Решение № 41 от 27.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Велико Търново, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Наказателно дело за възобновяване № 20254000600381 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 420 ал. 2 вр. чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК .

Образувано е по искане на осъдения Н. А. Д., подадено чрез адв.И.

В.,за възобновяване на ВНОХД№37/25г. по описа на ОС-Габрово.

Съдържанието на искането сочи на твърдения за наличието на касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 т.2 от НПК- допуснати съществени процесуални нарушения,довели до неправилно приложение на закона,които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.В искането се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, защото осъденият е бил лишен от правото да участва при събирането и проверката на доказателствата, както и да сочи други в своя защита. Твърди се,че описаната фактология в обвинителния акт не обосновава наличието на две отделни престъпления – по чл.198 ал.1 и по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, а на едно такова по чл.199 т.3 от НК, което е подсъдно като първа инстанция на ОП-Габрово.Релевират се 1 оплаквания, че постановеното решение не е съобразено с указанията на ВКС, дадени с отменителното решение,с което делото е върнато за ново разглеждане.Твърди се, че направените изводи по фактите и правото са в нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК.Излагат се твърдения,че делото е разгледано и решено от незаконен въззивен състав, в чийто състав са взели участие само един наказателен съдия,който е и съдия-докладчик,а останалите двамата са граждански съдии – цивилисти, които нямат специални познания по наказателно право и процес.

Изложени са аргументи, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да анализира правдиво доказателствата, съобразно вложения в тях смисъл и да обективира ясно волята си относно фактическите изводи и досежно приложението на материалния закон.Развити са пространни оплаквания за превратно тълкуване и изопачаване на събраните по делото доказателства,с което са нарушени правилата на формалната логика, на принципите заложени в чл.13 от НПК за разкрИ.е на обективната истина.Твърди се, че направеният от въззивния съд доказателствен анализ е неправилен и противоречив.Акцентира се на противоречивите показанията на св.П. Д. като съдът, без да направи дължимата проверка, не приема новата информация изнесена в разпита й пред въззивният съд, а възприема безкритично показанията й дадени пред районния съд.При това положение се твърди, че е следвало да се положат процесуални усилия да се установи съобщеното от тази свидетелка лице В. В. като такова участвало в побоя над Е. К..Отправя се упрек, че този необективен подход в аналитичната дейност на въззивния съд е намерил отражение и във формалното разделяне на свидетелите в „три групи“ като не са изследвани всички събрани по делото доказателства.Сочи се нарушение на чл.102 и чл.103 от НПК и процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение.Правят се оплаквания, че окръжният съд е приел за доказани факти,при липса на доказателства за мотивите за извършване на твърдяното престъпление.Въз основа на посочените обстоятелства се иска да се възобнови производството по ВНОХД№37/25г. по описа на ОС-Габрово, като се отмени постановеното решение и подсъдимият Д. бъде оправдан при условията на чл.21 ал.1 т.1 от НПК или делото се върне за ново разглеждане от друг равен по степен съд.

2

В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на АП-Велико Търново намира искането на осъдения за възобновяване за неоснователно.Излага съображения,че в искането се мотивира необоснованост на съдебния акт, което не е касационно основание. Счита,че при събирането и оценката на доказателствата по делото не са допуснати съществени процесуални нарушения.Изразява становище,че е изяснена изцяло фактическата обстановка и обвинението се явява доказано,каквито са правните изводи на съда.В заключение пледира апелативният съд да остави без уважение искането за възобновяване.

Процесуалният представител на осъдения,адв.В.,в съдебно заседание поддържа изцяло искането за възобновяване на делото с наведените в него доводи и касационни основания. Изразява становище, че съдилищата са допуснали съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на противоречията в доказателствените източници и направените възражения от защитата пред въззивния съд.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането твърдения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на искането е акт от категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК . Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането за възобновяване е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е основателно, по следните съображения.

С присъда №74 от 23.11.2023г. постановена по НОХД№871/22г.

Габровският районен съд е признал подс. Н. А. Д. за виновен в това, че на 11/12.09.2021г. в гр.Габрово е причинил на Е. С. К. средна телесна повреда,изразяваща се в двустранно разместено счупване на долната челюст в областта на челюстните ъгли с две фрактурни линии вдясно,довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето,поради което и на основание го е осъдил чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.54 от НК на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено,на основание чл.66 ал.1 от НК, за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.

3

Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.198 ал.1 от НК.

Присъдата е била обжалвана само от подсъдимия в осъдителната й част пред Габровския окръжен съд, който с присъда №7 от 12.06.2024г. постановена по ВНОХД№50/24г. на основание чл.336 ал.1 т.3 вр. чл.334 т.2 от НПК е отменил присъдата на районния съд и е признал подсъдимият Н. Д. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Тази присъда е била обжалвана от повереника на частния обвинител Е. К. пред ВКС.С решение № 42 от 29.01.2025г. по н.д.№1046/24г. ВКС присъдата на окръжния съд е била отменена на основание чл.354 ал.3 т.2 от НПК, поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ГОС.

При новото разглеждане на делото с решение №34 от 27.05.2025г. по ВНОХД№37/25г. Габровският окръжен съд е потвърдил първоинстанционната присъда.

Неоснователно е оплакването на осъдения за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, довело до незаконосъобразност на въззивното решение,което се основава с незаконен въззивен състав.Основният довод в подкрепа на това оплакване се свежда до това, че във въззивния състав при разглеждане и решаване на делото участие е взел само един наказателен съдия, който е и съдия-докладчик по делото, а останалите двама съдии са граждански съдии – цивилисти,които нямат специални познания по наказателно право и процес. Настоящата инстанция намира оплакването за неоснователно.

Няма съмнение по въпроса, че за да бъдат валидни процесуалните действия и постановените актове съдебният състав разглеждащ делото трябва да е законен.Основанията могат да бъдат от различен характер като в ал.1 на чл.29 от НПК изчерпателно са изброени хипотезите, които биха поставили под съмнение начина на формиране на вътрешното убеждение на съдията при вземане на решението и при наличието на които е длъжен да се отведе.В разпоредбата на чл.29 ал.2 от НПК са включени като основание за отвод съществуването на всякакви други обстоятелства, които биха довели до предубеденост или заинтересованост на член от съдебния състав от изхода на делото.Положителната констатация за наличието на всяко едно от основанията посочени в чл.29 от НПК във всички случаи води до разглеждането на делото от незаконен състав и е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 вр. ал.3 т.3 от НПК.

От материалите по ВНОХД№37/25г. е видно,че съдията- докладчик и членовете на въззивния състав са определени на случаен принцип с протокол за избор.В проведеното съдебно заседание на 02.04.2025г. адв.В., защитник на подсъдимия, е поискал отвод на съдебния състав,като е посочил,че членовете на въззивния състав в лицето на съдиите Пенкова и Косева са специализирани 4 в областта на гражданското право и процес и участието им при разглеждането на делото не би гарантирало на подсъдимия правото му на справедлив процес.Съдът в мотивите си при произнасянето по искането за отвод е изложил подробни съображения, с които е отрекъл наличието на обстоятелства, които да сочат на зависимост, предубеденост или пристрастност на съдиите от състав на съда,разглеждащ делото.Мотивирал е отказа си с това, че въззивният съдебен състав е формиран на принципа на случайното разпределение, след връщането на делото от ВКС и след изключване на съдиите постановили отменения съдебен акт.В мотивите си окръжният съд е приел, че съдиите Пенкова и Косева са назначени в ГОС, като са разглеждали различни по вид дела и само специализацията,която е въведена в съда, не дава основание да се счита, че съдии, разглеждащи преимуществено граждански дела, не могат да вземат участие и при разглеждането на наказателни дела. От съдържанието на приложените по делото протоколи от проведените съдебни заседания е видно, че не са налице данни за предубеденост или заинтересованост на съдиите от изхода на делото.Съдът се е произнасял мотивирано по всяко направено искане от страните.

Определенията по хода на делото са мотивирани и в тях не се съдържат изявления, които да поставят под съмнение безпристрастното разглеждане на делото от съдебния състав.По всеки процесуален въпрос е взето становището на осъденото лице и на защитника.В мотивите липсват каквито и да е било лични коментари или субективни съждения от страна на съда, във връзка с извършеното от осъдения деяние.Обстоятелството,че двама от съдиите от въззивния състав разглеждат в окръжния съд предимно граждански дела не поставя под никакво съмнение тяхната компетентност и познания в областта на наказателното право и процес и не налага извод за наличието на предпоставките по чл.29 ал.2 от НПК.В обобщение съдът намира,че не са били налице предпоставките за отвеждането на съдиите от разглеждането на делото и потвърдителното въззивно решение на ОС-Габрово не е постановено от незаконен състав. Осъденият не е бил лишен от правото му на справедлив съдебен процес и от независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6, §1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Неоснователна е и претенцията на защитата, че процесуалните права на осъдения са били съществено нарушени на досъдебното производство защото е бил лишен от правото да участва при събирането и оценката на доказателствата, както и да сочи други в своя защита.От приложените по досъдебното производство материали е видно,че осъденият е бил привлечен в качеството си на обвиняем на 10.10.2022г. като изрично е заявил, че разполага с аудиозаписи и свидетели, които ще предостави на органите на досъдебното производство след приключването на разследването и допълнителни обяснения желае да даде след като му бъдат предявени материалите по делото.Във втория си разпит осъденият изрично е заявил, че желае материалите по делото да бъдат предявени само на неговия защитник, който при извършването на това процесуално следствено действие изрично е заявил, 5 че на този етап няма да представят писмените и гласните доказателства,с които разполагат, а ще се възползват от възможностите, да сторят това в съдебната фаза на процеса, където ще изложат и своите искания и възражения.При така очертаната и документирана процесуална позиция от осъдения и защитника му на досъдебното производство напълно голословни са оплакванията за нарушения допуснати на досъдебното производство, ограничили правото им да сочат доказателства, както и да оспорват събраните такива.Нещо повече, соченото нарушение не е съществено нито неотстранимо,защото централната фаза на наказателния процес е съдебната, където страните имат пълната възможност да оспорват и внасят съмнения в събраните на досъдебното производство доказателства,както и да сочат нови в полза на защитната си теза.