Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 266 от 18.06.2025, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Гражданско дело 151/2025
Вид
Протоколно определение № 266
Подписан
18.06.2025
В сила
18.06.2025
Състав
Йохан Мирославов Дженов

Цитирани разпоредби

  • чл.233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 266 гр. гр. Червен бряг, 18.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева

Сложи за разглеждане докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20254440100151 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

Молителката И. С. А. – редовно призована, не се явява лично. Не се явява и адв. И.

В. с пълномощно по делото.

Ответникът И. М. М. – редовно призован, не се явява лично. За него се явява адв. Ц. А. от ПлАК , с пълномощно по делото.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Съдът докладва постъпила молба с вх. 3170/17.06.2025 г. от адв. И. В. с искане за прекратяване на делото.

Адв. А. - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото с оглед редовното призоваване на страните, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва

Адв. А. - Г-н съдия, молбата е на осн. чл.233 от ГПК, допустима е и неизисква становище на ответника, за да бъде уважена от съда. След като я уважите, моля да обезсилите и дадената заповед за незабавна защита 2/12.02.2025 г. Бяхме се подготвили и водя свидетели, които да установят неистиността на изнесеното в първоначалната молба, както и обстоятелството, че с тези действия тя е искала да ме увреди лично като нанесе щети по името ми. Няма как да се съглася с изложеното от процесуалният представител на молителката аргумент по отношение на разноските, тъй като на първо място споменах, че има издадена заповед за защита, която действа повече от 4 месеца. На второ място по делото бяха насрочени пет о.с.з. на всяко, от които аз съм присъствал и на същите не е даван ход поради причина, макар и обективна на ищцовата страна. Разноските са реално направени. Аз 1 съм организирал своя график така, че да мога да се явявам, като отделно от това всеки път водехме свидетели, които да бъдат изслушани и, с които да бъдат оборени твърденията в молбата. Моля на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК, който е категоричен да ни бъдат присъдени направените разноски в размер на 500 лв., съобразно приложения договор за правна защита и съдействие.

По наведените доводи и искания, Съдът намира, че съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната,в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане, 2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени.

Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. При прекратяване на производството законът възлага отговорността за разноските върху ищеца – арг. чл. 78, ал. 4 ГПК. Обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е ирелевантно, тъй като при прекратяване на производството (независимо от основанието за това) въпросът дали искът е основателен не се разрешава и не се изследва от съда. При прекратяване на производството такова произнасяне липсва, поради което нито законът, нито теорията и съдебната практика съдържат разрешения в смисъл, че отговорността за разноските се възлага на ответника.

Тези разноски винаги са дължими от ищеца, щом ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски, за да организира защитата си и едва след това производството е прекратено, за него възниква правото да те да му бъдат присъдени по чл. 78, ал. 4 ГПК. В случая няма значение дали е проведено първо заседание или такова не е проведено.

Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу молбата по ЗЗДН в първото насрочено по делото о.с.з. – 11.03.2025 г., предвид предвидените в закона преклузии и ако при тази дейност е ползвал адвокатска помощ, всички разноски за такава помощ, при прекратяване на делото, се дължат от ищеца. Достатъчно условие за възникване правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от молбата и призовката за насрочено о.с.з. и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на делото.

В конкретния случай ответникът е получил препис от молбата по ЗЗДН ведно с издадената заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от с.з. и призовка за първото по делото о.с.з. на 11.03.2025 г. и още четири насрочени такива, всеки път отлагани по причина на ищцовата страна. В изразените становища по хода на делото във всяко едно от насрочените съдебни заседания, ответника, чрез процесуалния си представител е оспорил иска, представени са писмени доказателства, както и адвокатско пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 07.03.2025г. /л. 14 по делото/.

Според задължителните указания на ТР № 6/6.11.2013 г. ТД № 6/2012 г., т. 1, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само в случай, че страната е доказала плащане. Когато плащането е в брой, този факт следва да е отразен в договора за 2 правна помощ, който служи като доказателство за извършения разход. В тази насока е и трайно установената съдебна практика на ВКС /Опр. № 292/13.11.2013 г., ЧГД № 497/2011 г., II г. о., Опр. № 203/16.09.2013 г., ЧГД № 2986/2013 г., III г. о./. От представеното пълномощно е видно, че ответникът е платил адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.

Договорът е подписан от сключилите го страни и е с предмет: „защита по ГД № 151/2025 на ЧРС“. Съдържащото се в договора изявление за реално плащане на договорената сума е достатъчно за доказването му /съдържа всички съществени елементи на разписка - имена на подписалите го страни, ЕГН, адреси, дата, предмет, стойност и основание на плащането, подписи/, ето защо искането на ответника за присъждане на реално сторени разноски следва да бъде уважено в съответствие със съдебната практика на ВКС /Опр. 410/12.06.2012 г., ЧГД № 366/2012 г., III г. о./, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за незабавна защита № 2/12.02.2025 г .

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА молителката И. С. А., с ЕГН ********** да заплати държавна такса за образуване на делото по сметка на РС - Червен бряг в размер на 50,00 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА молителката И. С. А., с ЕГН ********** да заплати на И. М. М., с ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес, пред Плевенски окръжен съд.

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:00 часа.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

Секретар: _______________________

3