Решение № 62 от 19.04.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Оряхово, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Ахинора Ан. Бориславова като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20221460100606 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

От С. В. С., ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил Левски „ №22 чрез процесуалния й представител адв.М. В. М. от АК – Пловдив против „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК:200599406, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Александър Малинов „ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., е предявен иск както следва:

- с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.11, вр.чл.19, ал.4 и чл.22 от ЗПК за провъзгласяване нищожността на договор за потребителски кредит №653891/15.08.2018г., сключен между страните;

- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 100.00 лева / сто лева и нула стотинки /, представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция към фирма – партньор, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 05.10.2022г. / видно от пощенското клеймо / до окончателно изплащане на сумата;

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит №653891/15.08.2018г., сключен между нея и ответното дружество.

Сочи се, че съгласно договора ищцата следвало да върне по кредита сума в общ размер на 1845.00 лева, при получена сума от 1500.00 лева, при лихва от 350.00 лева, при ГПР 0%, ГЛП 23.00%, срок на кредита от 12 вноски.

Отразено е, че въз основа на чл.5 от договора, същият се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „ Ferratum Bank „ в полза на ответното дружество, както и, че кредиторът се задължавал да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя.

1

Твърди се, че при справка на интернет страницата на кредитора, ищцата е установила, че освен посочената сума за главница и възнаградителна лихва, дължи и сумата от 1155.00 лева като такса за банкова гаранция, както и, че в договора за потребителски кредит никъде не било посочено, че по задължението за обезпечаване на кредита се дължи такса или комисион.

Твърди се още, че ищцата е заплатила по договора за такса банкова гаранция към фирма партньор сума в размер на 100.00 лева.

Счита се, че платената сума за такса банкова гаранция се явява недължимо заплатена, тъй като клаузата, с която е уговорена в чл.5 от договора е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.10а, вр.чл.11, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.22, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Сочи се, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК.Сочи се, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 от ЗПК, а посочената такса банкова гаранция била в явно противоречие с чл.10а от ЗПК.

На следващо място е отразено, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.Счита се, че с предвиждането за заплащане на такса банкова гаранция от 1155.00 лева се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Сочи се, че безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя - настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Съгласно §1, т.1 от ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.С оглед цитираната разпоредба се счита, че заплащането на сумата за такса банкова гаранция следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.Сочи се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорките за заплащане на такса банкова гаранция в размер на 1155.00 лева, се нарушавало изискването 2

ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС№426/2014г..

На следващо място се сочи, че таксата банкова гаранция не е предвидена никъде в процесния договор и не ставало ясно на какво изобщо основание се е търсила от ищцата и на какво основание е заплатена сумата от 1155.00 такса към дружество партньор.

ЗПК въвеждал императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които водило до тяхната недействителност, като съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.Твърди се, че договор №653891 за предоставяне на потребителски кредит, сключен с ответното дружество е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК.

Отразено е, че в чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е било предвидено, че в договора трябвало да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а в случая имало погасителен план, но той изцяло не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, като в него липсвала информация за търсената банкова гаранция.

На следващо място се твърди, процесния договор не отговарял на изискваният на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Сочи се, че ГПР следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула.Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора, а в процесния договор е посочена само абсолютна стойност на ГПР.Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият /.Сочи се, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е., в посочената величина / бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита /, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант.Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР, 3 както и изобщо какво все включва в ГПР.Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.Счита се, че тези съставни елементи оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка.От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени, поради което не било ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на заема.Сочи се, че след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:договор за предоставяне на потребителски кредит №653891/15.08.2018г., сключен между страните и справка от сайта на ответното дружество.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.Сочат се следните аргументи:

- сочи се, че твърдението на ищеца, за нищожност на клаузата на чл.5 от договора за кредит, съответно, че нямало основание за плащане на възнаграждение по договора за гаранция, е неоснователно;

- неоснователно било и твърдението на ищеца, че не му е бил предоставен погасителен план, тъй като такъв е предоставен в процеса на кандидатстване, като ищецът е потвърдил сключването на договора за кредит ( включително с предоставен погасителен план ) по реда на ЗЕДЕУУ;

- неоснователни били и твърденията, че лихвения процент не е бил коректно посочен в договора за потребителски кредит, съответно ГПР не е бил посочен правилно и надвишавал пет пъти размера на законната лихва, тъй като в него е трябвало да се включи и размера на дължимото към трето лице по договора възнаграждение;

- сочи се, че съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставял своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, като тази информация се предоставяла във формата на Стандартен европейски формуляр ( СЕФ ) за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение №2 от ЗПК.Твърди се, че такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредит, с който се е запознал;

- сочи се, че лихвения процент, съответно ГПР, описани в СЕФ, впоследствие са били възпроизведени в договора за кредит, сключен между 4 двете страни.Изрично било посочено в самия договор, че връщането на кредита ставало съгласно погасителен план, предоставен на ищеца;

- неоснователно било и твърдението на ищеца, че е нарушен чл.11, т.10 от ЗПК.В тази връзка се сочи, че съгласно посочената разпоредба, в договора за кредит следвало да бъде посочен ГПР, както и общия размер на дължимата сума от потребителя към кредитодателя.Формирането на ГПР било императивно установено, като същият се изчислявал съгласно посочената в Приложение №1 към ЗПК формула.Законът не поставял условие да бъде включена тази формула в договора за кредит, а само изчисленият съгласно нейните правила ГПР, съответно сумата по договора за кредит, която потребителят се задължавал да заплати.Формулата за изчисление на ГПР включвала като елементи при изчисляване единствено главница, лихви, разходи по кредита, погасителни вноски, като това било императивно установено в закона и не подлежало на промяна.Именно поради тази причина законодателят не е предвидил задължение за включване на формулата за изчисляване на ГПР в договора, тъй като същата не можело да бъде променяна от кредитодателя;