Решение № 260025 от 12.10.2020, Окръжен съд - Разград

Р Е Ш Е Н

И Е № гр.Разград, 12.10.2020г.

Разградският окръжен съд в откритото съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

АТАНАС

ХРИСТОВ

При секретаря Дияна Георгиева, като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова в.гр.дело №143 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

В.гр.дело №143/2020г. по описа на РОС е образувано по въззивната жалба на МБАЛ „Свети Иван

Рилски“АД, гр.Разград, подадена чрез пълномощник адв.Добромир Димитров от АК-София против Решение № 83/05.03.2020г., постановено по гр.дело №1712/2019г. по описа на Разградски РС, с което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения от дружеството иск против „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД, гр.София на правно основание чл.229 от КЗ/отм./ за заплащане на сумата 21 000 лева, застрахователно обезщетение , дължимо по сключен договор за застраховка“професионална отговорност на медицинския персонал“ от 26.03.2014г.

В жалбата се сочи на необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на решението на РРС.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният иск да бъдат уважен.Излагат се подробни съображения, свързани с възприетото от решаващия районен съд възражение, направено от страна на ответника, свързано със срока на застрахователния договор и предявяването на иска извън същия.Претендират се разноски.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса–ищец в първоинстанционното производство.Със същата не се правят доказателствени искания.

Насрещната по жалбата страна е депозирала в срок отговор на въззивната жалба, чрез пълномощник, като застъпва становище за нейната неоснователност.Не прави доказателствени искания.Претендира разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на въззивника поддържа подадената жалба в цялост, с направените в нея искания за отмяна на атакуваното решение и с претенцията за разноски.

Въззиваемата страна, не изпраща представител, като депозира писмено становище, с което поддържа подадения отговор, за неоснователност на подадената жалба срещу решението на РРС.Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на по отношение заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на болничното заведение.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Районен съд Разград е бил сезиран с искова молба, подадена от МБАЛ„Св.Иван Рилски-Разград“АД против„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД на осн.чл.229 от КЗ/отм./чл.435 от КЗ за заплащане на сумата 21 000 лв., претендирана като част от заплатено от ищеца обезщетение в общ размер 104 162.70лв. на осн.чл.49 от ЗЗД.Исковата сума се претендира, ведно със законната лихва, начиная от завеждане на исковата молба.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 26.03.2014г. между ищеца и ответника е сключен договор за застраховка „Професионална отговорност на медицинския персонал“, като е установено задължение на ответника да изплати обезщетение за всички вреди, причинени от персонала на болницата при или по повод изпълнението на техните служебни задължения при лимит от 7 000 лв. за всеки предявен иск, но не повече от 70 000 лв.Излага се също така, че на 07.11.2014г.на територията на болницата се е случило нещастно събитие, при което един от психично болните пациенти отнема живота на друг.Представят се доказателства за развило се производство по гр.д.№101/2017г. по описа на ОС Търговище , по което ответникът е бил привлечен като подпомагаща страна, като с постановеното решение съдът е уважил три обективно съединени иска на наследниците на починалия пациент за сумата от 73 000 лв. ведно със законната лихва от 07.11.2014 г., насочени солидарно срещу наследника на починалия в хода на процеса д-р Владимир Заимов и болничното заведение.Твърди се и се представят доказателства, че на 28.05.2019г. е сключено споразумение между ищеца като длъжник и наследниците на пострадалия като кредитори, като МБАЛ Разград е приела да заплати цялото задължение, ведно с разноските по делото общо в размер на 104 162,70 лв. и е платила тази сума.

Ответното дружество е депозирало отговор в законовия срок, с който е оспорило предявения иск , като неоснователен, позовавайки се на ОУ, към сключения между страните застрахователен договор, а именно на чл.2, раздел I от Общите условия, според който вредите се обезщетяват при искове, предявени за първи път писмено през срока на застраховката, при условие, че събитията, на чиято основа са предявени исковете, са настъпили след началната дата на застраховката, като конкретно сочи, че застрахователното дружество е уведомено за първи път на 28.05.2018 г. при получаване на книжата по гр.д.№101/2017г. по описа на ОС Търговище, съответно искът по горното дело бил предявен на 20.04.2017 г. и към този момент не е съществувало застрахователно правоотношение по този риск. Възразява също така, че застрахованите медицински лица не са изпълнили задълженията си по договора да уведомят застрахователя в разумен срок , но не по-късно от узнаването, да представят информация за характера и причините на настъпването, вида и приблизителния размер на причинените вреди, броя на увредените лица, което е основание за намаляване или за отказ застрахователят да изплати обезщетение. В условията на евентуалност сочи и лимита на отговорността, регламентиран в чл.12.1 от Общите условия, който сочи, че лимитът е установен независимо от броя на застрахованите лица и броя на увредените лица, предявили иска. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.

В първото по делото заседание ищецът е направил възражение за нищожност на клаузата, на която се позовава ответника – чл.2, раздел I от Общите условия, като сочи, че тя противоречи на закона и го заобикаля и цели да ограничи отговорността на застрахователя. Счита за неоснователно и твърдението , че застрахователя е бил уведомен прекалено късно, тъй като по делото липсват твърдения, че болницата се е опитала да укрие доказателства и да попречи по някакъв начин на разследването на застрахователя, а всички факти са били установени от „Агенция за медицински одит“ и от съда.

Видно от представената по делото полица №211014161000004/26.03.2014 г. между ищеца МБАЛ „Свети Иван Рилски – Разград“АД и ответника – „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД е сключен договор за застраховка „Професионална отговорност на медицински персонал“. Застрахователното покритие е съгласно приложените Общи условия за застраховане на професионални отговорности Клауза „Професионална отговорност на медицински персонал“. Лимитът на отговорността за един иск е 7 000 лв., а за всички искове – 70 000 лв. Срокът на застраховката е за една година – от 00,00 часа на 28.03.2014 г. до 24,00 часа на 27.03.2015 г. Съответно уговорената застрахователна премия е в размер на 979.95 лв. При подписване на полицата застраховащият – ищеца по делото е декларирал, че приема Общите условия за застраховане на професионални отговорности и Клауза „Професионална отговорност на медицински персонал“ и е получил екземпляр от тях при сключване на полицата. Процесния договор е сключен при действието на чл. 223 от КЗ /обн. ДВ, бр. 103/05 г., отм. ДВ, бр. 102/15 г. / като вид договор за застраховка "Гражданска отговорност", от подкатегорията застраховка "професионална отговорност на лекари и медицински персонал", чието сключване е предвидено като задължително съгласно нормата чл. 189, ал. 1 от ЗЗ, и който няма самостоятелна уредба в КЗ (отм.); попада в хипотезата на третия вид задължителни застраховки по чл. 249, т. 3 от КЗ (отм.) - други застраховки, установени със закон или с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. Той е задължителен за лечебните заведения съгл. чл. 189 от ЗЗ. Смъртта на пациента, с което е финализиран и фактическия състав на деликта, е настъпила на 07.11.2014г. – при действието на застрахователния договор (до 27.03.2015 г. ).

В т.2 на Общите условия е записано, че „Вредите се обезщетяват на основата на искове, предявени за първи път писмено през срока на застраховката, при условие, че събитията, на чиято основа са предявени исковете , са настъпили след началната дата на застраховката. Този принцип, обаче не е възприет от българския законодател, поради което и следва да се приеме, че той не е меродавен за отговорността на застрахователя. В този смисъл е новата практика на ВКС по чл. 290 и сл. от ГПК - Решение № 355 от 19.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 855/2018 г., II т. о.

В т.2.1. е предвидено, че застрахователното събитие се счита за настъпило, когато действието или бездействието на застрахования, довело до причиняването на една или повече вреди, е настъпило в периода на застрахователното покритие.

В приложението към договора, наречено „Клауза „Професионална отговорност на медицински персонал“ е посочено, че тази същата покрива отговорността на посоченото в полицата лице, наричано по-нататък „застрахован“, за причинено телесно увреждане или смърт на пациент/и, в резултат на небрежност, грешка или пропуск, допуснати при професионално обслужване, което е предоставено или би трябвало да бъде предоставено от застрахования. В т.31 от същата е посочено, че искове, които се основават на една и съща специфична причина, довела до причиняване на смърт/телесно увреждане на повече от един пациент или са насочени към повече от едно застраховано лице във връзка с едно и също увреждане ще се считат за един иск.

Видно от списъка на лекарите и специалистите по здравни грижи при МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“ АД през 2014 г. д-р В.И.З. е бил лекар ординатор в отделението по психиатрия.

По искова молба от 20.04.2017г. ОС Търговище е образувал гр.дело №101/2017г. и с решение от 16.10.2018г. по същото е осъдил Д.В.З.и МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“АД на осн.чл.45 и чл.49 от ЗЗД солидарно да заплатят на тримата ищци суми, както следва: на О.С.А., 25 000 лв., на Ю.С.А.– 23 000 лв. и на Ф.О.А.– 25 000 лв., представляващи обезщетения за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния баща и съпруг С.А.А., причинена на 07.11.2014г. от друг пациент–Т.С.С. в Психиатричното отделение на МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“АД, за който резултат принос има и наследодателя на ответника Д.В.З., д-р В.И.З., поч. на 24.05.2017г., ведно със законната лихва по чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата, считано от 07.11.2014г. до окончателното й изплащане.Решението е постановено при участието на настоящия ответник – „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД , подпомагаща страна на ответниците тогава.

След влизане в сила на решението по гр.дело

№101/2017г.по описа на ОС-Търговище в полза на тримата ищци са били издадени изпълнителни листи.

Между тях и настоящия ищец МБАЛ „Св.Иван Рилски- Разград“АД било постигнато споразумение на 28.05.2019г., с което болничното заведение поело да погаси всички задължения по горепосоченото съдебно решение, като преведе дължимите суми по банков път по посочена от кредиторите сметка. По тази сметка ищецът е превел сумите 36 000 лв. на 31.05.2019 г., 22 000 лв. на 27.06.2019 г., 25 000 лв. на

25.07.2019 г., 15 000 лв. на 28.08.2019 г. и 6 162,70 лв. на 10.09.2019 г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима, а по същество и основателна.

Предмет на разглеждане е частичен иск за заплащане на сумата 21 000 лв., представляваща част от регресно вземане, което ищецът претендира срещу ответника, поради това, че ищецът като застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" е заплатил в периода 31.05.2019г.- 10.09.2019г. обезщетение на пострадалите при деликт.

Отговорността на застрахователя по застраховка

"Гражданска отговорност" е договорна и е функционално свързана с отговорността на застрахования - делинквент - застрахователят е длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.С оглед защита интересите на увредените лица законодателят е установил на тяхно разположение прекия иск срещу застрахователя по чл.