Решение № 33 от 28.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Велико Търново, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20234001000254 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 91/13.10.2023 год., постановено по т. д. № 109/2020 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, е осъдено „Фодър Комерс“ ООД, ЕИК 104095438, гр.

Свищов, *********, представлявано от управителя - Г. К. М., да заплати на „Агрополизем“ ЕООД, ЕИК 206745686, гр. Велико Търново, **********, представлявано от управителя - П.

М. Б., сумата 113 256 лв., представляваща продажната цена на доставен слънчоглед реколта 2020 г., 145.2 тона, цена 780 лв./т, по фактура № 0000000452/23.11.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.08.2022 г. до окончателното й заплащане, както сумата 8 145.50 лв. разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „Фодър Комерс“ ООД, ЕИК 104095438, със седалище и адрес на управление: гр. Свищов, *********, представлявано от управителя - Г. К. М., чрез адв. Л. М. от АК – Велико Търново.

В същата се излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на закона и съдопроизводствените правила. Неправилно било прието, че ответникът дължи на ищеца процесната сума, на основание договор за цесия, тъй като към момента на прехвърлянето му вземането не е съществувало. Излага, че с договор за 1 цесия ответникът като цесионер е придобил вземания на цедента на ищеца общо за сумата от 39 207.25 лв. Твърди още, че по два договора за покупко-продажба, цедентът на ответника дължи сумите, съответно от 51 250 лв. и 10 250 лв., като освен това ответникът бил и кредитор на цедента на ищеца за сумата от 15 860.16 лв. Излага се, че с вземанията на цедента на ищеца към ответника са покрити задълженията на ищеца към ответника, поради което вземането на ищеца не е съществувало. Вземането несъществувало и поради и липса на доказателства за плащане по договора за цесия от 02.02.2020 г., поради което и договорът бил симулативен. Посочените съображения ни били взети предвид от първоинстанционния съд, като част от фактите били тълкувани превратно и в противоречие със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съдебен акт бил постановен в противоречие и с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/18.03.2020 г., постановено по тълк. д. № 2/2000 г. на ОСГТК на ВКС.

Претендира се да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Агрополизем“ ЕООД, ЕИК 206745686, гр. Велико Търново, **********, представлявано от управителя - П. М. Б., чрез адв. А. Ч. от АК – Велико Търново. В същия се излага, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна. Излага се, че първоинстанционният съд е постановил правилно, законосъобразно и мотивирано решение, съобразно със събраните по делото доказателства. Съдът бил направил задълбочен анализ, произнесъл се бил по всички възражения и оспорвания и бил достигнал до правилния извод, че предявеният иск е основателен и доказан.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът като правоприемник по договор за цесия от 02.02.2022 г. (цесионер) е носител на вземанията по търговска продажба от 23.11.2020 г., а проводателят му (цедент) е доставил договорената стока и не е получил насрещната престация (плащане на уговорената цена). Приел е за неоснователно релевираното от ответника възражение за прихващане за негови насрещни вземания към цедента, по подробно изложени мотиви за липсата на предпоставките на фактическият състав по чл. 103, ал. 3 и чл. 104, ал. 1 от ЗЗД. Според първоинстанционния съд липсвала идентичност на страните по правоотношението. На следващо място е изложил, че разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от ЗЗД не се прилага при процесуално възражение за прихващане, каквото е налице в случая; обстоятелството, че не са налице насрещни парични задължения на два правни субекта – кредитор по едното и длъжник по другото и че не е налице хипотезата на чл. 104, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

2

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

327, ал. 1 от ТЗ.

Претендира се за заплащане на дължими суми по търговска продажба (чл. 327, ал. 1 от ТЗ). В доказателствените задачи на ищеца е да установи извършването на доставката и съществените елементи на договора – цената на договора и неговия предмет.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Безспорно е установено съществуването на договор за продажба между „Агрокрафт“ ЕООД, с. Родина, община Златарица, обл. Велико Търново и „Фодър Комерс“ ЕООД, гр.

Свищов за доставка на слънчоглед реколта 2020 г., 145.2 тона, с цена 780 лв./т, като продавачът е доставил договорената стока по фактура № 0000000452/23.11.2020 г. на стойност 113 256 лв., но плащане не е постъпило след издаването й и така се е стигнало до упражняване правото на иск от правоприемника на доставчика. Процесната фактура е подписана от представител на ответника, което съобразно разпоредбата на чл. 301 от ТЗ е достатъчно да се направи извод за приемането й от ответника, доколкото не са налице действия по противопоставяне от страна на търговеца. Горното се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което счетоводството на двете дружества е водено редовно, стоката е доставена на ответника, по същата не са налице плащания и фактура № 0000000452/23.11.2020 г. е осчетоводена, както в счетоводството на ищеца, така и в счетоводството на ответника.

С договор за цесия от 02.02.2022 г. „Агрокрафт“ ЕООД, като цедент е прехвърлил на „Агрополизем“ ЕООД (ищецът), като цесионер вземанията по търговска продажба от 23.11.2020 г. по фактура № 0000000452/23.11.2020 г.

Установено е също, че извършената на 02.02.2022 г. цесия е редовно съобщена на ответника, по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 03.02.2023 г.

Както в отговора на исковата молба, така и пред настоящата инстанция ответникът излага становище, че не дължи плащане по фактура № 0000000452/23.11.2020 г., тъй като 3 това му задължение към цедента на ищеца било прихванато със задължения на този цедент към трето лице („Финмарк Комерсиал“ ООД) по споразумение от 03.02.2020 г. за сумата 7 757.65 лв. и по договор за търговска продажба № 45/30.09.2019 г. за сумата 31 449.60 лв., които задължения му били цедирани с договор за цесия от 05.01.2022 г., като освен това твърди, че е настъпило прихващане на дълга му към цедента на ищеца, с други негови задължения към него (ответника) – за връщане на суми в размер на 30 000 лв., 21 500 лв., 10 250 лв. и 15 860.16 лв. за доставени и незаплатени стоки.

Настоящият състав на въззивната инстанция приема следното:

Когато пред съда едновременно са предявени материалноправно изявление за прихващане и на възражение за прихващане, той е длъжен да ги разграничи, ако направи извод за непогасяване на насрещното вземане на ответника срещу ищеца посредством извършено извънсъдебно прихващане, следва да разгледа по същество надлежно въведено в процеса възражение за съдебно прихващане.

В настоящото производство е предявено от ответника срещу ищеца процесуалното възражение за прихващане. Възражението за прихващане, надлежно заявено във висящото производство, съставлява процесуално действие за защита срещу предявен иск и то е допустимо и съдът следва да го приеме и да се произнесе по него и при неликвидно активно вземане. По своята същност възражението за прихващане съставлява твърдение за настъпили материалноправни последици на прихващането. Процесуалното възражение за прехващане предполага спорни вземания, поради което и носителят на задължението, с което се прихваща – в случая цедента по договора за цесия - „Агрокрафт“ ЕООД, следва да участва в производството, а той не е страна по делото. Правопогасяващият ефект на прихващането настъпва с факта на отправяне на изявление по чл. 104, ал. 1, пр. първо от ЗЗД. В т. см. липсва изявление на „Агрокрафт“ ЕООД или негов представител за получаване на заявлението за прихващане, и изобщо данни дали е уведомен за отправено от ответника изявление прихващане по чл. 104, ал. 1 от ЗЗД.

Освен това в настоящия случай не са налице насрещни парични задължения на два правни субекта – кредитор по едното и длъжник по другото, доколкото ищецът е единствено кредитор, и това негово вземане за исковата сума няма с какво насрещно вземане на ответника да бъде прихванато.

При извършена цесия е допустимо длъжникът да противопостави на цедираното вземане противопогасяващо възражение, каквото в случая е възражението за прихващане.

Per argument a contrario на чл. 103, ал. 3 от ЗЗД, няма пречка длъжникът да може да прихваща задължението си към цесионера с вземане срещу цедента, но това изявление следва да се адресира, както до цедента, така и до цесионера, но в случая и цедентът следва да е страна в производството (да бъде привлечен в процеса като подпомагаща страна – вж. чл. 218, 219 и 223 от ГПК), за да бъде обвързан от решението. Такава е съдбата и на всички други възражения на длъжника.

Ако възражението произтича от същия юридически факт, като прехвърленото вземане, то следва да може да се противопостави на цесионера независимо дали е 4 възникнало преди или след прехвърлянето или съобщението до него.

Ако възражението произтича от други правоотношения между цедента и длъжника какъвто е и настоящия случай, и насрещното вземане на длъжника не е възникнало или не е станало изискуемо преди получаването на съобщението за цесията, липсва насрещност и прихващане не е допустимо.

В останалата си част настоящият състав на въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е доказано достигането до първоначалния кредитор („Агрокрафт“ ЕООД) изявление за извършено прихващане, като се позовава на обратна разписка, получена от „Агрокрафт“ ЕООД на 01.03.2022 г. Такива данни по делото няма. В отговора на исковата молба за тази обратна разписка обаче се твърди и същата се представя като доказателство за изпращане на уведомление по чл. 99, ал.

3 от ЗЗД за извършена цесия от 05.01.2022 г. между „Финмарк Комерсиал“ ЕООД (цедент) и „Фодър Комерс“ ООД (цесионер), макар от същата да не става ясно какво точно е изпратено (Вж. Р-3-2012-ІІ ТО). В последствие, пред въззивната инстанция, се релевира твърдение, че с обратната разписка е изпратено изявление за прихващане до цедента на ищеца. Няма данни изявление за прихващане до „Агрокрафт“ ЕООД нито да е съставяно, нито да е изпращано.