Определение № 128 от 13.03.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Пещера, 13.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. В. като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В. Гражданско дело № 20225240100515 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**“ № 2 против Г. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „*“ № 6, за осъждане на ответника Г. Г. да заплати на ищеца Гаранционен фонд сумата в размер на 4985,57 лв., като парична равностойност на 2549,08 евро по курса за деня, от които:

2077,70 евро, представляващи обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите по увредените тревна площ, автобусна спирка и два броя дървета от пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 26.09.2016 г. в Германия, причинено от ответника при управление на лек автомобил „БВМ 320“, с рег. № РВ 9266 РТ, и 471,38 евро такса за обработка на щетата по фактура № 3000007167/24.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.04.2022 г. до окончателното плащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявена на 10.04.2017 г. претенция от НББАЗ, при спазване на законоустановения срок по щета № 120235/10.04.2017 г., ищецът Гаранционен фонд е възстановил на НББАЗ, в качеството му на компенсационен орган сумата от 4985,57 лева чрез банков превод на 24.04.2017 г., като парична равностойност на 2549,08 евро по курса за деня, от които: 2077,70 евро обезщетение и 471,38 евро такса обработка по фактура № 3000007167/24.03.2017 г. във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия.

Сочи се, че към датата на образуване в Гаранционен фонд на щета № 1

120235/10.04.2017 г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия, чрез изплащане на обезщетение в размер на 2549,08 евро и всички разходи за щетите по увредените тревна площ, автобусна спирка и два броя дървета в Германия , е било вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Германия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ, като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС, с прилагането от българското бюро на чл. 559 и чл. 561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на основание чл. 559, ал. 2 от КЗ Гаранционният фонд задължително възстановява.

Твърди се, че виновен за щетите е ответникът Г. А. Г., който на 26.09.2016 г. в Германия, при управление на лек автомобил „БВМ 320“, с рег.

№ РВ 9266 РТ, след употреба на алкохол, е загубил контрол над управлението на автомобила, отклонил се надясно от пътното платно и се забил в автобусна спирка, като по този начин е причинил процесното ПТП. Сочи се, че в нарушение на чл. 461 във вр. чл. 483 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия лек автомобил „БВМ 320“, с рег. № РВ 9266 РТ, без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на ПТП. Твърди се, че с регресна покана ответникът е бил поканен да възстанови платеното от Гаранционния фонд обезщетение, но не е погасил задължението си.

Ищецът моли за уважаване на предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. Г., чрез назначения му особен представител адв. Н. М. - АК - Пазарджик, в който релевира възражение за недопустимост на предявения иск с довода, че ответникът не е собственик на моторното превозно средство, за което липсва задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Прави възражение за погасяване на вземането, поради изтекла погасителна давност.

Оспорва съдържанието на следните представени към исковата молба писмени доказателства: съобщение за ПТП и фактура № 3000007167/24.03.2017 г. В съобщение за ПТП били изписани различни данни относно датата и часа на ПТП. Не ставало ясно как е определена таксата за обработка по щета, какви външни разходи и разходи за превод на документи са сторени. Липсвали данни регресната покана за плащане да е изпратена на ответника.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Н. М. - АК – Пазарджик, моли предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

СЪДЪТ, при преценка на заявените в исковата молба фактически твърдения, намира, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.

2

559, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Неоснователно е релевираното от ответника възражение за недопустимост на предявения иск. Ирелевантно е обстоятелството дали ответникът е собственик на управляваното от него увреждащо МПС. От значение и то за основателността, а не за допустимостта на предявения иск е дали за това МПС има или липсва задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът счита, че между страните не са налице права и обстоятелства, които да се признават и да не се нуждаят от доказване.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В тежест на ищеца Гаранционен фонд е да установи при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че е настъпило пътнотранспортно произшествие на територията на друга държава-членка (Германия) по вина на ответника, който е управлявал МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; причинени от виновното поведение на ответника щети на увредените тревна площ, автобусна спирка и два броя дървета в Германия и техния размер; причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, както и фактът, че ищецът е възстановил сумите, изплатени от съответния компенсационен орган като застрахователно обезщетение в полза на увредения.

В тежест на ответника Г. Г. е да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.

По доказателствата:

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира, че са допустими, необходими и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат приети.

Съдът намира, че не следва да бъде уважавано искането на ответника да бъде задължен ищеца да представи четливо копие на скица на местопроизшествието, тъй като представеното по делото заверено копие на скица на произшествието на немски език със заверен превод на български език е в четлив вид.

Следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК вр. чл. 146 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.04.2023 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

3

ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото определение.

ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде задължен ищеца да представи по делото четливо копие на скица на местопроизшествието.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба делото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание по начин, удовлетворяващ и двете страни, че спогодбата има значението на влязло в сила решение, както и че на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ГПК, ако живее или замине за повече от месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК, ако лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 41, ал. 1 от ГПК, ако отсъства повече от месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 4