Решение № 1020 от 14.10.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1275/2025
- Вид
- Решение № 1020
- Подписан
- 14.10.2025
- В сила
- 23.06.2026
- Състав
- Мария Кирилова Терзийска, Елина Пламенова Карагьозова, Диана Колева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.426, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 508 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.115, ал.1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 80 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1020 гр. Варна, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария К. Терзийска
Членове:
Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20253100501275 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от И. Т. В., ЕГН **********, с адрес: ******, срещу решение №891/13.03.2025г., постановено по гр.д. № 16091/2023 г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „МОТО ПФОЕ“ ЕООД, ЕИК 000646811, със седалище и адрес на потребление: гр. София, бул. „Сливница“ №444, иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът в качеството си на длъжник по изпълнително дело № 20238080400663 по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег.№ 808, с район на действие ОС-Варна, не дължи на ответника следните суми, предмет на изпълнителен лист от 30.01.2013 г., издаден от Софийски градски съд Т.О. VI-18 с-в по т.д. № 180/2013 г.: • 19,48 лв., представляваща неплатена вноска по застраховка „Автокаско“; • 586,43 лв., представляващ платен от лизингодателя пътен данък; • 9260,95 лв., представляваща неустойка в размер на пет лизингови вноски; • 7982,43 лв., представляващи неустойка за просрочие при неплащане на лизингови вноски; • 720,00 лв., представляваща обезщетение за разноски за изземване на автомобила; • 1730,00 лв., представляващи арбитражни разноски и разходи за процесуална защита; • 50,00 лв., представляваща деловодни разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че последно давността е прекъсната на 25.02.2013г. с налагането на запор на банкова сметка на ищеца, след което срещу него не са предприемани други 1 изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Подавани са само молби за налагане на запори, без да са заплатени такси и без да е посочена конкретна банкова сметка, които не прекъсват давността. Излага се, че не всички поискани изпълнителни действия прекъсват давността, а само тези, които пряко засягат имуществото на длъжника, т.е. осъществява се някаква принуда в изпълнителния процес и длъжникът е започнал да търпи някакви ограничения в своята правна сфера, каквото в случая не е налице.
Неизвършването на тези действия се дължи на бездействието на ответника, който невнасяки такси, разноски, непосочвайки банкова сметка, неоказвайки необходимото съдействие, е осуетил и станал причина за настъпилото забавяне и неизвършването на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се твърди неоснователност на жалбата по съображения, че според т. 10 от ТР от 26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ВКС искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Излага се, че в случая давността е прекъсвана многократно с представените по делото молби от 16.04.2015г., 05.10.2017г. и 05.03.2020г. В случая извършването на поисканите от взискателя изпълнителни действия не е било предприето поради бездействие на ЧСИ. В случай, че ЧСИ е констатирал някакви нередовности по подадените молби, е следвало да приложи чл.129, вр. чл.426, ал.3 от ГПК и да даде надлежни указания на взискателя за отстраняването им, но такива данни по изпълнителното дело няма. При това положение течащата погасителна давност следва да се счита прекъсната с искането за налагане на запор.
Взискателят няма задължение да посочва конкретните банкови сметки на длъжника, тъй като ЧСИ разполага с тази информация след справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове и впоследствие определя дължимите такси за налагане на запорите, които взискателят следва да заплати. В този смисъл е т.3 от ТР от 04.07.2024г. по т.д. 2/2023г. на ВКС, според която води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена. Както е изяснено в т. 10 от ТР от 26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ВКС молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, но съединена с искането за налагане на запори и възбрана върху имуществени права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, тази молба е редовна и прекъсва давността. Поддържа се, че в нито един момент не е изтекла погасителната давност за вземането, тъй като по изпълнителното дело многократно са постъпвали молби от взискателя с искане за извършването на същински изпълнителни действия от ЧСИ и е прекъсвана давността по отношение на вземанията. Наред с това съгласно ТР от 28.03.2023г. по т.д. 3/2020г. на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителните дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ВКС. С оглед даденото тълкуване до момента на постановяването му давност за вземанията по изпълнителното дело не е текла. Така, дори да не бяха извършвани никакви изпълнителни действия от момента на образуване на изпълнителното дело до постановяване на тълкувателното решение, петгодишната погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече най-рано на 26.06.2015г. На следващо място, дори да се приеме, че в някакъв момент е настъпила перемпция, то подадените след нея 2 молби отново прекъсват давността, стига да съдържат в себе си искане за извършване на същинско изпълнително действие. Както изрично се прие с ТР от 04.07.2024г. по т.д. 2/2023г. на ВКС, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не, но във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Изразява се несъгласие с изложеното в жалбата, че само действията, засягащи пряко имуществото на длъжника, прекъсват давността. В много случаи при насочване на изпълнението към определено имущество на длъжника, то не го засяга пряко, било поради липса на авоари в банковите му сметки, било поради неизвършване на опис вследствие невъзможността да бъде открит длъжникът, но във всички тези случаи се приема, че е налице прекъсване на давността, след като взискателят е поискал извършването на същински изпълнителни действия. ТР 3 от 10.07.2017г. по т.д. 3/2015г. на ВКС приема, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е сезиран с иск по чл. 439 от ГПК от И. Т. В. за приемане установено в отношенията с ответното дружество „МОТО ПФОЕ“ ЕООД, че ищецът не дължи сумите, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.01.2013 г., издаден от Софийски градски съд Т.О. VI-18 с-в по т.д. № 180/2013 г. и са предмет на изпълнение по изп.дело № 20238080400663 по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег.№ 808, с район на действие ОС-Варна.
Искът е основан на твърдения, че правото на принудително изпълнение за вземанията предмет на изпълнителния лист e погасенo по давност. Поддържа се, че призовката за доброволно изпълнение е връчена на ищеца на 08.12.2023г. За периода от повече от 10 години, считано от издаването на изпълнителния лист на 30.01.2013г., кредиторът не е предприемал никакви мерки или правни действия, които биха довели до прекъсване на давността.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който оспорва предявените искове. Твърди се, че въз основа на процесния изпълнителен лист „МОТО-ПФОЕ" ЕООД е образувало изпълнително производство пред ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 КЧСИ още на 14.02.2013 г. под № 203/2013 г. По гореобразуваното изпълнително дело многократно са постъпвали молби от кредитора, с които е искано извършването на същински изпълнителни действия от съдебния изпълнител и е прекъсвана давността по отношение на вземанията, съобразно възприетото в т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., на ВКС, ОСГТК разрешение: Молба от 16.04.2015 г. - за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в „Първа инвестиционнна банка" АД; - Молба от 05.10.2017 г. - за справка в РБСС и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника; Молба от 05.03.2020 г. - за налагане на запор върху банковата сметка на 3 длъжника в „Уникредит Булбанк" АД. Наред с горното излага, че с Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т д. № 3/2020 г., по описа ВКС, ОСГТК Върховния касационен съд е приел, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. С оглед даденото тълкуване до момента на постановяване на решението по т. д. № 2/2013 г., по описа на ВКС, ОСГТК - 26.06.2015 г. давност за вземанията по изпълнителното дело не е текла. Дори и да не бяха извършвани никакви изпълнителни действия от момента на образуване на изпълнителното дело до постановяване на тълкувателното решение, петгодишната погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г. На следващо място излага, че ВКС приема, че съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. В този смисъл давността за погасяване на вземанията е прекъсвана многократно и към датата на завеждане на исковете давността за нито едно от вземанията не е изтекла. Излага, че дори да е настъпила перемпция по делото в някой момент, то това не е основание да се приеме, че давността не е прекъсвана. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително производство, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
С отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК се предоставя право на защита на длъжника в изпълнителния процес да оспори вземането и оттам материалноправната незаконосъобразност на изпълнението, когато то се основава на новонастъпили факти.
По отношение на фактите по делото не е налице спор между страните – правото на взискателя е било удостоверено като изпълняем и безспорен дълг, съгласно издадения по т. д. № 180/2013 г. по описа на СГС въз основа на арбитражно решение Изпълнителен лист от 30.01.2013 г., въз основа на който на 14.02.2013г. е образувано изп.д. № 203/2013 г. на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 КЧСИ, а след прекратяването му изп.д. 20238080400663 по описа на ЧСИ 4