Решение № 421 от 11.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Бургас, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100500951 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, гр.Бургас, подадена чрез пълномощник юрк.А., против Решение № 481 от 06.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 3932/2024 г. по описа на РС Бургас, с което е отхвърлен иска на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, Бургас против Д. С. Й., с адрес: ***, за приемане за установено на основание чл.422 ГПК, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 25,23 лева, съответстваща на квотата му в съсобствеността от цялата дължима сума – 75,70 лв., представляваща главница, дължима за доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 26.04.2021г. до 25.10.2021г., с отчетен период по фактури от 23.10.2020г. до 22.10.2021г., както и предявеният иск за сумата от 7,99 лева, съответстваща на квотата му в съсобствеността от цялата дължима сума – 23,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.05.2021г. до 13.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 18.03.2024г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 892/19.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1723/2024 г. по описа на РС-Бургас.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното 1 решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на районния съд, че ищецът не е установил съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните и качеството на ответника на потребител на ВиК-услуги не се установявало от представените по делото доказателства. В тази връзка се сочи, че по делото е безспорно установено, че Д. С. Й. е наследник на починалия С. А. Й., който е бил титуляр на партида с абонатен № 964862 и от момента на откриване на наследството ответникът е станал съсобственик на процесния недвижим имот, а от там и потребител на услугите, предоставяне от оператора. Сочи се, че в случая ответникът като наследник не е изпълнил задължението си по чл.62 от ОУ, поради което и не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, като по силата на универсалното правоприемство отговаря за задълженията на наследодателя. Сочи се също, че представеното Удостоверение за наследници съставлява официален документ и неговата доказателствена сила произтича от разпоредбата на чл.179 ГПК. В тази връзка, операторът е доставял вода в имота на ответника, за който служебно е установил, че е титуляр на правото на собственост върху имота. Според въззивника, районният съд е извършил неправилна преценка на всичките доказателства по делото, едностранчиво е ценил доказателствата и не е обсъдил и взел предвид установените обстоятелства, като противно на приетото от съда, стопанската операция от страна на ВиК е доказана в основанието си, поради което ответникът дължи нейния размер. В тази връзка се сочи, обемът на преминалото количество вода и неговата стойност са безспорно доказани от представените писмени доказателства. В заключение моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се уважат изцяло исковите претенции. Не се правят нови доказателствени искания.

Претендира се присъждане на съдебните разноски в двете инстанции, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Д. С.

Й., подаден чрез назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.Тодор Колев, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея доводи. Изразява се съгласие с изводите на районния съд и се моли за потвърждаване на обжалваното решение. Не са направени доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

2

Производството по гр.д.№ 3932/2024 г. по описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас против Д. С. Й., за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 25.23 лв., съответстваща на квотата му в съсобствеността от цялата дължима сума – 75.70 лв., представляваща главница, дължима за доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 26.04.2021г. до 25.10.2021г., с отчетен период по фактурите от 23.10.2020г. до 22.10.2021г., както и сумата от 7.99 лв., съответстваща на квотата му в съсобствеността от цялата дължима сума – 23.96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.05.2021г. до 13.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 18.03.2024г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 892/19.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1723/2024 г. по описа на РС-Бургас.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е един от наследниците на С. А. Й., който е бил клиент на „ВиК“ ЕАД по правоотношение за доставка на ВиК-услуги до обект в ***, със заведена партида с абонатен № 964862. По силата на наследственото правоприемство наследниците, в т.ч. и ответника, са придобили имота и притежават качеството потребители в отношенията с дружеството на основание чл.3 Наредба № 4/2004 г. за посочения водоснабден обект. Твърди се, че за периода от 23.10.2020 г. до 22.10.2021 г. по партидата на абоната са налице неплатени задължения за ползвани ВиК-услуги на обща стойност от 75.70 лв., за които са издадени съответните фактури, като съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на дружестното потребените услуги следвало да бъдат заплатени в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата, поради което и с оглед неплащането на задълженията с е дължи и лихва за забава в общ размер от 23.96 лв., начислена за периода от 26.05.2021 г. до 13.03.2024 г. Твърди се, че за събирането на посочените вземания ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК срещу наследниците на С. А. Й., а именно Д.

С. Й., С. С. Х. и И. С. А., като в полза на дружеството е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1723/2024 г. на БРС. Издадената заповед за изпълнение е била връчена надлежно на длъжниците С. Х. и И. А., които не са възразили срещу нея и по отношение на тях заповедта е влязла в сила. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника Д. С. Й. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, тъй като същият не е могъл да бъде намерен на адреса, поради което и в изпълнение на указанията на съда ищецът е предявил настоящия иск по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като от ответника се претендира съответната на дела му част от общите задължения, съобразно квотата му в съсобствеността.

В депозирания писмен отговор по чл.131 ГПК от ответника Д. С. Й., чрез назначения му особен представител по чл.47, ал.6 ГПК – адв.Т.Колев, исковата претенция е оспорена като неоснователна. Оспорва се съществуването на 3 облигационно правоотношение между страните с твърдението, че от приложените към исковата молба доказателства не се установява качеството на ответника на потребител – собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот, поради което същият не е клиент на услугите на дружеството по отношение на водоснабдения обект.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че ответникът Д.

С. Й. е наследник на С. А. Й., на името на който е открита партида в ищцовото дружество, видно от представената към исковата молба справка-извлечение. В тази връзка, съдът е приел, че представената справка-извлечение е частен свидетелстващ документ, изготвен от ищеца и няма как да служи за доказване на правото на собственост или наличието на други вещни права върху процесния имот. Прието е, че по делото липсват доказателства, от които да се установява, че наследодателят С. А.

Й. е разполагал с каквито и да било вещни права върху имота, като това не се установява от представената от Община Бургас справка за данни за регистрирани собственици на данъчен обект на адрес ***, тъй като в същата са посочени лицата, подали декларации по чл.14 ЗМДТ, но сред тях не фигурира С. А. Й., нито името на ответника по делото. Поради това, районният съд е приел, че от от представените по делото доказателства не се установява качеството на ответника Д. С. Й. на потребител на ВиК услуги за процесния обект на потребление по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗРВИКУ и чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. По тези мотиви БРС е отхвърлил предявения иск за дължимост на главница от 25.23 лв. за доставени ВиК услуги, както и обусловения от него акцесорен иск за дължимост на лихва върху главницата от 7.99 лв., като неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

При разглеждане на спора по същество, с оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, като районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, 4 които да променят приетата и напълно изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, като БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо събраните пред първата инстанция доказателства да се преповтарят и от въззивния съд.

Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на БРС за неоснователност на предявените искове по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД. Изводите на районния съд са формирани въз основа на установената фактическа обстановка, същите са правилни и в съответствие със събраните доказателства и закона, поради което въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Неоснователни са възраженията на въззивника за допуснати от районния съд нарушения на процесуалния закон, като наличието на такива не се констатира от настоящия съд. Не се споделят от настоящия съд и оплакванията във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на изводите на първата инстанция.

Съгласно § 1, ал.1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, „потребители“ на ВиК услуги са собствениците на недвижими имоти и лицата, на които е учредено право на строеж или право на ползване върху водоснабдените имоти. С така посочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в чл.8 от цитираната Наредба и в утвърдените от ДКЕВР общи условия на доставчика на ВиК услуги. При това положение, следва да се посочи, че въпросът за собствеността върху водоснабдения имот има преюдициално значение за вземането на ВиК оператора за доставена, отведена и пречистена вода, като съдът следва да се произнесе в мотивите си по този въпрос при разглеждане на спора за дължимост на вземането. В тази връзка, следва да се отбележи също, че съгласно закона и цитираната наредба облигационното отношение възниква и се развива между ВиК оператора и потребителя на услугата и не зависи от титулярството на партидата, открита при оператора. Обстоятелствата, обуславящи собствеността на ответника, т.е. качеството му на потребител на ВиК услуги за процесния имот, следва да бъдат доказани по делото от ищеца при условията на пълно и главно доказване.