.И., В.З.А., Т.В.А. и отчасти от показанията на свидетелката П.Ц.М. и обясненията на подсъдимата, както и от приетите лист за преглед на пациент № *** от СПО при МБАЛ ***, резултат от образни изследвания от същата дата, СМУ № ***, болничен лист за временна нетрудоспособност № ***, свидетелство за съдимост.

Всички гласни доказателствени средства са непротиворечиви относно обстоятелството, че на ***, около 10,00ч.-10,30ч. в *** е имало конфликт, прераснал във физически сблъсък, в който са участвали частната тъжителка и подсъдимата. В разглеждания случай спорът се съсредоточава върху следните обстоятелства: дали от страна на подсъдимата към частната тъжителка са били отправени инкриминираните изрази “ей ***мръсна”, “***”, изразяващи отрицателна оценка за личността й, респ. засягащи нейното достойнство, чест и добро име. Информация за такива разменени реплики се съдържа единствено в показанията на свидетелката М., които в тази си част съществено противоречат на показанията на свидетеля В.. Свидетелят В. споделя, че е пряк очевидец на втората част от конфликта, като от показанията му се установява, че се е намирал в двора зад къщата, тъй като имал работа в гаража, който е залепен за нея, когато чул викове, познал частната тъжителка по гласа и влязъл бързо в къщата, качвайки се на втория етаж. Заварил сестра си и жена си в спалнята, където подсъдимата държала частната тъжителка за косата, като двете били с гръб към свидетеля, който се спуснал към тях и ги разтървал. Свидетелят е категоричен, че от двора чул само виковете на съпругата си, а други реплики не е чул. В тази част показанията му противоречат на изложеното от свидетелката М., която поддържа, че при излизане на улицата от къща, съседна на тази на частната тъжителка, чула писък, познала гласа на частната тъжителка и след това гласа на подсъдимата, която викала „***, мръсницо, махай се оттука, напусни ми двора, напусни ми къщата“.

Свидетелката твърди, че познала подсъдимата по гласа и е категорична, че тя крещяла силно и думите й се възприемали ясно, поради което и нелогично би било свидетелят В., който се намирал в непосредствена близост до къщата, да не ги е възприел.

Безспорно е, че разпитаният свидетел е близък роднина-брат на подсъдимата, но същевременно е и съпруг на частната тъжителка, като за кредитиране на заявеното от 4 него съдът извърши съпоставка на твърденията му с останалите доказателства по делото и ги намери конкретни и взаимосвързани. Същият споделя, че след случилото се частната тъжителка му се оплакала, че подсъдимата й се заканвала „че й е малко боят“, но не и за изречени по неин адрес от същата обиди. От друга страна, свидетелката М. поддържа, че след като чула писъците на тъжителката и изреченото от подсъдимата от разстояние около 15 метра, забелязала силуета на частната тъжителка през отворената врата на терасата на втория етаж, която била обезопасена с мрежа против комари, и се уплашила, че при евентуално ескалиране на конфликта някой може да пострада, като падне от терасата, поради което позвънила на свидетеля В.А. да дойде. В тази им част показанията на свидетелката противоречат на изложеното от свидетеля А. – син на частната тъжителка, който е категоричен, че на вратата на терасата има щори, които винаги са спуснати и на процесната дата също били спуснати, поради което и съдът не ги кредитира. Свидетелката И., която обитавала съседен имот, от своя страна твърди, че е чула скандал и е познала подсъдимата и частната тъжителка по гласовете, но информира, че обидни изрази били използвани от частната тъжителка, а не от подсъдимата, като от показанията на тази свидетелка се установява, че процесния конфликт е бил в деня преди инкриминираната в тъжбата дата. Отделно от горното, в тъжбата си частната тъжителка сочи, че свидетелката П.М. споделила за отправените от подсъдимата към тъжителката обидни реплики на свидетеля Т.А., който от своя страна информирал за това тъжителката, което твърдение не намира подкрепа в доказателствата по делото.