Решение № 575 от 14.06.2011, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е номер .....……/……... юни, Година 2011, град В.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

На дванадесети май

Година 2011 в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

Секретар В.П. като разгледа докладваното от съдия Д. Томова търговско дело номер 1536 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба, заведена с вх. №32819/2.09.2010г. по описа на ВОС, РГТО, на „ОБЕДИНЕНА

БЪЛГАРСКА БАНКА” АД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление седалище и адрес на управление гр. С., район „*****”, ул. „*****.” №5, представлявано от С. П. В. и Р. И. Т., с която по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК срещу ответника С.А.Н., ЕГН **********,*** и съдебен адрес: гр.В., ул. „*******” **, ет. *, са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземанията на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №7970/2010г. на Варненски районен съд, 11 състав, заповед за изпълнение №4742/02.06.2010г., за сумата 143 652,19 евро - главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 14.03.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 31.05.2010г., до окончателното й плащане, както и за сумата 11 134,51 евро, представляваща общия размер на дължимите договорни лихви, съответно за сумата 362,10 евро, представляваща общия размер на дължимите наказателни лихви за просрочени главници за периода от 25.05.2009г. до 30.05.2010г.

Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството, което искане намира своето правно основание в чл.78, ал.1 ГПК.

Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото, направен в открито съдебно заседание от 12.05.2011г.

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът взе предвид следното:

Предмет на предявените искове е установяване по реда на чл.415 от ГПК, че вземанията на банката – кредитор срещу ответника - длъжник, произтичащи от сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит от 14.03.2008г., към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е с настъпил падеж и с право на принудително изпълнение.

Вземанията на ищеца са снабдени на основание чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК със заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Ответника по иска е страна по материалното правоотношение, предмет на заповедта за изпълнение, в качеството си на кредитополучател, и в това си качество е заявен като платец по вземането, допуснато до принудително изпълнение с издадената заповед за незабавно изпълнение.

В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение – положение, служещо в основание на настоящия иск.

Съдът, като съобрази тези положения и спазването на срока по чл.415, ал.1 от ГПК за предявяване на установителния иск, намира същия за допустим.

Разгледан по същество същият се явява основателен. В представения отговор на исковата молба ответникът признава задълженията, произтичащи от кредитното правоотношение, както по основание, така и по размер. Същия не посочва и не представя доказателства за опровергаване на твърдените от ищеца и удостоверени с представените от него доказателства факти.

Въпреки изрично указаната му доказателствена тежест, ответникът не е посочил и представил доказателства за установяване на основанието на противопоставеното от него твърдение, че поради влагане изцяло на отпуснатите по кредита суми за ремонт/ реконструиране на ипотекирания имот, то като длъжници по кредитния договор следва да се считат собствениците на този имот А. А. Ж. и И.

С. Ж., а не посочения в договора кредитополучател – ответника С. Н.. Следва да се има предвид в тази връзка, че целите, за които е теглен кредита и начина на разходване на кредитните средства са ирелевантни обстоятелства за валидността на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума на банката по уговорения в кредитния договор начин и срокове. Обстоятелството, че получените по кредитния договор суми са били предоставени от ответника на трети лица не влече автоматично задължение за тези лица за връщане на сумите директно на банката – кредитодател, съответно освобождаване на ответника – кредитополучател от задълженията му по кредитния договор.

Предвид това и като съобразява представените от ищеца писмени доказателства, съответно липсата на насрещни доказателства от ответника, опровергаващи ищцовите твърдения за допусната забава в плащането на сумите по договора за кредит, съответно размера на задълженията, съдът намира за безспорно установено в отношенията между страните, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (31.05.2010г.) банката – ищец притежава, според изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ, вземане, подлежащо на принудително изпълнение спрямо ответника за следните суми - 143 652,19 евро – главница, и 11 496,61 евро – общ размер на просрочените лихви (редовна и наказателна), произтичащи от договор за предоставяне на ипотечен кредит от 14.03.2008г.

Ето защо предявените искове са доказани в своето основание и размери, поради което следва да бъдат уважени.

С оглед този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството също e основателна и следва да бъде уважена. Съобразно представения списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата за тяхната направа, разноските на ищеца са в общ размер на 13 891,46 лева. Именно този общ размер на доказани като дължими и сторени разноски следва да бъде възложена за репариране на ответника поради предприетото от него действие с подаденото възражение по чл.414 ГПК по оспорване на основателни претенции.

Въз основа на изложените съображения съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление седалище и адрес на управление гр. С., район „*****”, ул. „*****.” №5, представлявано от С. П. В. и Р. И. Т., и

С.А.Н., ЕГН **********,*** и съдебен адрес: гр.В., ул. „*******” 46, ет.3, съществуването на вземания на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище гр. С.

– кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №7970/2010г. на Варненски районен съд, 11 състав, заповед за изпълнение №4742/02.06.2010г., за сумата 143 652,19 евро - главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 14.03.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 31.05.2010г., до окончателното й плащане, както и за сумата 11 134,51 евро, представляваща общия размер на дължимите договорни лихви, съответно за сумата 362,10 евро, представляваща общия размер на дължимите наказателни лихви за просрочени главници за периода от 25.05.2009г. до 30.05.2010г., на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.

ОСЪЖДА

С.А.Н., ЕГН **********,*** и съдебен адрес: гр.В., ул. „*******” 46, ет.3, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление седалище и адрес на управление гр. С., район „*****”, ул. „*****.” №5, представлявано от С. П. В. и Р. И. Т., сумата

13 891,46 лева (тринадесет хиляди осемстотин и деветдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща общият размер на сторените за настоящото производство разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Председател: