Решение № 18861 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18861 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110104497 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „ЗАД Армеец“ АД срещу „Бул Инс“ АД.

Ищецът твърди, че на 30.01.2021г. в гр. София, ж. к. Люлин, на паркинга на магазин „Зона Фор Хоум“ л. а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № *********** е ударен от л. а. „Рено Клио“ с рег.

№ *********** в задната част при маневра за излизане от паркинга, като бил съставен двустранен констативен протокол, в който водачът на л. а. „Рено“ признал вината си. Към датата на ПТП, л. а. „Хонда“ бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, като била предявена претенция от застрахования, по която била образувана преписка. Другият автомобил бил застрахован при ответника по застраховка „ГО“. Било определено и изплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на повредите по л. а. „Хонда“ в размер от 863,15 евро с включени 7,67 евро ликвидационни разноски. Счита, че с изплащането на застрахователно обезщетение встъпил в правата на застрахования спрямо застрахователя на делинквента по „ГО“, който поканил да плати сумата, но получил отказ. Посочва, че ответникът изпаднал в забава и му дължи и мораторна лихва.

Съобразно изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 863,15 евро – стойността на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата от 335,24 евро – мораторна лихва за периода 19.02.2023г.-19.02.2026г.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Оспорва механизмът на ПТП да е описаният ищеца, както и да е налице причинно следствена връзка между описаните вреди и процесното ПТП. Отрича водачът на МПС Рено да е нарушил правилата за движение. Счита, че изцяло вина за настъпване на ПТП има водачът на МПС Хонда, а евентуално твърди съпричиняване поради нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Оспорва иска по размер, като го счита за завишен.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

1

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл.

45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) отговорността на виновния водач да е обезпечена чрез сключване с ответното дружество на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните, че за МПС „Хонда“ е имало сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество, като ПТП е настъпило в периода на действието й, а уврежданията представляват покрит риск по нея; че МПС „Рено“ е било застраховано към датата на ПТП при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“; че ищцовото дружество е изплатило обезщетение соченото обезщетение и е сторило ликвидационни разноски от 15,00лв., както и че е изпратило покана до ответното дружество за изплащане на обезщетение, което отказало да го направи.

За процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол, който е представен по делото. В обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, е отбелязано, че превозно средство „А“ („Хонда ЦРВ“), управлявано от В. В., ударило МПС „Б“ („Рено Клио“), управляван от А. М.. В т. 12 „обстоятелства“ е отбелязано за МПС, липсват отбелязване, като не е начертана и скица на пътната обстановка при ПТП (т. 13). В т. 14 „забележка“ е написано от водач „А“ – „при излизане от паркинг бях одран в задната част на автомобила от другия водач“. Водач „Б“ е отбелязал, е поема вината за произшествието.

Представено е заявление до ищцовото дружество за изплащане на обезщетение от В.

В., в което е посочено, че ПТП е настъпило в гр. София, кв. Люлин, на паркинга на мебелен магазин „Зона фор Хоум“. Описано е, че при маневра на паркинга на магазина бил ударен от друг автомобил в задната част на управлявания от него автомобила с рег. № ***********.

Другият автомобил Рено Клио го ударил в насрещното платно при вече излязъл негов автомобил. Начертана е схема на ПТП, в която е описано местоположението на автомобилите и посока на движение.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

Свидетелят В. В. посочва, че си спомня за инцидента, който настъпил на паркинга на магазин за мебели в Люлин. Посочва, че ПТП настъпило, когато вече бил излязъл от мястото 2 за паркиране и тръгнал напред, при което бил ударен от другия автомобил „Рено“. Бил ударен в задната броня. Посочва, че когато настъпило ПТП, бил на едно място, неподвижен, в готовност за тръгване напред. След ПТП съставили двустранен протокол и разговаряли помежду си с другия водач, който казал, че не го видял и признал, че е виновен.

Свидетелят А. М. посочва, че не е имал ПТП на магазин за мебели в ж. к. Люлин.

Притежава Рено Клио, което обаче не го управлявал той, а брат му. Не е участвал в съставянето на двустранния протокол, като си спомнял, че брат му имал някакво леко ПТП, но не може да каже какво точно се е случило, тъй като не е присъствал.

За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото е изслушано и прието експертно заключение по авто-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадено. Според заключението, л. а. „Рено Клио“ се движил на територията на паркинга на магазина, където водачът реализирал ПТП със спрелия пред него л. а. „Хонда“. Вещото лице посочва, че по делото липсват данни за налични препятствия, които да са ограничавали видимостта на двамата водачи преди настъпването на процесното ПТП. Пояснено е, че от техническа гледна точка и с оглед събраните доказателства може да се изгради извод, че водачът на л. а. „Рено“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако при преминаването покрай другия автомобил е оставил достатъчна дистанция. Според експерта, водачът на л. а.

„Хонда“ не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като превозното средство е било в спряло състояние. Вещото лице разяснява, че всички вреди, отразени в описа на застрахователя, се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като техният размер на база средни пазарни цени към момента на настъпването му възлиза на 1695,60лв. или 866,95 евро.

Съдът намира, че при съвкупната преценка на събраните доказателствени източници, може да се изгради извод, че водачът на лек автомобил „Рено“ е нарушил нормативните изисквания и е станал причина за настъпване на произшествието. Установява се, че водачът на л. а. „Хонда“ към момента на ПТП е бил завършил маневрата на заден ход по излизане от паркомястото и тъкмо е тръгвал напред. В същото време, водачът на л. а. „Рено“ не е имал препятствия пред себе си, които да ограничават видимостта му, поради което е бил длъжен да се съобрази с местоположението на другия автомобил и да реагира в съответствие с него, тоест да намали скоростта и да спре. Вместо това, същият не е намалил скоростта, не се е съобразил с видимото пред него препятствие, не го е заобиколил безопасно, а го е ударил в задната част, като е признал вината си в двустранния констативен протокол. С това поведение е нарушил правилата на чл. 20, ал.1 и 2 ЗДвП, с което е станал причина за настъпване на произшествието.

Възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно, доколкото по делото не се установява да е проявено противоправно поведение от страна на другия водач, с което да е допринесъл за настъпване на уврежданията. Както се посочи, към момента на ПТП водачът на л. а. „Хонда“ вече е завършил маневрата по излизане от паркомястото назад и е предприемал тръгване напред. При самото излизане същият се е съобразил с липсата на превозни средства и други препятствия зад него. След като вече автомобилът се е намирал на пътното платно с цел тръгване напред, водачът на лекия автомобил „Рено“ е бил длъжен да се съобрази с него и да запази безопасна дистанция, което не е сторил. С оглед на това, противоправно се явява само поведението на водача на л. а. „Рено“.

Както се посочи, според приетото експертно заключение, средната пазарна цена за отстраняване на уврежданията по л. а. Хонда, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с инцидента, възлиза на 1695,60лв. От страна на ищцовото дружество е определено и изплатено обезщетение в по-нисък размер от 1673,17лв., което е по-благоприятно за ответника. Същият има право и на сторените ликвидационни разноски от 15лв. Предвид липсата на плащане на вземанията, предявеният иск се явява изцяло основателен.

Ищецът претендира и лихва за забава в размер от 655,67лв. за периода 19.02.2023г.19.02.2026г. Видно от събраните писмени доказателства, ищцовото дружество е изпратило 3 регресна покана до ответното дружество за възстановяване на платената сума в 30-дневен срок съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ. На 14.05.2021г. ответникът е отказал изплащане на претендираната сума. Предвид че задължението е парично, с изтичане на срока ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от деня, следващ падежа, тоест изтичането на 30-дневения срок. В случая обаче се претендира лихва от по-късен момент – от 19.02.2023г. Нейният размер възлиза на 659,80лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК от съда с помощта на интернет калкулатор. Предвид че този размер е по-висок от претендирания от ищеца, то следва, че и искът за акцесорното вземане се явява изцяло основателен.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е доказал такива в размер от 60,09 евро за държавна такса, 200 евро депозит за експертиза, 25 евро депозит за свидетел и претендира юрк. възнаграждение, което съдът определя на 100 евро или общо следва да му се присъдят 385,09 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.