Решение № 46 от 20.02.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Айтос, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20242110100605 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.127, ал.2 СК.

Производството е образувано по молба на К. С. Й., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв. Р.Н., против С. М. А., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв.В.Л.. Поддържа се, че страните са живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство имат родени две деца –В. и С.. Твърди, че децата били много привързани към нея, можела да разчита и на подкрепа от родителите си. Желае предоставяне на род. права върху децата и определяне на местожителството им при нея, определяне на РЛО с другия родител и заплащане от бащата на минимална месечна издръжка на всяко дете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 и сл. ГПК е постъпил ОИМ от ответника. Оспорва като неверни твърдените от ищцата факти, излагайки на свой ред различна фактическа обстановка по случая. Поддържа, че майката не разполага с нужни род.капацитет, сочейки, че е налице здравословно заболяване на последната. На свой ред желае предоставяне на род. права върху децата и определяне на местожителството им при него, определяне на РЛО с другия родител и заплащане от майката на месечна издръжка на всяко дете. Претендира разноски.

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

Страните са били във фактическо съжителство, живеейки на съпружески начала, от което съжителство са родени две деца –В. и С..

Установява се, че страните са разделени към момента и не живеят заедно, като се намират в различни населени места.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства, от които се установява, че бащата работи, като живее в жилище в гр.Крумовград, докато майката живее в гр.Айтос в жилище, което не е нейна собственост, като при нея живеят и децата, за които се грижи 1 ищцата. Установява се, че децата са близнаци, същите са на ниска възраст /родени на 18.08.2023г./. Според събраните доказателства родителите разполагат с необходимите материално-битови условия за отглеждане на децата и могат да разчитат на моралната, физическата и финансова подкрепа на близки, които да ги помагат и ги подкрепят в това.

Към момента децата се чувстват спокойни и щастливи с майката. Не се констатират рискови фактори относно развитието на децата при майката.

Съгласно заключението на ВЛ В. и В. по КСППЕ не са констатирани у майката симптоми на психиатрично заболяване, както и липсва необходимост oт прием на психотропни медикаменти или някаква друга форма на лечение, касаеща психиатричния й статус. BЛ са преценили състоянието на майката като стабилно, със запазена способност да пoлaгa грижи за интересите на децата съобразно равнището на образование, произход и обкръжение, като според ВЛ не е налице pucк за здравето им, нитo за тяхното отглеждане.

Според ВЛ в по-голямата си част и двамата родители показват нисък родителски капацитет.

Още в първата година от живота на децата В. и С., родителите им се провалят в обезпечаване на сигурна и подкрепяща среда. Липсва разбиране в родителите за степента на влиянието върху децата на конфронтацията и емоционалното напрежение помежду ми.

Съгласно заключението децата са много сензитивни, особено бебетата. Те усещат всяка вибрация и нюанс в настроенията на хората около себе си. Съществува постоянна несигурност в посрещането на ежедневните нужди нa децата, финансовото и материално обезпечаване на грижата към две невръстни деца. ВЛ са дали заключение, че липсва чувствителност и в двамата родители доколко са адекватни на потребностите и възрастовите особености на децата, какви начини и подходи за когнитивно и емоционално стимулиране на децата да развиват. И двамата родители са съсредоточени върху взаимни обвинения, критики, дискредитиране на другия родител и като че ли са забравили, че децата им са напълно зависими за оцеляването си в младенцеския период от ежедневна грижа, внимание и любов. Съгласно заключението децата има нужда от любовта и грижата и на двамата cu родители, като личните контакти с майката и бащата би било добре да бъдат регламентирани така, че да се нуждаят от минимални допълнителни договорки между родителите, с цел да се избягват недоразумения и конфликти, които рефлектират върху психо-емоционално състояние на децата. ВЛ заключват, че майката и бащата трябва да работят върху преодоляване на родителския конфликт и да развият умения за сътрудничество и компромиси в полза на физическото и психическо здраве на децата.

Искане за предоставяне упражняването на родителските права върху децата са направили и двамата родители. Касае се до производство по спорна съдебна администрация по чл.127, ал.2 СК, в което съдът разполага с власт да реши делото с оглед доказателствата и интересите на децата, поради което достатъчно е желанието на родителите да бъде заявено в рамките на производството, за да бъде разгледано.

По настоящото дело e заявенo исканe по привременни мерки. В производство по привременни мерки по чл. 323 ГПК вр. чл.127, ал.3 СК с протоколно определение от 07.10.24г. родителските права върху децата са предоставени на майката, като на бащата е 2 определен разширен РЛО с децата и е осъден да им заплаща ежемесечна издръжка. В о.с.з. от 10.02.25г. страните заявяват, че определените привременни мерки се изпълняват и са подходящи.

Задължението на съда служебно да следи за обезпечаване и гарантиране най-добрия интерес на ненавършилите пълнолетие деца е трайно застъпено както в действащата нормативна уредба, така и последователно утвърдено в съдебната практика. В съдебната практика /ППВС № 1/1974 г., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, Р. № 26/02.03.2010 г. по гр. д. № 598/2009 г. 4-то г. о. на ВКС, Р. №291/07.11.2012 г. по гр. д. № 115/2012 г. 3-то г. о./ последователно се приема, че когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес. Мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правно-значими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Константна е съдебната практика, че във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Съдът трябва да обсъди: дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото положение, като висшият критерий за решението на съда е детският интерес.

Съгласно дадените указания в ППВС № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г., съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете да стане хармонично развита личност и съзнателен гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. В т. II, б. „ж“ от цитираното ППВС е пояснено, че възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Доколкото децата в случая са в много ниска възраст /близнаци, които към момента не са навършили 2-год.възраст/, същите се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи принципно майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от нуждата от определени родителски грижи. Всички доказателства по делото ясно сочат за добрия родителски капацитет и на двамата родители. От събраните по делото доказателства е видно, че двамата родители имат добри жилищно- битови условия, кръг от роднини и близки, които да им помагат в отглеждането на децата, силна емоционална привързаност към децата, добри морални и възпитателски качества. Майката 3 към момента получава относително по–ниски доходи от бащата, но това не е обстоятелство, което да сочи негативно влияние върху живота и грижите за децата. Основен фокус при определяне в чия полза ще бъде присъдено упражняването на родителските права е именно ниската възраст на децата и обстоятелството, че те са живели при майката от раздялата на родителите и понастоящем живеят при нея и тя е полагала и полага основните грижи за тях.

Отчитайки всички тези обстоятелства и критериите по чл. 59, ал. 4 СК, възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, с водещ критерий най-добрият интерес на детето съгласно критериите по пар. 1, т. 5 от ДП на ЗЗДет., то съдът приема, че събраните доказателства обуславят извода, че майката е родителят, който е по-пригоден да упражнява родителските права по отношение на децата и мотивира съда да предостави родителските права по отношение на децата на тяхната майка и при нея да бъде определено местоживеенето им.

Ако децата живеят в семейната среда на майката, това няма да бъде травмиращо преживяване, доколкото те няма да бъдат поставени в напълно нови условия; промяната няма да е рязка и неблагоприятна, а децата припознават семейната среда на майка си, чувстват се приети, имат изградена емоционална връзка с майка си и разширеното й семейство. Настоящият състав счита, че независимо от различния пол на децата, родителските права следва да се упражняват от майката. Същевременно не са налице данни отсъствието на бащата и бащини грижи да са оказали негативен ефект в израстването, здравословното и емоционалното състояние на децата, които са обгрижвани и защитени в житейски и социален план в семейната среда на майката. С оглед събраните доказателства съдът счита, че майката е родителят, на когото следва да бъдат възложени родителските права и при нея да се определи местоживеенето на децата, а на бащата следва да се определи РЛО с децата. При установената по делото фактическа и правна обстановка, отчитайки ниската възраст на децата, периода от време, през който децата не са се срещали с баща си, обстоятелството, че именно поради тази ниска възраст децата не са самостоятелни и са изцяло зависими от грижите и надзора на майка си, съдът намира, че режимът на лични отношения между децата и баща им първоначално следва да бъде определен в присъствието на майката. Освен това, предвид трудовата заетост на бащата и продиктуваната от това възможност да се среща с детето си в делнични дни, срещите е възможно да се определят само през тези дни. По тези съображения, с цел постепенното опознаване и възстановяване на заличената в съзнанието на децата връзка с бащата съдът първоначално е определил на 07.10.24г. привременни мерки в следния смисъл: за период от 4 месеца режимът на лични отношения да се провежда всеки понеделник и вторник от месеца, за по три часа на ден: от 9.30 часа до 12.30 часа на съответния ден, в присъствието на майката. Към момента соченият 4-месечен срок е изтекъл, поради което в рамките на следващите месеци до навършване на 2-годишна възраст на децата срещите между бащата и децата да се провеждат всеки понеделник и вторник от месеца, от 9 часа до 13.00 часа, като срещите да са в присъствието на майката, а след изтичането на този срок срещите да са без присъствието 4 на майката, като бащата ще взима децата от дома на майката и ще ги връща в дома на майката. След навършване на 2-годишна възраст на децата следва да се осъществява традиционния режим на лични отношения с бащата както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 10 часа на съботния ден до 17 часа на неделния ден с преспиване в дома на бащата,като бащата ще взима децата от дома на майката и ще ги връща в дома на майката,както и за един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.