Решение № 596 от 13.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Пазарджик, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20225220101603 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 200 от КТ – обезщетяване на вреди от трудова злополука.

Ищцата С. И. Ц., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** чрез пълномощника си адвокат Я. твърди, че работи по трудово правоотношение при ответника Регионална дирекция по горите – Пазарджик, ЕИК 000356256, адрес: гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“ № 50 на длъжност „старши специалист деловодител“. На 28.01.2022 г. около 17:10 ч. при излизане от работа претърпяла трудова злополука, изразяваща се в притискане/смачкване на показалеца на лявата й ръка от входната врата.

Същата вечер постъпила по спешност в „МБАЛ Пазарджик“ АД с диагноза S66.3 „Травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан“. Травматичното увреждане довело до временно разстройство на здравето за период от 95 дни и й причинило болки, страдания, затруднения и дискомфорт, които оценява на 10 000 лв. С Разпореждане № 4 от 11.02.2022 г. злополуката била призната за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО. Също така в резултат от обжалване от работодателя на издадения й болничен лист Е20220217369 от 01.02.2022 г. не й било изплатено обезщетение за временна работоспособност, поради което й били причинени имуществени вреди в размер на 5 400 лв., равняващи се на четири брутни работни заплати. Поради това предявява иск против работодателя за заплащане на обезщетение за претърпените в резултат от трудовата злополука неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 1 датата на увреждането до окончателното изплащане и иск за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди от неизплатено обезщетение за временна неработоспособност в размер на 5 400 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Регионална дирекция по горите – Пазарджик намира исковата молба за допустима, но неоснователна, като я оспорва по основание и размер. Позовава се на първо място на обстоятелството, че не е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО, тъй като Разпореждане № 4 от 11.02.2022 г. за признаване на злополуката за трудова е обжалвано и към настоящия момент не е влязло в сила, като с Решение № 1012-12-92.3 от 22.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик производството по разглеждане на жалбата е спряно до приключване на образувано друго административно производство, имащо съществено значение за спора. На следващо място оспорва твърдението на ищцата травматичните увреждания да са довели до временно разстройство на здравето й за период от 95 дни с довода, че издадените на ищцата болнични листове за временна неработоспособност с № 20220217369 от 01.02.2022 г. и № Е20221451183 от 04.04.2022 г. са били обжалвани от работодателя и не са влезли в сила, поради което липсват доказателства за временна неработоспособност на ищцата. Оспорва иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като обезщетението за временна неработоспособност не се дължи от работодателя, а от общественото осигуряване, като работодателят би следвало да изплати единствено разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получила и обезщетението по общественото осигуряване в случай, че обжалваните болнични листове бъдат изцяло или частично потвърдени. Оспорва претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на четири брутни работни заплати, тъй като според болничните листове ищцата е била във временна неработоспособност общо 95 дни и не й е било изплатено трудово възнаграждение за три, а не за четири месеца. В случай, че искът бъде уважен, моли да бъде прихванато евентуално изплатеното на ищцата обезщетение по обществено осигуряване.

Намира иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за недоказан, тъй като ищцата не е ангажирала доказателства за конкретните търпени от нея болки и страдания. Оспорва да е търпяла такива, тъй като на 31.01.2022 г., въпреки предписания й болничен режим, е посетила сградата на Регионална дирекция по горите – Пазарджик и е входирала в деловодната система заявление с вх. № РДГ09-00726/31.01.2022 г., а на 01.02.2022 г. отново е посетила сградата на Регионална дирекция по горите – Пазарджик, като е подала заявление за получаване на обезщетение за причинени имуществени вреди и болничен лист и е престояла повече от един час. Счита също така, че претендиралото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критериите за справедливост, установени в чл. 52 от ЗЗД.

Ангажира доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

2

С протоколно определение от 07.11.2022 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като е намалил същия от 5 400 лв. на 4 050 лв., дължими за месеците февруари, март и април 2022 г., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от писмените доказателства по делото, че ищцата работи в РДГ Пазарджик на длъжност „старши специалист-деловодител“ с основна месечна заплата в размер на 1 350 лв.

На 28.01.2022 г. ищцата е претърпяла злополука, приета за трудова с Разпореждане № 4/11.02.2022 г. на ТП на НОИ Пазарджик. Разпореждането е обжалвано от работодателя, но е потвърдено с Решение № 1012-1292#4/16.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, което не е обжалвано и е влязло в сила.

На същата дата ищцата е постъпила в „МБАЛ Пазарджик“ АД, ОТО с окончателна диагноза: Травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан, където е претърпяла спешна операция. Изписана е на 01.02.2022 г.

През периода от 28.01.2022 г. до 03.05.2022 г. е била във временна неработоспособност, за което са издадени болничен лист № Е20220217369 от 01.02.2022 г., болничен лист № Е20220347506 от 04.03.2022 г. и болничен лист № Е20221451183 от 04.04.2022 г. Първият и третият болнични листове са обжалвани от работодателя, но са потвърдени – първият с решение по адм.д. № 821/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, а вторият с ЕР на ТЕЛК Пазарджик № 0998 от 075/21.04.2022 г.

На 05.03.2022 г. ищцата е прегледана от съдебен лекар, който е констатирал фрактура на средната фаланга на втори пръст на лявата ръка;

Открита репозиция на фрактурата на средна фаланга на показалеца и фиксация с 2 К игли; Лезия на екстензорното сухожилие на показалеца на ниво инсерция на лявата ръка.

На 31.01.2022 г. ищцата е посетила РДГ Пазарджик, като лично е завела в деловодната програма възражение с вх. № РДГ09-726/31.01.2022 г. от свое име и възражение с вх. № РДГ09-727/31.01.2022 г. от А. Г. П. срещу поставените им оценки за изпълнение на заеманата длъжност.

На 01.02.2022 г. ищцата отново е посетила РДГ Пазарджик, като е представила болничен лист и е подала заявление с вх. № РДГ09788/01.02.2022 г. за изплащане на обезщетение от претърпяната трудова злополука.

През месец януари 2022 г. на ищцата е проведен периодичен инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд. В РДГ Пазарджик е 3 извършена оценка на риска за здравето и безопасността на труда през 2014 г. и през 2020 г.

За месец януари 2022 г. на ищцата е изплатено трудово възнаграждение в размер на 1 013,57 лв., за месец февруари 2022 г. – 6,75 лв., като е прихваната сумата от 141,74 лв., представляваща обезщетение за първите три дни временна неработоспособност, дължими от работодателя, за месец май 2022 г. й е изплатено трудово възнаграждение в размер на 1 013,29 лв.

На 21.03.2024 г. на ищцата е изплатено обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 2 938,29 лв., както следва: по болничен лист № Е20220217369 – 1 028,40 лв., по болничен лист № Е20220347506 – 1 028,40 лв. и по болничен лист № Е20221451183 – 881,49 лв.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебномедицинската експертиза по време на процесния инцидент е нанесена директна травма от металните профили на метална врата в областта на средната фаланга на показалеца и е причинена циркумферентна разкъсно-контузна рана в същата област, както и разкъсване на екстензорното сухожилие на пръста придружено от напречно счупване с разместване на втора фаланга. Травмата на показалеца е била много тежка и в голям процент е застрашавала неговата загуба до ниво първа ИФС (интерфалангеална става). По време на инцидента, когато са били получени травматичните увреждания на пръста, при оказването на първа помощ и медицинската обработка при приемането й в ОТО, ищцата е изпитвала най-силна болка. Чувствала е и болки около инвазивните мероприятия

(изследвания, рентгенография, венозни манипулации, превръзки и други). Впоследствие те постепенно са се редуцирали под въздействието на изписаната и проведена медикаментозна, обезболяваща терапия и от обездвижването на фрактурата. Ищцата е изпитвала дискомфорт и неудобства при своето битово и хигиенно обслужване за около 45 дни, тъй като превръзката и имобилизацията е необходимо да се запазят сухи и чисти за посочения срок. Фрактурата на средната фаланга на втори пръст на лявата ръка и лезията на екстензорното сухожилие на ниво инсерция на показалеца са причинени в резултат на действието на твърд, тъп предмет и, чрез удар или притискане с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата в предварителните сведения. По точно: показалецът е попаднал в рамката на металната врата, която е с правоъгълен профил, при което след рязкото затваряне на вратата директно е причинила гореописаната травма.

Флексорното сухожилие (сгъвачът) е останало здраво, както и част от кръвоносните съдове и нерви на показалеца. Периодът на възстановяването е бил продължителен. Разкъсно-контузната рана, която е била почти циркулярна, се възстановява за 2-3 седмици, откритата напречна фрактура с нарушено кръвоснабдяване зараства със забавени срокове – около 30 дни, пластиката на увреденото сухожилие предполага 45-дневно възстановяване.

Т.е. около 45 дни е възстановяването от тежката травма, а последващата реехабилитация и борбата с тежкия оток на пръста е индивидуално.

4

Продължителната рехабилитация, която е проведена, е била за преодоляване на ограничените движения в ставите, за да се постигнат добри, близки до нормата, функционални резултати, за да не страда захватът на ръката.

В съдебно заседание вещото лице уточни, че в случая не се касае за обикновена травма, а за тежка травма на показалеца, при която има прекъсване на част от кръвоснабдяването на пръста и частично на нервните окончания. Имало е реална опасност от загуба на пръста от първа фаланга.

Затова възстановителният период е удължен почти двойно от нормалния. Към момента на прегледа има леки ограничения на движенията на пръста, но от това не страда функцията на ръката.

Свидетелката А. Г. П., без родство с ищцата, установява, че работи като главен счетоводител в РДГ Пазарджик. За да се влезело в дирекцията, имало вход, който превеждал през двора и след това се влизало в сградата на РДГ.

По същия маршрут се излизало. На изхода към двора имало стълба и врата, от която се излизало на булеварда. Този вход се ползвал от служителите поне от 12 години. Двете с ищцата си тръгнали заедно от работа и тя се спънала на стълбата, която не се виждала заради натрупани отпадъци и листа, и се хванала за вратата, за да не падне. Като си изкарала пръста от вратата, той бил увиснал и течела кръв. С мъжа на свидетелката, който я чакал отпред с колата, я закарали в Бърза помощ. Видимо й личало, че не се чувства добре.

След като излязла от болницата, свидетелката ходила да й помага вкъщи, ако се наложило нещо да й нареже, да се съблече, да се облече, да се изкъпе.