Решение № 260059 от 18.02.2021, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е №

18.02.2021г.,гр.П.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, граждански състав, в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ХАРИЗАНОВА при секретар Наталия Димитрова, след като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр.д.№2094 по описа на съда за 2020г., за да са произнесе взе предвид следното:

В исковата си молба срещу Застрахователна компания“Л. И.“АД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град С., район С., бул.“С. Ш.“ №67А ищцата Т.Г.С. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Г.Л.Д. , твърди, че на 12.06.2017г. с ответника сключили договор за застраховка „Каско на МПС“ при Клауза 1- всички рискове на личния автомобил на ищцата марка „Мерцедес“ модел „С 220 CDI“, авангард, дизел с мощност 125 kw, обем 2148 куб.см., 2007г., обективиран в застрахователна полица №93001710050821 от 12.06.2017г., валидна от 0:00 часа на 13.06.2017г до 24:00 часа на 12.06.2018г. , платима на разсрочено плащане на четири вноски.

Съгласно общите условия на договора на ответника тази клауза обхваща и злоумишлени действия от трети лица, включително палеж. Съобразно т.21.2 от ОУ и правилата на застрахователя и по избрана от него методика е определена застрахователна сума в размер на 16 000лв., към датата на сключване на застрахователния договор. Друго не е уговорено в застрахователната полица.

Застрахователната сума/ лимит на отговорност/ е договорената и посочена в застрахователния договор парична сума, до която застрахователят е задължен да изплати при тотал щета. Твърди се, че на 05.11.2017г около 22:30 -22:35 часа възникнало застрахователното събитие, изразяващо се в пожар на застрахованото МПС, паркирано пред дома на ищцата в град П., ул.“Б.“№2. Екип на РСПБЗН гр.П. посетила пожара. По случая било образувано досъдебно производство №1293/2017г. по описа на РУ „Полиция“ при ОДМВР-гр.П. за престъпление по чл.330 ал.1 от НК.

Ищцата твърди, че е спазила сроковете за уведомяване на застрахователя в офиса в град П., бул.“Цар Освободител“ на 96.11.2017г. и била заведена ликвидационна преписка по щета №1205-1991-17-416666 с представени всички искани от представителя документи.След извършени огледи на увреденото МПС било установено негоден за употреба по предназначение. На 06.11.2017г бил изготвен „Опис – заключение на щетите“ и „Опис на необходимите документи за приключване на щета“ от инспектор А. Р.от офиса на застрахователя в град П.. Видно от протокола за опис на необходимите документи за приключване на щетата няма отбелязани с „Х“ изисквани и непредставени от ищцата документи, каквито са указанията в самия протокол освен отметката на „Декларация за банкова сметка“, *** –късно още същия ден на 06.11.2017г. е представена и това е отразено. Заявили и , че преписката вече е окомплектована и всички документи ще се изпратят в С. в ЦУ на ЗК “Л. И.“АД за определяне вида на щетата и изплащане на обезщетението.

Съответно от 07.11.2017г.е започнал да тече 15 дневния срок за изплащане на застрахователното обезщетение. Дълго време дори не и било съобщено какъв е вида на щетата, нито и били искани допълнително документи. Този срок не бил спазен нещо повече оттам насетне започнало едно умишлено разтакаване и изискване на различни документи, с цел умишлено забавяне изплащането на обезщетението. На 20.04.2018г ищцата депозирала жалба вх.№91-02-553/20.04.2018г. Във връзка с тази жалба КФН предприела проверка за изясняване на фактите и обстоятелствата.

През юни 2018г ищцата получила отговор за резултата от извършената проверка, като в хода на тази проверка било установено нарушение на чл.108, ал.2 от КЗ, за което нарушение на застрахователното дружество ще понесе административно-наказателна отговорност.

Твърди се, че на 24.04.2018г след повече от пет месеца от възникване на застрахователното събитие с писмо изх.№4056/17.04.2018г застрахователят уведомил ищцата за вида на щетата, а именно „тотална щета/пълна загуба/ с искане да представи документ за прекратяване на регистрацията на автомобила. На 25.04.2018г ищцата представила в офиса на застрахователя в град П. удостоверение изх.№181006010344/25.04.2018г. от Сектор „Пътна полиция“ при АД на МВР-гр.П. за прекратяване на регистрацията. Сочи се , че съгласно чл.387, ал.1 от КЗ когато страните в застрахователния договор са договорили застрахователна сума / действителна стойност/ , която е фиксирана сума както в настоящия случай 16 000лв., чл.386, ал.2 от КЗ не се прилага. Настъпилото застрахователно събитие застрахователят сам е определил на тотал щета, поради което договорената и посочена в застрахователния договор застрахователна сума размер на 16 000лв. се смята и стойност на застрахователния интерес и не може да бъде оспорвана от страните. На 02.05.2018г на ищцата и било съобщено, че следва да представи перфорирано свидетелство за регистрация на автомобила, условие което не и е било съобщено в деня, в който представила удостоверение за прекратена регистрация на автомобила. На 03.05.2018г по електронна поща е изпратено и перфорираното свидетелство. На 18.05.2018г едва 15 дни след представения перфориран талон, но извън общия уреден срок за това по чл.108, ал.1-3 от КЗ ищцата получила паричен превод по банковата си сметка сумата от 10 640лв., представляваща застрахователно обезщетение за пълна загуба според ответника. На 04.06.2018г ищцата подала възражение пред застрахователната компания, с което изразила несъгласие с размера на изплатеното и застрахователно обезщетение като отново поканила застрахователя да и изплати сумата от 5360лв., представляваща изплатено обезщетение за разликата до договорената застрахователна сума. На 17.07.2018г. ищцата получила от ответника писмо изх.№7230/30.06.2018г , с което е уведомена, че възражението и не е уважено и не е налице основание за преразглеждане и промяна на размера на застрахователното обезщетение. Съгласно чл.409 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 освен случаите на чл.380, ал.3 от КЗ Съгласно чл.405 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок, като в същото време срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или

5, а именно 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106.

Твърди се, че застрахователят е изпаднал в забава от 21.11.2017г. до 18.05.2018г. върху цялата застрахователна сума 16 000лв. и в забава от 18.05.2018г. когато е изплатил частично обезщетение в размер на 10 640лв. до завеждане на исковата молба върху сумата от 5360лв. Моли се съда да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 5 360лв., представляваща неизплатено обезщетение по щета №1205-1001-17-416666 за разликата до 16 000лв. за пълна загуба на увреденото имущество /МПС/ на основание чл.387, ал.1 от КЗ, сумата от 795.62лв. лихва за забава върху главницата от 16 000лв. за периода от 21.11.2017г до 18.05.2018г/ датата на частичното плащане от 10 640лв. и сумата от 1 229.92лв. лихва за забава върху главницата от 5 360лв. за периода от 18.05.2018г до датата на подаване на исковата молба -120.08.2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 20.08.2020г до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се оспорват исковете. Твърди се, че със застрахователния договор ответникът се е задължил да репарира причинените на застрахованото имущество имуществени щети до размер на уговорената застрахователна стойност. В случая действителната стойност на причинените вреди е по-ниска от претендираното застрахователно обезщетени и се равнява на 10 640лв., която сума е изплатена на ищеца . В случая е налице тотална щета по смисъла на КЗ. Съгласно чл.390, ал.1 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане , при което стойността на разходите з а необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност, какъвто е настоящия случай. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва са се определи като от действителната стойност на автомобила към датата на произшествието се приспаднат останалите запазени части. За да бъде изплатено застрахователното обезщетение при наличие на тотална щета на МПС следва ползвателят на застрахователната услуга да представи удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което e отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета/ арг.от чл.309, ал.1 от КЗ/. В случая ищецът е представил на ответника доказателство за горното на 03.05.2018г. като в срок е получил плащане на застрахователното обезщетение, поради което за ответникът не е възникнало задължение за заплащане на застрахователното обезщетение преди момента на представяне на доказателства са прекратяване на регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета. Ответникът не е изпаднал в забава до този момент, не дължи лихва върху претендираната сума и искът по чл.86 от ЗЗД е изцяло неоснователен . Според ответника безспорни и ненуждаещи се от доказване на обстоятелствата, че същият е изплатил на ищеца застрахователното обезщетение по предявената претенция в размер на 10 640лв. на 18.05.20218г., както и че ищецът е представил на ответника доказателства за прекратяване на регистрацията на процесното МПС , в което е отбелязано , че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета на 03.05.2018г. Моли се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. С отговора са ангажирани доказателства.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа исковете. На основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на главната искова претенция и на една от акцесорните претенции чрез тяхното намаляване като претендираната главница е в размер на 5212.40лв., претендираното обезщетение за забава върху главницата от 5212.40лв. за периода от 18.05.2018г до датата на подаване на исковата молба -12.08.2020г е в размер на 1184.47лв. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище по съществото на спора.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.

Не е спорно между страните, а се установява и от представените по делото писмени доказателства / застрахователна полица №93001710050821, анекс №1 към тази полица, приложените общи условия/ , че между ответното застрахователно дружество от една страна и ищцата Т.Г.С. от друга на 12.06.2017г. е сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС при Клауза-1,включваща всички рискове на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „С220CDI“, авангард, дизел, с мощност 125kw, обем 2148 куб.см., 2007г.Срокът на договора е 12 месеца, считано от 0:00 часа на 13.06.2017г. до 24:00 часа на 12.06.2017г.

Съгласно общите условия на ответника Клауза-1 обхваща и злоумишлени действия на трети лица, включително и палеж. Видно от договора застрахователната сума е 16 000лв., действителната стойност е 16000лв. , застрахователната премия е 977.98лв., платима на четири вноски , изрично фиксирани като размер и падеж на плащан на всяка вноска.

Между страните няма спора, а се установява и от представените в тази насока писмени доказателства/ удостоверение рег.№ЗМ-1293/06.11.2017г, издадено от РУ Полиция-гр.П., прокурорско постановление от 14.03.2018г. на РП-П. по ДП№1293/2017г по описа на РУ на МВР-П., служебна бележка рег.№Пз-554 от 15.03.2018г., че на 05.11.2017г. около 22:35 часа в град П., на ул.“Б.“№2 е възникнало застрахователното събитие, изразяващо се в пожар на застрахованото МПС.