Решение № 460 от 24.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Карлово, 24.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320101237 по описа за 2024 година

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 СК и чл.149 СК, предявени от З. А. А., ЕГН:

********** от с. В., обл. П., комплекс „***“, бл.*, ет.*, ап.**– майка и законен представител на малолетната Б. З. М., ЕГН: ********** и М. З. М., ЕГН:

**********, от с. В., обл. П., комплекс „***“, бл.*, ет.*, ап.**, действащ лично и със съгласието на своята майка З. А. А., представлявани от пълномощника си адв. Б. Н. против З. Д. М., ЕГН: **********, адрес за призоваване: с. В., обл. П., комплекс „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**.

В исковата молба се твърди, че от 2003 г. З. А. А. и ответника живели на семейни начала. С него нямали брак, но през 2007 година се родил синът им М. З. М., а през 2011 година – дъщеря им Б. З. М.. От самото начало заживели в апартамента, в който З. А. и сега живеела под наем с децата си, находящо се в с. В., комплекс „***“. Имала общо 9 деца от трима мъже, като две от тях починали. Едната й дъщеря починала преди два месеца и след смъртта си й оставила внуче на *години, за което в момента се грижела ищцата.

Твърди се, че от началото на връзката си с ответника, двамата винаги имали проблеми. Няколко дни бил при нея, после отивал за известно време 1 при майка си, пак се връщал… и така. Като ходел при майка си се чувствал спокоен, че няма кой да го притеснява и си пиел спокойно. Майка му го гонела, защото тормозел и нея и понякога го оставяла да спи на пейките по пътя. Не се разбирали много, но в името на децата ищцата се стараела да имат нормални отношения. Ответникът правел проблеми, заради другите й деца, като не й давал да им купува елементарни неща и много се карали. Тя не позволявала децата й да разбират за тези проблеми, за да не ги тревожи. Във времето ответникът започнал и редовно да употребява алкохол, като се напивал всекидневно и правел скандали навсякъде – вкъщи и по улиците.

Заяждал се с всички – не само със семейството им, а и с други приятели и познати. Много рядко се хващал някъде на работа, а като си намерел такава, много бързо го гонели, тъй като той си продължавал да злоупотребява с алкохол и не ходел редовно на работното си място.

Преди около 8 месеца ответникът се прибрал в дома им, като започнал да крещи още отвън. Употребявал ругатни, псувни и всякакви закани спрямо всички в семейството, като даже налитал на бой. Понеже, доста пъти във времето се е налагало ищцата да се обажда на тел. ***, заради него, не си спомняла дали тогава звъняла отново. Единият й син – А., като чул разправията, се качил горе и ответникът започнал да посяга да го бие. Синът на ищцата успял да го изгони от дома им и повече не го приели при тях.

Ответникът отишъл да живее при майка си, като от познати ищцата знаела, че понякога го прибират и някои негови приятели. Последно работел в с. В., мандра „И.“, но не й било известно дали в момента е още там. Преди да се изнесе от дома й ответникът не давал почти никакви средства за издръжка на домакинството, а всичко изпивал и изяждал с приятели. Откакто не живеели заедно, не бил дал и един лев за децата си. Поради факта, че ответникът не спирал да тормози ищцата и децата й, на 27.06.2024 г. срещу него била издадена Заповед за защита №11, съгласно решение №233, постановено по гр. дело 20245320100854 на Р. с. К., с определени мерки за защита за срок от 18 месеца.

В момента ищцата работела сезонна работа на надница и с помощта на децата си, някои от които били по-големи, се справяла. Изпитвала обаче големи трудности, защото бащата на внучето й, не се интересувал от него и то също й било ангажимент и грижа. Домът й бил пригоден добре, за да е удобно да отглежда децата си. Към настоящия момент в апартамента живеели ищцата, 2

Б. – на **г., М. – на **г., Ф. – на **г. и внучето й З. – на *г. Апартаментът бил тристаен и удобен за всички. Б. била ученичка в ***клас в ОУ „*************************“, с. В., а М. бил ученик в **клас в ПГ по ЖТ „Х. С.“, гр. К., като той пътувал всеки ден.

И двете деца били възпитани и добри ученици. Ищцата счита, че е във възможностите й да полага непосредствени грижи за тях, за възпитанието и отглеждането им. С оглед изложеното и доколкото З. А. и ответника били разделени, за ищците бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Молят съда да постанови решение, с което:

- да предостави на майката упражняването на родителските права върху родените от съвместното им съжителство с ответника деца Б. З. М., ЕГН: ********** и М. З. М., ЕГН: **********, като постанови същите да живеят при нея.

- да определи режим на лични отношения между ответника и децата, както следва: всяка първа и трета или всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, с преспиване;

- да осъди ответника да заплаща на децата Б. З. М., ЕГН: ********** и М. З. М., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на 250.00 лева за детето Б. З. М. и 300.00 лева за детето М. З. М., считано от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2024 г., до настъпване на причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска;

- да осъди ответника да заплати на децата Б. З. М., ЕГН: ********** и М. З. М., ЕГН: **********, месечна издръжка за минало време за периода 20.12.2023 г. – 23.07.2024 г., в размер на 250.00 лева за детето Б. З. М. и 300.00 лева за детето М. З. М..

Претендират се и разноските по делото.

Препис от постъпилата искова молба и доказателствата са изпратени на ответника, като в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и се установява от представените удостоверения за раждане, че З. А. А. и З. Д. М. са родители на малолетната Б.

З. М., ЕГН: ********** и непълнолетния М. З. М., ЕГН: ********** 3

От представените служебни бележки е видно, че през учебната 2023/2024 г. Б. М. е била ученичка в ***клас в ОУ „*******************“, с.

В., а М. М. е бил ученик в **клас в ПГ по ЖТ „Х. С.“, гр. К..

От представеното в цялост гр. д. №854/2024 г. по описа на РС К. се установява, че със Заповед за защита №11/27.06.2024 г. са взети по отношение З. А. А. мерки по ЗЗДН срещу З. Д. М.. Ответникът по настоящото дело е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН спрямо З. А. А. и му е забранено да приближава до нея, до жилището й на адрес: село В., област П., комплекс „***“ бл.*, ет.*, ап.**, до жилището на адрес: село В., област П., комплекс „***“ бл.**, ет.*, както и до местата за социални контакти и отдих за срок от 18 (осемнадесет) месеца, като приспада времето, през което мярката е действала по заповед за незабавна защита № 15 от 21.05.2024 г.

От показанията на свидетеля А. М. И. се установява, че е син на З. А. и от един месец той и съпругата му се установили при нея в апартамента й в с.

В.. В това жилище живеели и другите деца на З. – Ф., Б. М. и М. М..

Ответникът бил баща на последните двама, а свидетелят и сестра му Ф. били от други бащи. От около година З. М. не живеел в този апартамент и свидетелят не знаел къде е. Преди да ги напусне злоупотрбявал с алкохол, буйствал и тормозел всички. Откакто се махнал по никакъв начин не помагал на З. за отглеждането на децата. Бил изпратил едни 40 лева за М. и това било всичко. З. изпитвала сериозни финансови затруднения, тъй като работела като чистачка със заплата от 1200 лева. Тези пари по никакъв начин не й стигали да плаща сметките и да задоволява нуждите на децата си. Доколкото свидетелят знаел, ответникът от няколко седмици работел – правел батерии, за което му плащали всеки ден по 60 лева. Живеел сам, бил здрав и трудоспособен и се интересувал само от себе си.

При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:

Относно родителските права и местоживеенето на детето :

Основен критерий за решението при кого от двамата родители да живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи, възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази връзка следва да се 4 обсъдят родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013 г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.

В случая следва да бъде постановено децата Б. З. М. и непълнолетния М. З. М. да живеят при своята майка, на която да се предоставят родителските права. По този въпрос доказателствата по делото съответстват на становището и желанието на ищцата, която от края на 2023 г. до настоящия момент сама полага непосредствените грижи по тяхното отглеждане и възпитание. Освен това срещу ответника са взети мерки по ЗЗДН за защита на З. А., което е показателно за неговите родителски и възпитателски качества.

Относно режима на лични отношения между бащата и децата:

Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за детето. Не е спорно, че през последната около една година връзката между децата и бащата е нарушена, доколкото същият не живее с тях и контактите им са редки. С оглед 5 установените обстоятелства съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде определен така, както е поискан от ищцата, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, с преспиване при бащата.

По предявените искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК:

В доказателствена тежест на ищцата по предявените искове за издръжка е да докаже, че ответникът е баща на ненавършилите пълнолетие деца, твърденията си за наличието на конкретни нужди на децата, които предпоставят необходимост от заплащането на издръжка в претендирания размер. При доказването на тези факти, ответникът следва да докаже възраженията си за невъзможност да плаща издръжка в претендирания размер, а по отношение на иска за присъждане на издръжка за минало време, следва да докаже, че е заплащала такава.

Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът й се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент този минимален размер е 233.25 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 193 от 12.10.2023 г. г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната. С исковата молба се претендира издръжка близка до минималната – 250 лева за малолетната Б. М. и 300 лева за непълнолетния М. М.. Искът по чл.143, ал.2 СК следва да се уважи изцяло, тъй като се ангажираха доказателства, че ответникът е трудоспособен и работи, за което получава трудово възнаграждение и в същото време не са налице обстоятелства, които да обосноват размер на издръжка по-нисък от претендирания.