Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 14.05.2021, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 4584/2020
Вид
Решение № 59
Подписан
14.05.2021
В сила
14.05.2021
Състав
Ивайло Юлианов Колев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Перник , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивайло Ю. Колев като разгледа докладваното от Ивайло Ю. Колев Гражданско дело № 20201720104584 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба на Е. К. В. срещу „Дженерали застраховане“ АД за осъждане на ответното дружество да ѝ заплати сума в размер на 4200,00 лева, ведно със законна лихва от датата на постановения отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.

Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен договор по имуществена застраховка „Пълно Каско“ със застрахователна полица 0*** г. по отношение на автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ***, рама № *** (**). Твърди се, че договорът е влязъл в сила. Твърди се също, че на 02.04.2019 г. Автомобилът е претърпял ПТП, като са му нанесени имуществени вреди. Сочи, че при ответника е заведена щета с № ***, но на 19.04.2019 г. той е отказал да изплати застрахователно обезщетение като е посочил мотив – несъответствие между сочените увреждания и механизма на ПТП.

С оглед на изложеното моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

Ответникът депозира отговор в срок. Намира предявения иск за неоснователен. В защитната си теза по същество оспорва описания в протокола от ПТП механизъм. Твърди, че постановения отказ е законосъобразен, а претендираното обезщетение завишено.

Евентуално възразява, че е налице „тотална щета“ и застрахованият не е изпълнил задължението си да снеме от отчет МПС.

Направено е възражение за прихващане със сумата от 390,10 лева – неизплатената част от 1 застрахователната премия в общ размер на 510,00 лева.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск, включително и по отношение на акцесорния такъв за присъждане на лихва за забава. Оспорва претенцията за разноски на ищеца с твърдението, че не е станал причина за настоящото производство.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за реално изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение.

Съобразно релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните юридически факти: 1) накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск); 2) съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на погиналата вещ и 3) за ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като да не са налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение.

Видно от приложеното Свидетелство за регистрация – Част I, ищцата Е.В. е собственик на лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***. По делото не е спорно, а от представените доказателства се установява съществуването в релевантния период между страните на застрахователно правоотношение, по силата на договор по имуществена застраховка „Каско“, със застрахователна полица *** г., по което ищецът е застрахован, а ответникът е застраховател. Договорът е сключен със срок на действие 12 месеца, като със същия е уговорена клауза „Пълно каско“, при застрахователна сума 6000 лева за л. а. „*** ***“, с рег. № ***. Уговорена е застрахователна премия в общ размер на 520,20 лв., платима в едногодишния срок на действие на договора на четири равни вноски на всяко тримесечие, всяка от които – по 130,05 лв.

Видно от разписка № *** от 28.03.2019 г., първата вноска за застрахователната премия в размер на 130,05 лв. е платена от застрахованото лице, а от приложения протокол от 29.03.2019 г. се установява, че на лекия автомобил е бил извършен оглед от застрахователя, с което са изпълнени специалните условия и договорът е влязъл в сила.

По делото е приложен протокол за ПТП № *** г., от който се установява, че на посочената дата застрахованият л. а. „*** ***“, управляван от трето за спора лице – В.К.М., движейки се 2 по ул. „***“ с посока от с. В. към с. М., поради неспазване на дистанция е реализирал ПТП с л.а. „***“, рег. № *** (***), собственост на „*** който от своя страна навлиза в лентата за насрещно движение и се удря челно в л.а. „***0“ с рег. № ***, управляван от К.М.М.. В протокола за ПТП, издаден от служителите на „Пътна полиция“ са отбелязани видими щети по предната част, броня, фарове, престилка, 2 бр. еърбег, теч и др. Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.

179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, разположението на автомобилите и констатираните видими вреди по тях към момента на пристигане на местопроизшествието от страна на актосъставителя.

Във връзка с настъпилото ПТП, на В.М. е съставен *** г., въз основа на който е издадено и наказателно постановление № *** г. В същия, механизмът на ПТП е описан по изцяло идентичен начин с данните, отбелязани в протокола за ПТП.

Видно от искане за оценка на вреди по застраховка, на 03.04.2019 г. В.К.М., действащ от името и за сметка на ищцата Е.В., е уведомил застрахователното дружество за настъпилото ПТП и е поискал застрахователното обезщетение да се определи по експертна оценка. Към искането са приложени застрахователна полица, знак за ГТП, АУАН, свидетелство за управление на МПС, контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС, протокол за ПТП. С посоченото действие е удовлетворено изискването на чл. 51 от ОУ за предявяване на писмена претенция като предпоставка за изплащане на обезщетение.

По повод гореописаното ПТП при ответното застрахователно дружество е заведена щета № ***/03.04.2019 г., като на 04.04.2019 г. и на 06.04.2019 г. от страна на застрахователя двукратно са извършвани огледи, за всеки от които е съставен опис-заключение за причинените вреди по МПС. Констатирани са редица увреждания, в т.ч. по облицовка на предна броня, решетка на предна броня, спойлер предна броня, халоген R, изолация предна броня, челно стъкло, еърбег – за шофьор и пасажер, основа предна броня, десен фар и калник, преден капак, маска между фарове, радиатор воден, радиатор климатик, перка охлаждане, дифузьор, ляв фар, решетка между фаровете, въздуховод PVC, рог R, рог L, греда долна, маркуб турбо, греда между роговете средна, със забележка, че двигателят не пали.

Със съобщение от 19.04.2019 г. „Дженерали Застраховане“ АД е отказал да изплати застрахователно обезщетение, поради противоречия относно обстоятелствата, при които са причинени вредите на застрахования лек автомобил и позовавайки се на т. 7.11, вр. т. 7 от ОУ по застраховка „Каско на МПС“. Съгласно чл. 7.11 от ОУ, застраховката не покрива щети, свързани с измама, опит за измама или заблуда от страна на застраховащия или негов упълномощен представител при предявяване на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и/или при доказване на застрахователното събитие.

По делото не е спорно настъпването на 02.04.2019 г. на ПТП с посочените в протокола 3 участници. В чл. 6.4 от действащите към застраховката Общи условия е предвидено, че щетите при ПТП представляват покрит риск по застраховката „Частично каско“, а доколкото клаузата „Пълно каско“, уговорена от страните, включва освен специфичните рискове във връзка с кражба и грабеж на МПС, така и рисковете, покрити от останалите клаузи, съдът намира, че щетата при настъпване на ПТП поначало представлява покрит от застрахователя „Дженерали Застраховане“ АД риск по процесния договор за застраховка.

Спорно между страните, с оглед релевираните от ответника възражения, е обстоятелството относно механизма на настъпване на ПТП.

Механизмът на ПТП, описан в протокола за ПТП, АУАН и издаденото наказателно постановление, се потвърждава и от заключението по приетата САТЕ, която съдът кредитира изцяло като изготвена компетентно и изчерпателно, на базата на целия относим доказателствен материал (документите от МВР – сектор „Пътна полиция“, опис заключения, приложен фотоалбум). Вещото лице изяснява, че при ПТП процесният автомобил „*** ***“ се е намирал зад л.а. „***“, съответно ударът е настъпил между предна част на процесното МПС и задната част на л.а. „***. Същевременно в следствие на удара л.а. „***“ се насочва рязко наляво, навлиза в пътната лента за насрещно движение и от своя страна реализира удар с трети лек автомобил – „***“. За да достигне до посочения експертен извод относно механизма на ПТП, вещото лице е взело предвид концентрацията на деформациите за процесния л.а. „***“ в неговата средна и дясна предна част. Същото е категорично, че за да се реализира подобна траектория на движение на МПС, има два възможни сценария.

Първият вариант е удар в дясната половина на задната част на МПС, който експертът изключва на базата на данните от материалите по делото, послужили за основа на експертното заключение. Втората възможност за рязкото навлизане на л.а. „***“ в лентата за насрещно движение се получава при първоначален контакт между предната част на л. а.

„***“ и задната част на л.а. „***“, като л.а. „***“ е бил завъртян под известен ъгъл в посока на часовниковата стрелка, а надлъжната му ос е била изместена леко в ляво. Уточнява се, че ударът се явява челен за процесния л.а. „***“, но е изместен по известен ъгъл. Генерирането на максимален ударен импулс в центъра на ** позволява деформации в цялата му част, включително в средната. Налице е минимално изместване, което е позволило концентрацията в средата и повече отдясно, отколкото отляво.

При тези данни, извлечени при съвкупната преценка на протокола за ПТП като официален свидетелстващ документ, данните от преписката на „Пътна полиция“ и приетата САТЕ, съдът намира за установен по несъмнен начин механизмът на настъпване на ПТП, съответно претърпените вреди и връзката между ПТП и настъпилото увреждане. Защитното възражение на ответника, на което той се позовава с цел отпадане договорната му отговорност за репариране на вредите остава не само недоказано, но и опровергано, поради което за него е налице изискуемо задължение по застрахователна полица *** г.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.

4

386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице.

Съгласно експертното заключение, общата стойност на вредата (в т.ч. стойността на частите и равностойността на труда, необходими за възстановяването на **) възлиза на 3173,50 лв.

Констатирано е, че действителната стойност на застрахования автомобил „***“, модел „***“ към момента на настъпване на застрахователното събитие от 02.04.2019 г., е в размер на 3528,16 лв. Съотношението между възстановителната и пазарната стойност на МПС се равнява на 89,95%. Следователно доколкото стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на 100 от действителната му стойност, щетата се явява тотална, съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ и ОУ на застрахователя (л. 35, т. 71.34).

В чл. 14 от ОУ е предвидено, че отговорността на застрахователя е до застрахователната сума, но не по-висока от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Съгласно чл. 47.1.2 от ОУ когато размерът на застрахователното обезщетение надхвърля 1500 евро, се прилага безусловно самоучастие от 10% от размера на всяка щета за леки автомобили. В индивидуалния договор обаче е уговорен 0,00% самоучастие, поради което прилагат се индивидуалните уговорки между страните, а и чл. 47.1.2 следва да се разглежда в светлината на чл. 47 от ОУ, касаещ вреди, настъпили извън територията на Република България.