Решение № 19 от 09.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

М О Т И В И: Към Решение № 19/09.02.2022 г. по АНД № 1098/2021 г. по описа на БОС.

Производството е образувано по предложение на Районна прокуратура – гр. Бургас по реда на чл. 83б, ал.1, т.1, вр. чл. 83а от ЗАНН за налагане на финансова санкция спрямо регистрираното дружество „А. Г.“ ЕООД, абл.

Бургас, общ. Р., с. П., ул. „С. п.“ № ***, (ЕИК: *****) във връзка с имуществената облага в размер на 13 322.16 лв., с която се обогатило юридическото лице чрез извършеното от М.И.И., роден на ****** г., пълномощник на управителя на юридическото лице престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –Бургас поддържа внесеното предложение по изложените в него съображения.

Намира, че са налице всички условия, посочени в чл. 83а, ал. 5 от ЗАНН, поради което и в полза на държавата следва да се отнеме и самата облага, придобита от дружеството за сумата от 13 322,16 лева.

Управителят на фирма „А.Г.“ ООД, представлявана от Е. М. И., не се явява в съдебно заседание, редовно призована.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност установи следното:

По внесен обвинителен акт Окръжен съд – Бургас е образувал НОХД № 435/2021 г., Делото е приключило с влязла в сила на 21.07.2021 г. осъдителна присъда , с която на М.И.И. на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т.

3, пр. 1 и т. 5, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е наложено наказание две години „лишаване от свобода“, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е било отложено за изпитателен срок от четири години.

В Търговския регистър на 26.06.2014 г. било вписано търговско дружество „А.Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *********, със съдружници М.И.И. и К. Ю. Х., последният вписан и като управител на дружеството.

На 12.08.2014 г. в Търговския регистър било вписано прехвърляне на дружествен дял в „А.Г.“ ЕООД от И. в полза на Х., който станал едноличен собственик на капитала на дружеството.

На 22.08.2014 г. „А.Г.“ ЕООД било регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ - с Акт за регистрация по ЗДДС № 02042080000667/15.01.2008 г., считано от 17.01.2008 г. – по реда на чл. 100 от ЗДДС – регистрация по избор на лице.

Основният предмет на дейност на дружеството бил производство на дървени въглища и търговия с дърва за огрев.

На 27.03.2015 г . съпругата на М.И. – Е.М. И. придобила 50% от капитала на дружеството, като била вписана като съдружник и избрана за управител.

1

С акт за дерегистрация по ЗЗДС № 020991801025694/15.05.2018 г. била прекратена регистрацията на „А.Г.“ ООД по ЗДДС, считано от 29.06.2018 г.

На 24.04.2015 г. с нотариално заверено пълномощно Е.И. упълномощила съпруга си М. И. да извършва всякакви правни действия от името и за сметка на дружеството и да го представлява пред всички държавни и общински органи и организации, административни, съдебни, финансови, застрахователни и други учреждения, физически и юридически лица в страната и чужбина.

Е.И. не била извършвала никаква дейност като управител на „А.Г.“ ООД, а М. И. и К. Х. се били договорили да работят заедно и да произвеждат дървени въглища. И. не знаела какви договори са били сключвани от името на дружеството, как са били изпълнявани, какви работници са били назначени, както и че дружеството се занимавало със строителна дейност. На нея й било известно, че счетоводството на дружеството се осъществява от С.Д., на когото няколко пъти била носила папки с документи.

„А.Г.“ ООД било титуляр на банкова разплащателна сметка с IBAN ******** в „Уникредит Булбанк“ АД, открита на 29.10.2015 г. Сметката била открита от Е.И., но съпругът й М. И. разполагал с пълномощно да борави с нея. И. била ходила няколко пъти до банката, за да внася и тегли парични суми по указания на съпруга си, който й предоставял сумите за захранване на сметката, като тя му предавала изтеглените пари в брой.

В качеството си на регистрирано по ЗДДС данъчно задължено лице „А.Г.“ ООД, представлявано от М. И., като пълномощник на управителя Е.И., осъществявало стопанска дейност, сключвало договори, издавало и получавало данъчни фактури /ДФ/ за закупени стоки и услуги, като съответно начислявало данък върху добавената стойност /ДДС/ за извършените сделки.

Счетоводното обслужване на „А.Г.“ ООД се осъществявало от С. Д. до края на 2017 г., когато прекратил предоставянето на услугата, поради некоректно поведение от страна на И. – неплащане на дължими суми, непредставяне в срок на необходимите документи.

В посочения срок на предоставяне на счетоводните услуги, И. предавал ежемесечно на Д. първичните счетоводни документи /фактури и друга документация/ за осчетоводяването им. Фактурите от името на „А.Г.“ ООД се издавали от кочан с бланки, който, заедно с печата на дружеството, се съхранявали от И.. След попълването на фактурите, той ги предоставял на Д..

Въз основа на информацията, съдържаща се във фактурите, предоставени му от М. И., Д. изготвял месечните справки – декларации по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби, както и годишните данъчни декларации. Справки-декларациите по ЗДДС се подавали пред ТД на НАП – Бургас по електронен път, чрез електронен подпис.

Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, с изключение на случаите по чл. 157 2

ЗДДС. Според чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри:

1. Дневник за покупките;

2. Дневник за продажбите.

С. Д. не разполагал с достъп до банковите сметки на дружеството.

Когато М. И. предоставял на Д. данъчните фактури за осчетоводяването им, бил наясно и с дължимия ДДС. Във връзка с внасянето му, Д. изготвял платежно нареждане и го предоставял на И., който след това трябвало да го заплати по банков път. Д. не бил извършвал плащания към НАП за дължимите данъци и осигурителни вноски.

Издадените от дружеството данъчни фактури следвало да бъдат включени в дневника за продажби за месеца, в който са били издадени и това е било обвързано с плащането или неплащането на данъчната основа.

Плащането на дължимото ДДС било задължително, без значение дали фактурата е платена, като последната следвало да се издаде в петдневен срок от плащането й, като Д. включвал данъчните фактури в СД по ЗДДС за месеца, в който му били предоставени от И..

От фактурите, предоставени му от М.И., С.Д. научил, че дружеството е започнало да извършва строително-монтажни работи /СМР/, но не бил наясно с уговорките между „А.Г.“ ООД и „А. - 2012“ ЕООД.

Между „А.-2012“ ЕООД с ЕИК *******, представлявано от управителя Д. В. С., чрез неговия пълномощник М. В.К., като възложител и „А.Г.“ ООД, представлявано от М.И., като пълномощник на управителя Е.И., като изпълнител, на 28.03.2016 г. бил сключен договор за възлагане на строителномонтажни работи. Съгласно договора, възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши качествено и в срок, с осигурени от него работна ръка и организация на строителството, срещу заплащане СМР – довършителни работи на обект с идентификатор *** с адрес гр.

Обзор, ул. „Трети март“.

С договора била определена и цена за извършване на посочените дейност в размер на 187 172,58 лева.

Изпълнението на строителството следвало да се отчита поетапно при достигане на проектните нива, уточнени в съгласувания линеен график, посредством акт за изпълнени СМР, съставен от изпълнителя. Плащанията за всички изпълнени и приети СМР, както и на допълнително възложените СМР, съгласно условията на договора, включително и на дължимия ДДС, следвало да се извършват в български лева, срещу фактура, издадена от изпълнителя, съответна въз основа подписан между изпълнителя и възложителя акт на извършените работи, отразяващ вида и количеството на изпълнените СМР, и подробна ведомост за действително изпълнени работи, чрез банков превод по разплащателната сметка на изпълнителя в „Уникредит Булбанк“ АД, с IBAN **********. Плащанията от страна на възложителя следвало да се извършват само на изцяло завършени и годни за приемане 3

СМР, по етапи на изготвен план-график, което следвало да се установява с двустранно подписан акт за извършените работи, който следвало да бъде подписан лично от възложителя, за да бъде основание за извършване на плащането.

На база на достигнатите договори и подписаните актове за извършени работи, изпълнителят „А.Г.“ ООД издавало проформа фактури за приетите от възложителя „А.-2012“ ООД СМР, като последният от своя страна заплащал посочените в тези фактури суми по посочената банкова сметка на изпълнителя.

„А.Г.“ ООД издала на „А.-2012“ ЕООД следните проформа фактури:

1. № 0000000001/05.04.2016 г., с данъчна основа 5 000 лева, начислен ДДС 1 000 лева и обща стойност 6 000 лева. Същата била заплатена с платежно нареждане от 07.04.2016 г.;

2. № 0000000002/21.04.2016 г., с данъчна основа 20 950,76 лева, начислен ДДС 4 190,15 лева и обща стойност 25 140,91 лева. С платежно нареждане от 21.04.2016 г. били преведени 24 093,37 лева;

3. № 0000000004/18.05.2016 г., с данъчна основа 13 779,82 лева, начислен ДДС 2 755,96 лева и обща стойност 16 535,79 лева. С платежно нареждане от 19.05.2016 г. били преведени 15 709,00 лева;

4. № 0000000005/25.05.2016 г., с данъчна основа 4 258,00 лева, начислен ДДС 851,60 лева и обща стойност 5 109,60 лева. С платежно нареждане от 26.05.2016 г. били преведени 4 854,12 лева;

5. № 0000000007/10.10.2016 г., с данъчна основа 9 213,54 лева, начислен ДДС 1 842,71 лева и обща стойност 11 056,25 лева. Същата била заплатена с платежно нареждане от 11.10.2016 г.;

6. № 0000000008/20.10.2016 г., с данъчна основа 10 366,26 лева, начислен ДДС 2 073,25 лева и обща стойност 12 439,51 лева. Същата била заплатена с платежно нареждане от 24.10.2016 г.;

7. № 0000000009/27.10.2016 г., с данъчна основа 4 525,10 лева, начислен ДДС 905,02 лева и обща стойност 5 430,12 лева. Същата била заплатена с платежно нареждане от 09.11.2016 г.;

8. № 0000000010/27.10.2016 г., с данъчна основа 17 306,76 лева, начислен ДДС 3 461,95 лева и обща стойност 20 771,71 лева. Същата била заплатена с платежно нареждане от 31.10.2016 г.;

9. № 0000000011/11.11.2016 г., с данъчна основа 14 424,80 лева, начислен ДДС 2 884,96 лева и обща стойност 17 309,76 лева. С платежно нареждане от 21.11.2016 г. била преведена сумата от 16 444,28 лева;

10. № 0000000012/11.11.2016 г., с данъчна основа 2 966,49 лева, начислен ДДС 593,30 лева и обща стойност 3 559,78 лева. С платежно нареждане от 29.12.2016 г. била преведена сумата от 3 381,79 лева;

11. № 0000000014/23.11.2016 г., с данъчна основа 1 549,50 лева, 4 начислен ДДС 309,90 лева и обща стойност 1 859,40 лева. С платежно нареждане от 29.11.2016 г. била преведена сумата от 1 766,43 лева;

12. № 0000000015/23.11.2016 г., с данъчна основа 3 755,98 лева, начислен ДДС 751,20 лева и обща стойност 4 507,18 лева. С платежно нареждане от 29.12.2016 г. била преведена сумата 4 281,82 лева;

13. № 0000000016/06.12.2016 г., с данъчна основа 20 558,91 лева, начислен ДДС 4 111,78 лева и обща стойност 24 670,69 лева. С платежно нареждане от 09.12.2016 г. била преведена сумата от 23 437,16 лева;

14. № 0000000017/13.12.2016 г., с данъчна основа 11 693,35 лева, начислен ДДС 2 338,67 лева и обща стойност 14 032,02 лева. С платежно нареждане от 19.12.2016 г. била преведена сумата от 13 330,42 лева;

15. № 0000000018/13.12.2016 г., с данъчна основа 2 400,00 лева, начислен ДДС 480,00 лева и обща стойност 2 880,00 лева. С платежно нареждане от 19.12.2016 г. била преведена сумата от 2 736,00 лева;

16. № 0000000019/13.12.2016 г., с данъчна основа 2 034,81 лева, начислен ДДС 406,96 лева и обща стойност 2 441,77 лева. Същата била заплатена с платежно нареждане от 19.12.2016 г., като била преведена сумата от 2 319,69 лева.

С платежно нареждане от 06.01.2017 г. била преведена и сумата от 8 500,00 лева, като в основанието за превода било вписано „плащане по фактура № 20 от 19.12.2016г., но същата не е била установена в хода на досъдебното производство.

За периода месец април 2016 г. – месец януари 2017 г. М. И., в качеството си на пълномощник на управителя на „А.Г.“ ООД, издал на „А.2012“ ЕООД проформа фактури на обща стойност 173 744,49 лева. В основанието на голяма част от издадените проформа фактури имало вписана по-малка сума за плащане от клиента, като разликата представлявала приспадане на т.нар. „суми по гаранционно писмо“ на обща стойност 5 692,82 лева. Съгласно издадените проформа фактури, „А.–2012“ ЕОДД превело по банковата сметка на „А.Г.“ ООД общо сумата от 176 551,73 лева.