Решение № 177 от 16.08.2021, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. С. , 16.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VI СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно наказателно дело № 20212230200549 по описа за 2021 година Производството е по повод жалба на Н. Д. Н. против Наказателно постановление № 12 от 14.04.2021 год. на Директор на РЗИ гр. С., с което на основание 209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300.00 лева.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява в с.з. Представлява се от процесуален представител по пълномощие, който моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 31.03.2021 год. жалбоподателят, назначен на длъжност „шофьор“ във фирма „Сити травел груп“ ООД изпълнявал курс – обществен превоз на пътници п олинията С.- Б. Ж.б., като пътувал от Жълт бряг впосока гр. С..

Около 11.55 часа, бил спрян от служители на РЗИ – свидетелите М.М. и Т.Т., които констатирали, че Н. не е с правилно поставена предпазна маска за лице, с което не е спазил изискването на т.7 от Заповед РД -01-51/26.01.2021 год. на Министъра на здравеопазването, във вр. с чл. 63, ал.4 от ЗЗ. На Н. за 1 констатираното нарушение бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като относими към предмета на делото, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима- подадена в законоустановения срок, от лице имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява основателна. Събраженията на съда са следните:

Съгласно I, т.7 на цитираната в процесното НП Заповед РД -0151/26.01.2021 год на Министъра на здравеопазването, която е била действаща към 22.08.2020 год., всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.

Безспорно се установи по делото, а и не се спори между страните, че към момента на проверката от служителите на РЗИ С. жалбоподателят Н. е нямал правилно поставена – покриваща лицето и носа защитна предпазна маска на лицето. Съдът намира обаче, видно от събрания доказателствен материал и най-вече показанията на свидетелите К и Н. които не се установи по делото да са заинтересовани от изхода на спора и които сочат, че преди извършване на проверката Н. е кихнал, че макар и формално да е извършено вмененото му нарушение, то в конкретния случай деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Това е така, доколкото се установи безспорно, отново от показанията на свидетелите К и Н. че до преди момента да кихне жалбоподателят, осъществявайки обществения превоз е бил с поставена защитна маска на лицето, спазвал е необходимите противоепидемични изисквания и е бил спрян за проверка непосредствено след свалянето й, което се е наложило в следствие попадналия върху нея 2 секрет.

При това положение, съдът намира, че налагането на административно наказание, макар и в минимално предвидения в закона размер, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. Изложените факти – наличието на поставена маска до момента на проверката и свалянето й, поради попадналия секрет, обуславят маловажността на случая и са предпоставки за освобождаване от административнонаказателна отговорност. Като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и е наложил на жалбоподателя административно наказания глоба, наказващият орган е нарушил материалния закон, което от своя страна се явява основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12 от 14.04.2021 год. на Директор на РЗИ гр. С., с което на основание 209а, ал.1 от Закона за здравето на Н. Д. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300.00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РЗИ С. да заплати на Н. Д. Н., ЕГН ********** сумата от 150.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. С. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4