Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1000 от 27.02.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14369/2019
Вид
Решение № 1000
Подписан
27.02.2020
В сила
30.11.2020
Състав
СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ ТОДОРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.107 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1000 гр. Варна, 27.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14369 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „М.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В., чрез пълномощника им юрисконсулт С.Д. срещу М.В.Р., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищцовото дружество следни вземания, които да придобити от ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания от ***г. сключен с „***“ АД:

Сумата от 500 лева, представляваща просрочена главница по Договор за издаване на кредитна карта № ***г. между „***“ АД и М.В.Р.;

Сумата от 255 лева, представляваща договорна лихва по чл.6 от договора за кредит, дължима за периода от ***г. до ***г.;

Сумата от 8.33 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от ***г. до ***г.;

Сумата от 78 лева, представляваща дължими такси за обслужване на кредита;

Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – ***г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди, че на ***г. между „***“

АД и ищцовото дружество бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който банката прехвърлила на ищеца своето вземане заедно с лихвите, привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности по Договор за издаване на кредитна карта № ***г. сключен с М.В.Р..

Длъжникът М.В.Р. бил уведомен лично за извършеното прехвърляне на вземания чрез ЧСИ *** Д.С.С. – С.

Между „***“ АД и М.В.Р. бил сключен Договор за издаване на кредитна карта № ***г., по силата на който банката предоставила на ответника банков кредит тип овърдрафт в размер на 500 лева. Кредитополучателят усвоил в пълен размер предоставения кредит.

Съгласно т.4 от договора, ответникът се задължил да погасява предоставения овърдрафт в срокове и по начин, договорени в действащите към момента на сключване на договора общи условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и VISA.

На основание т.10 от договора длъжникът декларирал, че общи условия на банката са му предоставени и се е запознал с тях като е приел прилагането им в уреждане отношенията между него и банката във връзка със сключване и изпълнение на договора за кредит.

Съгласно т.18 от общите условия длъжникът се задължавал всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежа е в неработен ден, да внася по сметката минимална погасителна вноска, посочена в извлечението по картовата сметка. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, длъжникът дължал на банката след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в размер на 18%.

Въпреки поетите задължения, ответникът не обслужвал кредита, не изпълнявал своите задължения и не извършвал плащания за погасяване на дълга, като последното плащане било извършено на ***г.

Съгласно чл.36.2 от общите условия на банката срокът на овърдрафта се удължавал автоматично за срок, съвпадащ с този на издадената карта, при условие, че титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договора. Такова уведомление не било представяно от ответника.

Ползвания от ответника банков кредит тип овърдрафт бил обявен за изцяло предсрочно изискуем от ищцовото дружество на основание чл.28, б.А от общите условия. Ответникът бил уведомен лично за предсрочната изискуемост чрез ЧСИ *** Д.С.С. – С. на ***г.

Моли за осъждане ответника да му заплати претендираните суми, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като не са изложени твърдения за начина и точните дати на усвояване на претендираната от ищеца сума, което било от значение за давността и за изискуемостта на вземанията и това препятствало защитата на ответника.

Исковите претенции били неоснователни, като се оспорва ответникът реално да е извършил усвояване на претендираните суми по договора за кредит, поради което и не дължал връщането им.

В договора за кредитна карта и в общите условия на банката не била посочена точна дата на падежите. Точната дата на усвояване на сумите по кредитната карта не можела да бъде след края на срока на договора, определен в т.3 от договора – ***г. Посоченото в т.36.2 от общите условия автоматично продължаване на договора нямало отношение към падежа, а касаело самата продължителност на договора. Неизплатените суми по договора били изискуеми не с изтичането на договора, а на съответната падежна дата. В този смисъл бил изтекъл пет годишния давностен срок за падежите на сумите по кредитната карта преди сочените от ищеца дата на предсрочна изискуемост и дата на подаване на исковата молба.

Ответникът оспорва да е извършвал плащане към банката на ***г. Дори да се приемело, че тогава е последното му плащане то изискуемостта настъпила на ***г. и при липса на последващи плащания картата била блокирана и трябвало да бъде даден срок за погасяване.

Излагат се доводи за нищожност и неравноправност на уговорката в т.36.2 от общите условия за автоматично продължаване на договора.

При подписването на договора за кредит в общите условия на банката не фигурирала клауза за автоматично продължаване на договора и такава клауза била неотносима към конкретния спор. В представените с исковата молба общи условия нямало данни кога са приети и изменяни същите. В периода от сключване на договора на ***г. до края на срока му на ***г. банката не изпълнила задължението си по т.40 от общите условия за уведомяване на картодържателя, чрез поставяне на писмено съобщение на видно място в банковите си клонове. Така промените в общите условия не били обвързващи за ответника, който не бил уведомен и нямало как да се запознае с тези промени.

Ответникът твърди, че не му е издавана нова карта и с неиздаването на картата се прекратявало продължаването на договора, срокът на който изтекъл с изтичането на уговорения срок – ***г., като отново се въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания към датата на подаване на исковата молба.

Уведомлението за настъпване на предсрочна изискуемост не било надлежно връчено на ответника, тъй като в уредените по в чл.37-58 ГПК способи липсвала възможност частен съдебен изпълнител да удостовери връчване на книжата освен във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда.

Автоматичното подновяване на договора за кредит, предвидено в т.36.2 от общите условия по съществото си представлявало новация по чл.107 ЗЗД. Ответникът не дал съгласи в писмена форма за новиране на сключения в тази форма договор за кредит, поради което и договорът бил прекратен с изтичането на срока, посочен в него – ***г.

Цесията между „***“ и ищцовото дружество не произвела валидни правни действия, тъй като в договора за цесия вземането не било надлежно индивидуализирано.

Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На

***г. ответникът М.В.Р. е подал до „***“ АД искане за издаване на кредитна карта VISA с кредитен лимит 500 лева /л.55-56/.

На

***г. е сключен договор за издаване на кредитна карта № ***между „***“АД и М.В.Р., като надлежно заверено за вярност копие е приобщено към доказателствата по делото /л.23-24/.

Съгласно договора, банката е приела да издаде кредитна карта на ответника и да му предостави банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 500 лева. В чл.3 от договора е посочено, че кредитната карта се издава със срок на валидност ***г., който е и краен срок за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако срокът на договора не бъде продължен /л.23-24/.

С исковата молба са представени общи условия на „***“ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит MASTERCARD и VISA, за които ищецът твърди да са приложими за процесния период /л.25-30/.

В т.36 от представените общи условия е посочено, че срокът за ползване на овърдрафта е съгласно договора и съвпада със срока на валидност на картата. В т.36.2 е предвидено банката да подновява срока на валидност на картата, респективно срока за ползване на овърдрафта, служебно, като издава нова карта.

Уговорено е още, че ако картодържателят не желае картата да бъде подновена, респективно срокът за ползване на овърдрафта да бъде продължен, той следва да уведоми Банката за това в писмена форма не по-късно от един месец преди изтичане на срока на валидност на картата и да погаси изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна сметка до изтичане на срока на договора. Възможност за картодържателя да прекрати едностранно договорните си отношения с банката е предвидена в т.36.3 – с двумесечно писмено предизвестие, след като е погасил изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна сметка и е изпълнил всичките си задължения към банката.

Кредитната карта е получена от ответника на ***г., което е удостоверено с подписа му в искането за издаване на кредитна карта.

За изясняване на фактическата страна на спора е назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че след получаване на картата ответникът се е разпореждал с нея като е теглил суми в брой и извършвал плащания чрез ПОС устройства, извършвал е вноски по нея, а банката е начислявала лихви и такси по картата. В табличен вид е представена подробна справка от движението по кредитната карта за периода от ***г. до ***г. Първото достигане до кредита в размер на над 500 лева се е получило на дата ***г. След ***г. са извършени само две плащания от по 30 лева на ***г. и ***г., но сумата не е била достатъчна да покрие сумата над 500 лева по картата. Съгласно заключението на вещото лице размерът на дължимата главница по процесния договор е 500 лева, дължимата годишна лихва по чл.6 от договора за периода от ***г. до ***г. е в общ размер на 255 лева и размер на законната лихва за забава за периода от ***г. до ***г. е определен на 10.56 лева. Дължимите съгласно чл.9 от Договора годишни такси по договора са в общ размер на 78 лева. Последното теглене на суми, чрез картата е било на ***г., като след това са правени вноски за погасяване на задълженията на ответника по договора на ***г. в размер на 250 лева, на ***г. в размер на 300 лева и на ***г. в размер на 30 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.73-80/.

На

***г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания между „***“ АД и ищцовото дружество. В приложение №1 към договора е описано вземането на „***“ АД към ответника в настоящето производство, породено от Договор № ***г. /л.7-17/.

Ответникът е уведомен за извършената цесия с уведомление връчено му на ***г. чрез ЧСИ № *** Д.С.С.-С. Уведомлението е извършено от „М.Б.“ ЕАД, действащо от името и за сметката на цедента „***“ АД, като в уведомлението се съдържа и изявление за обявяване на палвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем /л.19-22/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна: