Определение № 367 от 28.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Пазарджик, 28.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500195 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248 ал.1 от Граждански процесуален кодекс.

С постановеното решение по делото съдът е потвърдил решение на районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 250 по описа за 2023 година,в частта,с която е разпределено на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС ползването между М. Т. Б., с ЕГН: **********, Д. Г. Б., с ЕГН: **********, П. Г. Б., с ЕГН:

********** и Л. В. Б., с ЕГН: **********, като Л. В. Б., с ЕГН: ********** ползва самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, ул. Тодор Каблешков № 1-А, ет. 1, тип Жилище, апартамент - в жилищна сграда, бр. нива 1, с площ по документ от 72,00 кв. м, ведно с 1/2 ид.част от тавана, избата и общите части на сградата, цялата от 74,00м.кв.

Осъдени са М. Т. Б., с ЕГН: **********, Д.. ********** Г. Б., с ЕГН:

**********, П. Г. Б., с ЕГН: да заплатят на адв.А. У.

АК

Пазарджик,възнаграждение в размер на 400 лева.

За да се произнесе по този начин относно разноските ,съдът е изложил съображенията си.

В срок е постъпила молба от адв.У. по реда на чл.248 от ГПК.

Твърди,че решението в тази част било неправилно.

Искът по чл.32 от ЗС бил неоценяем, който въпрос никога не е пораждал 1 спорове в съдебната теория и практика.

Според чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от НМРАВ, минималния размер на адвокатското възнаграждение за този иск било 1000 /хиляда/ лв., а не 400 лв., като в случая нямало никакво обективно основание за намаляване на този минимален размер.

Съставени и подадени били мотивирани отговори на жалбата на тримата ищци/въззивни жалбоподатели/, осъществено било физическо процесуално представителство на ответника в съдебното заседание пред въззивния съд, като били изложени подробни аргументи и доводи за неоснователност на въззивните жалби, представено било допълнително писмено становище с конкретизиращи и допълващи, а не повтарящи вече заявените в съдебното заседание възражения.

Според молителят именно на предоставената по иска защита се дължало оставянето на иска и жалбите без уважение.

Чрез процесния иск по чл. 32 от ЗС, всеки един от тримата ищци упражнявал срещу ответника самостоятелно своя претенция - макар и при условията на активно и пасивно субективно съединяване срещу един ответник.

По всяка една от субективно съединените претенции на тримата ищци на ответника се предоставяло самостоятелно представителство и защита във въззивното производство - за което от всеки един от въззивните жадбоподатели поотделно се дължало отделно възнаграждение в размер на 1000 лв., определен по реда на чл. 38, ад. 2, вр. с чл. 2, ад. 5, вр. с чл. 7, ад. I. т.

4 от НМРАВ.

Отговор на молбата не е постъпил.

Съдът я намира за допустима ,но напълно неоснователна.

Производството е по иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС и в конкретния случай не се отличава нито с фактическа ,нито с правна сложност , тъй като спор относно правата на страните няма.

Очевидно у молителя има дълбоко неразбиране на характера и вида на така предявения иск ,за да мотивира искането си с твърдението ,че всеки от тримата ищци упражнява своя самостоятелна претенция и по всяка от тях той предоставя самостоятелно представителство и защита.

2

Касае се за производство , имащо характер на съдебна администрация ,в което съдът съдейства на страните да разрешат спора си относно ползването на недвижим имот.

Действително адв.У. е изготвил три отговора от името на едно и също лице – ответник по жалбата ,подадена от тримата останали съсобственици.

Както съдът вече отбеляза не се касае за съединени при условията на субективно съединяване претенции.

В това производство съсобствениците са задължителни другари.

Изготвянето на три отговора е било ненужно и в никакъв случай не е допринесло за по-добрата защита на правата , още по-малко пък на реализираната защита по този начин се дължи изхода на спора пред въззивната инстанция.

Размерите ,посочени в Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа са насочващи ,но не и задължителни за съда. Конкретната ситуация е такава , че да илюстрира съображенията на СЕС ,за да постанови решението си по дело С-438/22 година по преюдициално запитване на български съд.

Приложената съдебна практика е напълно неотносима.

Преценката за определяне размера на възнаграждението при възражение за прекомерност или това на представител,упълномощен от страната при условията на чл.38 от ЗА е предоставена на съда ,който е единствения оран в състояние да я направи ,прилагайки опитните правила. Той ги знае, защото е оправомощеният орган да предостави държавната защита по всеки отнесен до него гражданскоправен спор (чл. 117, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1 КРБ и чл. 14, ал. 1 ГПК) и пред него страните представят договорите за правна защита и съдействие по тези дела (чл. 33 ГПК и чл. 36, ал. 2 ЗА).

ВКС е имал повод да приеме,че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения/сега Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от 3 съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Въззивният съд намира ,че няма основание да ревизира преценката си относно размера на присъденото възнаграждение в полза на адв.У..То е напълно съответно ,както на вида и характера на производството , така и на фактическата и правна сложност на делото и на извършената работа.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.У. за изменение на решение по В гр.д.№ 195/2025 година в частта , относно разноските , присъдени в полза на адв.У. , представлявал ответника по жалбата по реда на чл.38 от ЗА.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4