Решение № 1990 от 16.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1990 гр. Плевен, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № **********5839 по описа за 2024 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 166,67 лева и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 54.98 лева.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕООД, ******************, със седалище и адрес на управление: *** против Г. В. Й., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че на 16.03.2023 г. между страните е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние №*** при условията на ЗПФУР, като по повод дължимите вземания ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №4215/2024 г. по описа на РС Плевен. В хода на заповедното производство постъпило възражение по чл. 414 ГПК, с което ответникът признал част от претендираната главница в размер на 1627,54 лв. Според ищеца, с подаденото възражение е признато съществуването на договорното правоотношение и усвояване на заемната сума в размер на 4000 лв.

Договорената заемна сума се сочи, че е преведена по посочената от ответника банкова сметка. Твърди, че съгласно чл. 4, ал.3,т.2 от договора, заемната сума е в размер на 4000 лв., разпределена на 24 вноски, а погасената главница според ищеца е в размер на 716,68 лв. На ответницата бил изпратен имейл на 1

09.07.2024 г., с който е обявена предсрочна изискуемост на кредита съгласно гл. IX, т. 5 от ОУ към договора. В случай, че съдът не приеме предсрочната изискуемост за обявена, да се приеме, че вземането е изискуемо към момента на формиране на сила на пресъдено нещо. Претендираната договорна лихва се дължала на осн. чл.2, ал.1,т.3 от договора. Посочва се, че договорната лихва е погасена за периода от 16.03.2024 г. до 14.07.2023 г., поради което дължима е лихвата за периода от 14.07.2023 г. до 08.07.2024 г. Ищецът твърди, че е направил опит да уреди отношенията с ответника извънсъдебно, но без успех.

Моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата Г. В.

Й. /след частично оттегляне на исковете и частично прекратяване на делото/, че дължи на “***” ЕООД с ЕИК **************** сумата от 166.67 лв. главница за вноска от дата 08.06.2024г. и 54,98 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 09.05.2024 г. - 08.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който признава, че между страните е сключен процесния договор за кредит и признава, че е усвоил заемната сума, поради което моли тези обстоятелства да бъдат отделени като безспорни. С подаденото възражение ответникът сочи, че е възразил срещу част от претендираната сума, но въпреки това заявителят подал искова молба за цялото вземане по заповедта за изпълнение. Ответникът счита, че предявените искове са неоснователни, тъй като с процесния договор – чл. 3, е уговорено потребителят да предостави обезпечение, а с ал.2 да заплати неустойка в размер на 1741,26 лв. в случай, че не изпълни това задължение. Ответницата твърди, че е заплатила по договора сумата в общ размер на 2372,46 лв., но счита, че договорът е недействителен на осн. чл.22 вр. чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК. Ищцовото дружество представлявало финансова институция по смисъла на чл. 3,ал.2 от ЗКИ, поради което приложение намирали разпоредбите на ЗПК. В процесния договор за заем бил уговорен ГПР вр азмер на 48,44%, но допълнителния разход за неустойка не било ясно как се отразява на общия разход. Неустойката следвало да бъде включена към ГПР по договора съласно чл.19,ал.1 ЗПК, като в случай, че това бъде сторено, то тогава ГПР надхвърлял допустимия такъв съгласно чл. 19,ал.4 ЗПК.

2

Ответникът счита, че грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК и водило до недействителност на договора на осн. чл. 22 ЗПК. Задължението за обезпечаване на главното задължение имал вторичен характер, но рефлектирал пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Основната цел на неустойката била санкционираща за заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Размерът на неустойката освен това бил наполовина от предоставения заем, което счита, че е в разрез с добрите нрави.

Според ответника, клаузата с която е уговорена неустойка в размер на 1741,26 лв. е нищожна на осн. чл. 143,т.5 от ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя и води до значително неравновесие между страните по договора. С оглед на това, ответникът счита договорът за заем за недействителен на осн. чл. 22 ЗПК и моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Прието е за безспорно между страните и се установява от Договор за предоставяне на кредит № ***/16.03.2023г., че между *** ЕООД като кредитор и Г. В. Й. като длъжник е сключен посочения договор при следните параметри: Сума на кредита: 4000 лв.; Срок на кредита: 720 дни, изтичащ на 05.03.2025г.; Размер на вноската 166,67 лв. главница и описаната в погасителния план възнаградителна лихва; Годишен процент на разходите (ГПР) 48.44%; Годишен лихвен процент: 40.15 %; дневен лихвен процент 0,11%, Общо задължение по кредита 5649,61 лв. и общо дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл.3, ал.1-7390,87 лв. Уговорено, че при непредставяне на обезпечение, посочено в чл.3 от Договора, че дредитополучателят дължи неустойка в общ размер от 1741,26 лева.

Неустойката се начислява в деня следващ неизпълнението и се заплащас погасителна вноска.

Получаването на заемната сума от кредитополучателя не се оспорва от ответника и се установява от Разписка за извършено плащане от 16.03.2023г./л.32 от делото/. Последната заплатена сума по договора е от 21.08.2023г., в размер на 50 лв., с която е частично погасена главница.

3

Не се спори между страните и се установява от представена справка за извършени плащания по договор за кредит № *** /л.138 от делото/, че по процесния договор за кредит ответницата е заплатила сумата от 2372,46 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Неоснователно е възражението на ответницата за недопустимост на предявените искове, тъй като е признато вземането за главница в размер на 1627,54 лв., а ищецът е предявил установителен иск за цялата сума по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ **********4215/24г. по описа на РС-Плевен. Видно е, че производството е частично прекратено поради оттегляне на иска, след което са останали претенциите за 166,67 лева главница, както и 54,98 лева възнаградителна лихва- представляващи неплатена погасителна вноска от 08.06.2024г. по процесния договор за кредит. Поради изложеното, претендираните суми са включени във възразения размер на главницата по заповедта за изпълнение, както и възнаградителната лихва, тъй като липсва признание на дължим размер на възнаградителна лихва. Точно обратно- прави се възражение в заповедното производство за недействителност на договора за кредит, поради което дължимост само на главницата по него.

Неоснователно е и възражението на ответницата, за недопустимост на производството, тъй като липсва идентичност на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение и предявеният установителен иск, поради това, че в заповедното производство настоящият ищец се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на вземането. В заповедното производство е предявено цялото вземане- както падежирали вноски по кредита, каквато е и претендираната в настоящото производство, така и предварително изискуеми, тъй като заповедното производство е образувано на 22.07.2024г., а в настоящото производство се претендира установяване дължимостта на погасителната вноска от 08.06.2024г. Но дори да не беше така, съдът на основание чл.235, ал.3 ГПК взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяна на финансови услуги от разстояние договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за 4 предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояниеедно или повече. В чл. 18 от Закона за предоставяна на финансови услуги от разстояние са предвидени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяна на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата. Изрично е посочено, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация и на електронните изявленията отправени съгласно този закон се прилага закона за електронния документ и електронния подпис, като специално за изявленията направени чрез електронна поща е предвидено същите да се записват със съгласието на другата страна и да имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата съдържащи се в тях.

Съгласно чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ – ал. 2. Електронният документ се смята от закона за писмен документ. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.

Електронният документ, както и писменият, може да бъде и неподписан /Определение № 249 на ВКС – по т. д. № 892/2010 г., І т. о./. В настоящото производство не се оспорва надлежното сключване на договора и се събраха доказателства /представени на електронен носител/ за съставянето на електронни документи във връзка с договора между страните и със съдържанието на тези електронни документи. Поради изложеното съдът намира, че между страните по делото е сключен процесния договор за кредит.

Договорът за кредит, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дифиниция в т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, в Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния Закон за потребителския кредит, поради което разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени. Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит е договор, въз 5 основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.