Решение № 179 от 23.12.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Девин, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20225410100325 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във връзка с чл.187 ЗМВР, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Образувано е по предявен иск от В. А. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Б., ул. И. № *, общ. Д., обл. Смолян, чрез адв. А. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул. Г. Р. №*, обл. Благоевград против Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. Княгиня М. Луиза № 46, представлявано от Главен комисар А. З., с цена на предявените искове, съгласно изменение на основание чл.214, ал.1, изр. 3 ГПК, във връзка с изготвената ССчЕ по размер, допуснато с протоколно определение № 24/02.02.2023г., както следва:

1. 2 314.27 лева, представляваща дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.178, ал.1, т.З ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 ЗМВР, ведно с 324.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД; ведно със законната лихва върху главници 2 314.27 лева, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателно изплащане на сумите и присъди сторените разноски.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че от 21.01.2002г. е в служебно правоотношение с ГД „Гранична полиция“ при МВР РД “ГП“ Смолян“ - ГПУ „Доспат“, по което изпълнява длъжността „оперативен дежурен“. През периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г. е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи 1 при сумирано отчитане на работното време с продължителност 12 часа, включително времето от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден, поради което претендира за изчисление, съгласно чл.9, ал.2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) на положения нощен труд 8:7=1,143. Твърди, че за процесния период е приложима Наредба № 8121з776/29.07.2016г., издадена на основание чл.187, ал.10 ЗМВР от министъра на МВР, която не предвижда изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен, но липсата на изрична регламентация се преодолява с приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Тази норма предвижда при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни, съответно водят до коефициент 1,143 за изчисление на труда. През процесния период ищецът е положил общо 2000 часа нощен труд, като разликата получена в резултат от това преизчисляване от 300 часа не е заплатена, което обуславя правен интерес от иска срещу ответника да заплати на основание чл.9 ал.2 НСОРЗ допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода 21.11.2019г. - началната дата за плащане на трудовите възнаграждения 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането, с оглед и на което началната дата на дължимост на обезщетение за забава е 21.11.2019г., от която дата ответникът дължи мораторна лихва до датата на предявяване на иска 17.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и присъди сторените разноски.

В срока за отговор от ГД „Гранична полиция“ на МВР е представен писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. В ЗМВР няма препращаща норма към субсидиарно приложение на КТ и НСОРЗ. През процесния период на основание чл.187, ал.10 ЗМВР са действали, издадените от министъра на МВР Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн., ДВ, бр.

60/2.08.2016г., в сила от 29.07.2016г.), Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. (обн., ДВ, бр. 3/10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г.), Наредба № 812131174/21.10.2020г. (обн., ДВ, бр. 93/30.10.2020г., в сила от 10.01.2020г.) и Наредба № 81213-1353/15.12.2020г. (обн., ДВ, бр. 107/18.12.2020г. в сила от 10.01.2020г.), регламентиращи реда за организацията и разпределянето на работното време, които уреждат при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Нормата на чл.9 ал.2 НСОРЗ е неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР, превръщане на нощния труд в дневен чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, т.е. 8 : 7 = 1,143. За държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпада, поради което коефициентът, изчислен по горепосочения начин, е 1 (едно). В чл.187, ал.1 ЗМВР (Доп. - ДВ, бр. 60/2020г. в сила от 11.07.2020г.) е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а съгласно ал.4 на същата разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната 2 продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. В съответствие с разписания на законово ниво коефициент, в

Наредба

№

8121з[1]1174/21.10.2020г. (чл.22, ал.3) и в Наредба № 8121з- 1353/15.12.2020г.

(чл.21, ал.3) изрично е уредено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. За държавните служители, работещи по ЗМВР е създадена специална нормативна уредба, която да компенсира особената тежест на полагания нощен труд, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. В този смисъл са изводите в Решението на Съда на Европейския съюз по преюдициално дело № С-262/2020г., постановено на 24.02.2022г., според което чл. 8 и чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4 ноември 2003 година, за организацията на работното време не се налага да се приеме национална правна уредба, предвиждаща, нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите да е по[1]- кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Членове 20 и 31 от Хартата на основаните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор, да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани и присъди разноски за юристконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Ан. Ш. поддържа иска.

Излага аргументи, че в Решение от 24.02.2022г. на Съда на ЕС по дело № С – 262/2020г., съгласно чл.8 и чл.12 б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003г. е прието, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд е по кратка за работниците от публичния сектор, но при всички случаи трябва да има други мерки за защита като заплащане на обезщетение и или други придобивки, които позволяват компенсиране на особената тежест на нощния труд. В допълнение е постановено Определение от 29.07.2024г. по Д№С-435/2023г. по отправено по В.гр.Д № 193/2023г. по описа на Окръжен съд - Смолян, което препраща към по - рано постановеното от Съда разрешение по дело № С-262/2020г., което следва да се тълкува, че е налице празнота в закона, която обуславя приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ при полагане на нощен труд на смени. С Определение от 29.07.2024г. по Дело №С435/2023г. е прието, че националният съд не само не следва, а е длъжен да не прилага задължителна национална практика, ако противоречи на правото на Съюза, т.е не следва да се прилага задължителната национална практика с 3

Тълкувателно решение №1 по ТД №1/2020г. ОСГК ВКС. Моли съда да уважи иска в размер, съобразно допуснатото изменение по приетото заключение на вещото лице и да присъди сторените разноски.

Ответникът, чрез юр. М. Х. оспорва предявения иск по съображения, с изменение в чл.187, ал.4 ЗМВР е създадена нова правна регламентация при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време от 8 часа.

Спорния по делото е въпрос: Дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд за служителите от МВР са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и в частност нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ? е разрешен по задължителен начин за съдилищата с Тълкувателно решение №1/15.03.2023г.. на ВКС по т.д.№1/2020г. на ОС ГК „ При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи, не са приложими разпоредбите на КТ и на чл.9, ал.2 от НСОРЗ“, поради приложение на разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Постановеното тълкувателно решение е задължително, като ищецът няма основания да претендира заплащане на възнаграждение /включително и законна лихва/ за положен извънреден труд за процесния период, получен след прилагане по аналогия на нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. В този смисъл е и Решение 24.02.2022г. по дело № С-262/2020г. на Съда на Европейския съюз и в Определение от 29.07.2024г. по дело № С-435/2023г, на Съда на Европейския съюз се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня.

Искът с правно основание чл.181, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД е оспорен, тъй като от 14.08.2020г. до настоящия момент на основание чл.

10а от Наредба №8121з-904/14.08.2020г. на ищеца е изплащана левовата равностойност на полагащата се безплатна храна, поради което за периода от 14.08.2020г. до 17.10.2022г. иска се явява неоснователен, а неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 ЗЗД.

Искът с правно основание чл.179, ал.1, във вр. с чл.181а от ЗМВР относно отчитане и заплащане на времето на разположение през процесния период от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. е неоснователен, тъй като този период е включен в отработеното време и отчитан с протокол Приложение №1 от Наредба №776/29.07.2016г. (обн.ДВ, бр.60/02.08.2016г.), изм. с Наредба №8121з- 36/07.01.2020г.(обн.ДВ, бр.3/20.01.2020г.), изм. с Наредба №8121з1374/21.10.2020г. (обн.ДВ, бр.93/30.102020г.), изм. с Наредба №8121з1353/15.12.2020г. (обн.ДВ, бр.107/18.12.2020г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време и изплатено на ищеца за всеки отчетен период. Отчетено и заплатено е времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции. В дните за пътуване за участие в СПО ищеца е включен в заповед за командировка за участие в СПО, като времето за пътуване, инструктаж и брифинг е включено в отработеното време, поради което и тези искове главен иск и акцесорен иск за 4 заплащане на обезщетение за забава на осн.чл.86 от ЗЗД са неоснователни.