Решение № 486 от 14.10.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Русе, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Денка Т. Веселинова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20214520201208 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №18-001631/04.06.2021г., издадено от Директор на Д“ИТ“-гр.Русе, против „Ф.-К.“ООД, с ЕИК 131538998, за нарушение на чл.38, ал.6, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закон за хората с увреждания /ЗХУ/, е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., на основание чл.97, ал.1 от ЗХУ.

Срещу постановлението е подадена жалба от управителя на „Ф.-К.“ООД, която е допустима, като подадена в законоустановения срок. В нея се твърди, че издаденото срещу него наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, не се явява упълномощен представител.

Ответникът по жалбата е редовно призован, явява се упълномощен представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевира становище.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 31.05.2021 г. св.Р. извърши проверка за спазване на трудовото 1 законодателство по документи в адм. сграда на Д“ИТ“ Русе на ю.л. „Ф.К.“ООД, с ЕИК 1******. При проверката и от представените му в предходен момент през мес. април 2021г. от жалбоподателя документи /някои от които касаещи ЗХУ/, св.Р. установил, че ю.л.-жалбоподател, за да гарантира заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда е следвало да назначи работници и служители с трайни увреждания съгласно квотата, определена по чл.38, ал.1, т.2 от ЗКУ – предприятие с над 100 служители/работника, осигурената заетост на лица с трайно намалена трудоспособност трябва да са 2% от средно присъствения състав на служителите на дружеството за предходната година. В конкретния случай било установено, че фирмата – жалбоподател е работодател на 300 служители/работника според средно списъчен състав за 2020г. и съответно през 2021г. е следвало да назначи 6 лица, които имат трайно намалена работоспособност. При проверката било установено също, че жалбоподателят бил назначил 3 лица с трайна неработоспособност и е подал уведомления до агенцията по заетостта с които желае да използва посредничество на Д“ИТ“ за назначаване на още 2 лица с трайна неработоспособност, като по този начин сумарно за периода били заявени към Д“ИТ“ от жалбоподателя общо 5 служители/работника по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗХУ.С оглед на това, св.Р. приел, че ю.л.-жалбоподател /работодател/ не е гарантирал заетостта на хора с увреждания в работна среда, като не изпълнил необходимата квота за назначаване на лица с трайна неработоспособност и към момента на проверката не било назначено още 1 /едно/ лице, за да се изпълни квотата за 2021г. Не били предприети мерки за заемане на пълната квота от 6 лица за 2021г., а освен това не били заплатени дължимите компенсационни вноски за месец април 2021г. за 1 лице - в размер на 30% от минималната работна заплата за страната за съответната година, т.е. това са в случая 195,00лв.

Поради това св.Р.Р. издал против ю.л. „Ф.-К.“ООД, с ЕИК **************** АУАН №18-001631/31.05.2021г., за извършено нарушение по чл.38, ал.6, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗХУ. Въз основа на него било издадено и обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като „маловажен случай“.

Безспорно ю.л. „Ф.-К.“ООД, с ЕИК ************ формално е осъществило от обективна страна състава на нарушението, но АНО не е прецезирал всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото производство.

По делото безспорно е установено, че жалбоподателят не е бездействал относно повдигнатото му административно обвинение от момента в който е уведомен за резултата от проверката, констатиран с АУАН №18001631/31.05.2021г. По делото безспорно е установено, че ведно с депозираното обяснения/възражение в законовия срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН и преди издаването на обжалваното НП жалбоподателят е представил преводно нареждане ИА“ГИТ“ преводно нареждане от 02.06.2021г., с което е изпълнил задължението си за неплащане към бюджета на сумата от 195,00лв., касаеща 30 % от минималната работна заплата за мес.04.2021г. и отнасяща се до неназначаването на 1 /ЕДНО/ лице с трайна неработоспособност.

Нарушението от този вид било установено като извършено от жалбоподателя за първи път и е отстранено в законовия 3-дневен срок след издаването на 2

АУАН и преди издаване на обжалваното НП.

Съдът, след съвкупната преценка на посочените обстоятелства счита, че настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с множеството други случаи по чл.38, ал.6, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗХУ, налице е хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От АНО е следвало да предупредят устно жалбоподателя, а не да налагат адм. наказание, което дори и в неговия минимален размер от 2000лв. е прекалено завишено и не може да изиграе в случая превантивна функция, а се явява самоцелно наложено, без преценка на превеса на смекчаващите вината обстоятелства. Поради това са налице съществени основания за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

По гореизложените мотиви, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-001631/04.06.2021г., издадено от Директор на Д“ИТ“-гр.Русе, против „Ф.-К.“ООД, с ЕИК *******, с което за нарушение на чл.38, ал.6, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закон за хората с увреждания /ЗХУ/, е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000лв., на основание чл.97, ал.1 от ЗХУ.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3