Разпореждане № 8334 от 18.09.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8334 гр. Кюстендил, 18.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520104352 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Б. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:

1) 23.86 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Договор с партиден номер ***, по Приложение № 1 от *** г. за услуга № *** с план A1 Net 50-Mar2018 2y, за периода от 03.02.2024 г. до 02.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 10.09.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 5.58 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 21.03.2024 г. до 09.09.2026 г.;

3) 1.67 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 03.02.2024 г. до 02.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 10.09.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 0.39 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 21.03.2024 г. до 09.09.2026 г.;

5) 102.26 евро – сбор от неустойки за невърнато оборудване по Договор с партиден номер *** за услуга № ***;

6) 20.40 евро – сбор от законна лихва за забава върху неустойките.

Съдът намира за недължими претендираните такса за събиране на дължими суми и неустойки за невърнато оборудване, както и акцесорните вземания за законна лихва върху тях.

Таксата за събиране на дължими суми е уговорена в чл. 27.1 от Общите условия за взаимоотношения между А1 и абонатите и потребителите на обществените мобилни мрежи на А1 по стандарти GSM, UMTS и LTE, чл. 36.3 1 от Общите условия за взаимоотношения между А1 и крайните потребители на фиксирана телефонна услуга, чл. 22.1 от Общите условия за взаимоотношения между А1 и потребителите на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, чл. 29.1 от Общите условия за предоставяне на услугата сателитен интернет от А1, както и в съответните разпоредби от Общите условия за услугата „цифрова телевизия“ и другите посочени в заявлението общи условия.

По същество тази такса представлява допълнително парично задължение, което се начислява поради неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок. Поради това същата има санкционен характер и по същество представлява скрита неустойка за забава, независимо от наименованието, което търговецът е дал.

Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. При договор, съдържащ множество различни компоненти на възнаграждението и допълнителни такси, които се начисляват при неизпълнение, потребителят следва да може ясно да установи какви са всички неблагоприятни икономически последици от забавата му.

В случая таксата за събиране на дължими суми не представлява възнаграждение за самостоятелно заявена и реално предоставена на потребителя услуга, а е поставена в зависимост от неизпълнението на основното парично задължение. По този начин чрез нея се създава допълнителна имуществена тежест за потребителя именно поради забавата му, извън последиците, които законът свързва с неизпълнението, включително задължението за обезщетяване на вредите и заплащане на законна лихва.

Що се отнася до претендираните неустойки за невърнато оборудване, от изложеното в заявлението се установява, че за една и съща услуга са начислени две отделни суми по 51.13 евро, общо 102.26 евро, за предоставени два WiFi рутера. Заявителят сочи, че тези суми са начислени при прекратяване на договора на основание чл. 54.12 от Общите условия, съгласно който договорът се счита за едностранно прекратен от страна на А1 при забава на плащането за повече от 124 дни.

В приложенията към договора е предвидено, че ако при прекратяване на договора оборудването не бъде върнато или бъде върнато в неизправно състояние, операторът има право да получи обезщетение в размер на стойността на оборудването съгласно действащия му ценоразпис. Въпреки така използваното наименование „обезщетение“, заявителят квалифицира претендираните суми като неустойки, като същите са начислени еднократно именно по повод прекратяването на договора.

При преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК съдът следва служебно да провери дали претендираното вземане произтича от неравноправна клауза в договор с потребител. В тази връзка не е достатъчно клаузата формално да е определена като обезщетителна, когато от начина на нейното прилагане и от 2 общата договорна конструкция се установява, че тя поставя потребителя под значителна допълнителна имуществена тежест при прекратяване на договора вследствие на негово неизпълнение.

В случая прекратяването е поставено в пряка зависимост от забавата на потребителя с плащането за повече от 124 дни, а непосредствено от прекратяването е изведено и задължението за заплащане на посочените суми за оборудването. Така на потребителя се вменява допълнително плащане при неизпълнение на паричното му задължение, наред с последиците от самата забава и начисляването на законна лихва. При това размерът на сумата е определен едностранно чрез ценоразпис на търговеца, без от заявлението да следва каква е действителната стойност на конкретно предоставеното оборудване, кога и при какви условия то е предоставено, както и дали и кога същото не е било върнато.

По този начин уговорката не позволява на потребителя предварително и ясно да прецени икономическите последици от неизпълнението и прекратяването на договора, поради което същата следва да бъде преценена като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Същевременно следва да се съобрази и обстоятелството, че договорът се счита за прекратен автоматично при изтичането на посочения в чл. 54.12 от Общите условия срок на забава. Заявителят не твърди да е отправил до потребителя отделно уведомление, с което да го е предупредил за прекратяването и за последиците от него, включително за възникването на задължението за заплащане на претендираните суми за оборудването.

Предвид изложеното съдът приема, че претендираната такса за събиране на дължими суми в размер на 1.67 евро, неустойките за невърнато оборудване в общ размер на 102.26 евро, както и начислените върху тях мораторни лихви в общ размер на 20.79 евро, не следва да бъдат предмет на заповед за изпълнение.

В посочения по-горе смисъл е и практиката на окръжните съдилища в страната, включително Окръжен съд – Кюстендил: Определение № 757 от 25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 573/2024 г., Определение № 758 от 25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 529/2024 г., Определение № 1673 от 22.01.2026 г. по в. ч. гр. д.

№ 8930/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 321 от 19.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 159/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и много други.

Всичко изложено по-горе води до извод, че са налице основанията по чл.

411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за отхвърляне на заявлението относно таксата за събиране на дължими суми, претендираните неустойки за невърнато оборудване и акцесорните вземания за лихва върху тях. Няма пречка да се издаде заповед за останалите претендирани вземания.

От общо претендираните 154.16 евро следва да бъде издадена заповед за сумата от 29.44 евро, включваща 23.86 евро главница и 5.58 евро законна лихва за забава, като върху главницата от 23.86 евро следва да се присъди и законната лихва, считано от 10.09.2026 г. до окончателното изплащане.

3

На заявителя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса съразмерно с уважената част от заявлението. При общ размер на претендираните вземания от 154.16 евро и уважена част от 29.44 евро се дължат 2.07 евро от заплатената държавна такса в размер на 10.86 евро и 7.64 евро от определеното от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление № 14118/10.09.2026 г., подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Б. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:

1) 1.67 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 03.02.2024 г. до 02.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 10.09.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 0.39 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 21.03.2024 г. до 09.09.2026 г.;

3) 102.26 евро – сбор от неустойки за невърнато оборудване по Договор с партиден номер *** за услуга № ***;

4) 20.40 евро – сбор от законна лихва за забава върху неустойките.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Г. Б. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:

1) 23.86 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Договор с партиден номер ***, по Приложение № 1 от *** г. за услуга № *** с план A1 Net 50-Mar2018 2y, за периода от 03.02.2024 г. до 02.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 10.09.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 5.58 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 21.03.2024 г. до 09.09.2026 г.;

3) 2.07 евро – деловодни разноски за държавна такса;

4) 7.64 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане има право да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в който случай ще трябва единствено да довнесе по сметка на исковия съд разликата между 4 внесената в заповедното производство държавна такса и дължимата в исковото производство.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5