Решение № 4052 от 12.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4052 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100501317 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу Решение № 19855/04.11.2024 г. постановено по гр.д. № 16646/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Г.

Ш. предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 от ЗЕ във вр. с чл.86 ЗЗД, за установяване на парично вземане за следните суми: 585,55 лева, представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект, в гр.София, ж.к. ****, аб. №94306, за отчетен период: 01.05.2019г.- 31.05.2020г., сумата от 135,71, представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.22.12.2022г., сумата от 6,35 и сумата от 1,80 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 31.01.2020г.- 22.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2885/2023г. на СРС, 165 състав.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите, поддържайки че при постановяване на така обжалваното решение СРС не отчел обстоятелството, че с възражението по чл.414 от ГПК ответника е направил неотегляемо признание за дължимостта на част от сумите по издадената заповед за изпълнение, а СРС неправилно е приел, че част от процесните вземания са погасени по давност. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с 1 което да уважи предявените искове, както и да присъди разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата В. Г.

Ш., в който се излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че правилно първата инстанция приела, че вземанията за топлинна енергия са периодични плащания и за тях важи 3-годишната погасителна давност. Поддържа, че СРС законосъобразно е разграничил оспорените от признатите от ответника суми във възражението по чл.414 от ГПК. Счита, че тъй като общата фактура била издадена след предвидения в Общите условия 45-дневен срок за плащане и не дължи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия. Счита, че не дължи мораторна лихва и върху таксата за дялово разпределение, тъй като не било ясно как е определен размерът и кога е настъпил падежът. Моли съдът да потвърди обжалваното решение и присъди направените по делото разноски..

Въззиваемият - „Холидей и райзен“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца – не е подал отговор на въззивната жалба, и не изразява становище по релевираните доводи във въззивната жалба.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно, тъй като е постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела, но е частично недопустимо, предвид констатиранто несъответствие с петитума на искането за съдебна защита. С искова молба вх.№ 94960/22.03.2024 г. ищецът е предявил иск срещу ответника за сумата от 262,42 лева представляваща главница, за незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019г. до 05.2020г., ведно със законната лихва от 19.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба изрично е било посочено, че се предявява иск само за част от сумите по издадената заповед за изпълнение, тъй като ответницата е заплатила остатъка.

Съгласно чл.415,ал.5 от ГПК когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло. В случая заявителя „Топлофикация София“ е предявил иск само за сумата от 262,42 лева, като за остатъка от сумите по издадената заповед за изпълнение първата инстанция е следвало да обезсили заповедта за изпълнение, вместо да разгледа иска за всички суми по издадената заповед за изпълнение.

Доколкото предявяването на иск по чл.422,ал.1 от ГПК за сумите по издадената заповед за изпълнение представлява абсолютна процесуална предпоставка за която съдът следи служебно, настоящия състав намира, че процесната решение следва да бъде обезсилено за разликата между сумата от 262,42 лева и сумата от 585.55 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от 05.2019г. до 05.2020г., и изцяло за сумите от 135.71 лв. лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 22.12.2022 г., 6.35 лв.- такса за дялово разпределение за периода от 12.2019г. до 05.2020 г. и 1.80 лв. лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 31.01.2020г. до 22.12.2022 г., тъй като ищецът не е предявил иск за тях в законоустановения едномесечен срок.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че една част от претендираните суми са погасени по давност, а друга погасени от ответника чрез плащане, с оглед на което е отхвърлила така предявения иск.

По правилността на решението на първата инстанция съдът намира следното:

Основният спорен въпрос по настоящото дело е кои вземания на ищеца са погасени по давност и кои са били платени. От изричното изразената воля на ответника във възражението по чл.414 ГПК се установява, че той не е оспорил, че дължи сума в общ размер от 505,89 лева състояща се от: 405,55 лв. за главница за топлинна енергия претендирана в заповедта за изпълнение, без посочен период.; сума в размер на 93,99 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия; сумата в размер на 6,35 лв. главница за услуга „дялово разпределение“. Дължимостта на останалите вземания по издадената заповед за изпълнение ответника е оспорил. От представеното от ищеца извлечение от се установява, че на 20.11.2023 г. ответника е заплатил сумата от 549,26 лева с основание ч.гр.д. 20231110102885 165СВ СРС. От изложеното следва, че ответника е заплатил сумите, чийто дължимост изрично е признал, а дължимостта на остатъка изрично е оспорил, поради изтекла погасителна давност. Предвид гореизложеното съдът не намира за основателни оплакванията на въззивника, че първата инстанция не разграничила кои вземания ответника е признал и кои е оспорил.

Независимо от изложеното обаче, съдът намира за основателно оплакването на въззивника, че първата инстанция неправилно е приложила института на погасителната давност. По отношение на процесните вземания са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" ЕАД и одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници тригодишният давностен срок започва да тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 19.01.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.

Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се 3 погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.

Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.

При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2023 г., са погасени по давност вземанията за цена на топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.08.2019 г., включително. Вземането за месец 09.2019 г. е възникнало на 01.10.2019 г. и е станало изискуемо на 15.11.2019 г. с изтичане на 45-дневния срок за плащане. Давността за него е следвало да изтече на 15.11.2022 г., но след удължаване на давностния срок с периода от 69 дни, през които не е текла давност поради извънредното положение, срокът изтича на 22.01.2023 г. – преди датата на подаване на заявлението. Ето защо вземането за м.08.2019 г. и предходните месеци е погасено по давност. Вземането за следващия месец 09.2019 г. е станало изискуемо на 15.11.2019 г., като след удължаване на срока с периода от 69 дни, давността за него изтича на 22.01.2023 г. г. – след датата на подаване на заявлението. Размерът на погасените по давност вземания за главницата за периода 05.2019- 08.2019 г. възлиза на 82,19 лева, а размерът на непогасени по давност задължения за периода 09.2019 г. до 31.05.2020 г. на 503,36 лева.

Върху тази сума / 503,36 лева/ дължимата лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 22.12.2022 г. възлиза на 114, 28 лева, а размерът на таксата на дялово разпределение, възлиза на 6,35 лв.

Съдът не намира за основателно твърдението на въззиваемия, че не дължи лихва за забава по следните съображения: за процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София " ЕАД на клиенти в град София (ОУ – 2016 г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г., като е несъмнено, че общите условия са влезли в сила, доколкото са били публикувани във в-к Монитор, а не Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР на които всъщност се позовава въззивника. Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.

3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на 4 фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че при действащите ОУ на въззивникът, длъжникът изпада в забава и без да бъде поканен, като се прилага правилото на чл.84,ал.1, изр. първо ЗЗД, съобразно което, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.