Решение № 18890 от 17.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18890 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско дело № 20231110110572 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че в периода 27.09.2022 г. – 07.11.2022 г. е извършил три на брой парични превода на обща стойност 2200 лева, постъпили по сметка на ответницата без правно основание. Сочи, че в качеството му на работодател по трудово правоотношение с В. П. В., помежду им било уговорено трудовото възнаграждение да бъде изплащано по сметка на ответницата, с която В. В. живеел на семейни начала. В тази връзка, изплатил в полза на В. В., по посочената от неговата сметка сумите, както следва: на 13.10.2022 г. – 1100 лева; на 24.10.2022 г. – 500 лв.; на 07.11.2022 г. – 600 лв., представляващи дължимото трудово възнаграждение.

Впоследствие, по сигнал на посоченото лице, отправен до Дирекция „Инспекция по труда“ – София, на ищеца били издадени предписания за изплащане на трудовото възнаграждение на В. В., съгласно фишовете за работна заплата от месец септември до месец ноември 2022 г. В тази връзка, счита че преведените по сметка на ответницата суми са получени без правно основание. Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 2200 лева, с която същата се е обогатила за сметка на ищеца, без правно основание, ведно със законната лихва за забава от 28.02.2023 г. до окончателното погасяване на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. С., подава отговор на исковата молба.

Оспорва предявения иск като неоснователен. Потвърждава изложените от ищеца твърдения 1 относно съжителството й с В. В. и даденото от нея съгласие трудовото му възнаграждение да бъде изплащано по нейната банкова сметка. Сочи, че за уговореното обстоятелство пред ищеца, в качеството му на работодател, била представена нотариално заверена декларация съгласие от В. В.. Потвърждава, че процесните суми са постъпили по банковата й сметка, като твърди че за изплащането на същите е налице правно основание, доколкото представляват дължимото трудово възнаграждение в полза на В. В.. Обективира искане за привличането му като трето лице – помагач, предвид обстоятелството, че правния спор засяга трудовите правоотношения между него и ищеца.

По делото е конституиранo трето лице помагач на страната на ответницата В. В..

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е копие от трудов договор от 26.09.2022 г. между ищеца и третото лице помагач В. В..

Представена е заповед №55/07.11.2022 г за прекратяване на трудов договор.

Представени са 3 бр. платежни нареждания на обща стойност 2200 лв..

Представен е протокол за извършена проверка от 17.02.2023 г. от Инспекция по труда.

Приет по делото е пощенски запис от 06.06.2023 г. за преведени суми в полза на В. в размер на 1713.67 лв.- заплата за м. септември-ноември 2022 г.

Представено от ответницата е нотариално-заверено-съгласие от В. П. В. трудовото му възнаграждение да се изплаща по банкова сметка на ответницата.

Представена е служебна бележка от 24.03.2022 г. относно обстоятелството, че ответницата е титуляр на банкова сметка с IBAN ...

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото настоящият съдебен състав намира за установено следното от правна страна:

Обявени за безспорни са извършените плащания от страна на ищеца по банкова сметка на ответната страна на обща стойност 2200 лева, както и даденото от ответницата съгласие по нейна сметка да бъде изплащано трудовото възнаграждение на В. П. В. от страна на 2 работодателя му „..“ ООД.

За уважаване на претенцията на ищеца е указано да докаже неоснователно разместване на имуществени блага.

Действително не се оспорва по делото, а и видно от представените доказателства е, че по сметка с IBAN .., чийто титуляр е ответницата, е преведена от ищеца сума в общ размер от 2200 лв., а като основание за същото е посочено аванс и заплата на В. Вълчев П.. В този смисъл се установява разместване на блага, обогатяване на ответницата, респ. обедняване на ищеца.

Съдът обаче намира, че същото не е неоснователно, поради следното:

Не е спорно по делото, че за периода 26.09.2022 г. до 07.11.2022 г. е било налице трудово правоотношение между ищеца и третото лице помагач В. В., по силата на което ищецът е имал задължение да изплаща трудово възнаграждение в размер на 1000 лв. месечно.

Не е спорно и че В. П. В. е дал изрично съгласие трудовото му възнаграждение да се изплаща по банкова сметка на ответницата. Представената нотариално заверена декларация не е оспорена от ищеца, напротив- същият заявява изрично в исковата молба, че е знаел за това желание на В. В. и не се е противопоставил, а се е съобразил и го е изпълнил доброволно- видно от посоченото за превода на сумата основание. Поради това съдът намира, че е налице основание за извършения по сметка на ответницата превод.

Представеният и приет пощенски запис от 06.06.2023 г. съдът намира за неотносим към предмета на настоящия спор, между настоящите страни. Същият само доказва извършено в полза на третото лице помагач плащане и то след завеждане на исковата молба, което съдът тълкува като израз на желание на ищеца да изпълни стриктно и точно предписаните от Инспекцията по труда препоръки.

По разноските.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответницата следва да бъдат присъдени и направените разноски за исковото производство в общ размер 600 лв.

При тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявен от ТД „..“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. .. срещу М. С. Н., ЕГН**********, с адрес: гр. София, ж. к. .. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 2200 лв., стойност на извършени без правно основание 3 парични преводи, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ТД „..“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. .. да заплати на М. С. Н., ЕГН**********, с адрес: гр. София, ж. к. .. чл.78, ал.3 ГПК сумата от 600 лв.- разноски за производство.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач В. П. В..

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4