Решение № 389 от 12.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Стара Загора, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20225500500644 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба от Л. Д. М., чрез адв.И.

С. от АК – Стара Загора, против Решение № 593/04.07.2022г., постановено по гр.д. № 61/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се отхвърлят като неоснователни, предявените от Л. Д. М. главен иск по чл. 240 ЗЗД, за осъждането на Р. В. К. да му заплати сумата от 19 000 лева за невърната заета сума по устен договор за заем от 29.03.2021 г., както и предявеният евентуален иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждането на Р. В.

К., в случай на отхвърляне на главния иск, да му върне същата сума от 19 000 лева, като преведена й без основание по банковата й сметка с платежно нареждане от 29.03.2021 г.; присъдени са разноски.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно, поставено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения. Твърди, че въззиваемата заявила в своята защита, че основанието, на което е получена процесната сума е дарение, „подарък“.

Никъде, нито в твърденията на страните, нито в доклада по делото или в изпълнение на изискванията на чл.7, чл.145 и чл.146 от ГПК на страните не бил поставен въпроса за „изпълнение на нравствен дълг“.

Моли съдът да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявената главна искова претенция, а ако последната бъде отхвърлена, да уважи изцяло предявения при условията на евентуалност иск и да осъди въззиваемата да 1 заплати на въззивника сумата в размер на 19 000 лв. на заявените основания.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна Р. В. К. оспорва жалбата като неоснователна.

Счита решението за правилно и законосъобразно. Излага съображения.

Твърди, че въззивникът е следвало да докаже, че е сключен договор за заем между страните за сумата 19 000лв, както и реалното предаване на парични средства на 19.03.2021г. Сочи, че за пръв път във въззивната жалба се излагат доводи, че сумата е преведена за погасяване на дълга й. Счита, че въззивникът не успял да докаже предпоставките на нито един от предявените искове. Сочи, че в жалбата се навеждат доводи, че страните не са живели в общо домакинство и поради това не са налице предпоставките за изпълнение на нравствен дълг.

Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди изложените във въззивната жалба оплаквания, становището на другата страна и събраните по делото доказателствата, намери за установено следното:

Предявени са главен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Л. Д. М. твърди в исковата си молба, че с ответницата били познати,а в периода от февруари до юли 2021 г. били и в близки, лични отношения. Тя имала към март 2021 г. банков кредит с ипотека на собствения й имот, по който дължала лихви, такси и комисионни на кредитодателя си.

През март 2021 г. поискала от ищеца заем, с който да погаси изцяло този си ипотечен кредит, за да бъдат избегнати дължимите се лихви, такси и други акцесорни вземания към него. Ищецът се съгласил за това и на 19.03.2021 г. договорът за заем за потребление бил сключен. Лихва по него не била уговаряна. Срок за връщането му също не бил определен, като в този случай била приложима разпоредбата на чл. 240, ал. 4 ЗЗД - заетата сума следвало да бъде върната в месечен срок от поканата. Сумата била предадена изцяло по банков път, по банковата й сметка на 19.03.2021 г. и получена от нея на същата дата. В изпълнение на изискванията на закона й изпратил покана за връщане на посочената сума. Към момента не било извършено дори частично плащане на дължимата сума, което обусловило интересът му от завеждане на иска. Евентуално, предвид материалните и процесуалноправни изисквания на закона, ако не бъде установено наличието на валидно сключен договор за заем, и тъй като действително й бил предал сумата от 19 000 лева, то за него била налице валидна претенция за връщането й, като получена без основание.

Институтът на неоснователното обогатяване препятствал разместването на имущество при липса на признато от закона основание, както в 2 икономическите, така и в личните отношения. Сумата от 19 000 лева се явявала изцяло получена без основание и подлежаща на връщане. Искането е да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 19 000 лева за главница от невърната заета сума по договор за заем от 19.03.2021 г., а евентуално, ако този му главен иск бъде отхвърлен, като неоснователен, да се осъди ответницата да му върне същата сума от 19 000 лева, като получена на 19.03.2021 г. без основание, както и сторените по делото разноски.

Ответницата Р. В. К. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни.

За да постанови решението си Старозагорският районен съд е приел да установено по главния иск по чл. 240 ЗЗД от показанията на разпитаните по делото свидетели И. - работеща с ищеца медицинска сестра и М. - дъщеря на ответницата, че от март до юли 2021 г. страните са съжителствали на съпружески начала в апартамента на ищеца в Стара Загора. В този период на 29.03.2021 г. ищецът е превел по банковата сметка на ответницата исковата сума от 19 000 лева. Като основание в същото за този й превод е вписал „превод“. Ответницата не оспорва, че е получила на същата дата тази сума по банковата си сметка. Приел е също, че поради фактическа грешка пълномощникът на ищеца е посочил в исковата молба друга дата 19.03.2021 г. за превода.

За тази сума, ищецът е споделил на св. И., в края на март-април 2021 г. в кардиологичния кабинет, че я е дал на ответницата във връзка с ипотека, а връщането й ще става по-малко, на части, на порции. За същата сума още в началото на отношенията им, ответницата е споделила няколко пъти по телефона на свидетелката М., че ищецът й е предложил да й даде пари да погаси ипотечния си кредит за закупуване на апартамента й, но не в заем, а за да й направи добро дело, като жест, защото му остава малко време. Въпреки, че тази свидетелка не е повярвала той да има такова желание още в началото на връзката им, ответницата няколко пъти й е споделяла след това по телефона, че ищецът я е увещавал да провери в банката какъв е остатъкът от този й кредит, при което свидетелката М. й е отговорила, че щом има желание да даде пари, за да си платят кредита, да го направи. Ответницата й е споделила по телефона, че ищецът й е превел сумата по банковата й сметка, с която после тя е погасила в банката кредита си. Въпреки, че не й била споделяла това, тази свидетелка предположила, че ответницата е приела тази сума като подарък, защото не знае някой да е искал връщането й или да е дадена на заем. Едва след като страните са се разделили, ищецът е споделил в съобщение на свидетелката М., как се е грижел за майка й, какво е бил направил за нея, и че й е дал не малко пари, а в писмата си до ответницата след раздялата им, които последната е изпращала на същата свидетелка, е настоявал, ответницата или любовникът й да му върнат пълната сума, или ответницата да се върне при него и да заживеят пак щастлИ..

От обясненията си по чл. 176 ГПК на ищеца, съдът е приел, че сам е признал неизгодните за него факти, че исковата сума не е поискана и дадена 3 на ответницата в заем, а той сам й е предложил и е дал същата, за да погаси тя с нея ипотечния си кредит. Че сумата ищецът е превел на ответницата само като негова помощ за погасяване на кредита й, ръководен от силните си чувства към нея, като едва след раздялата им, за да я накара да се върне при него, е поискал връщането й, каквато уговорка страните са нямали при превода й, съдът е установил и от извънсъдебните му признания в представените с отговора й негови електронни писма, авторството на които той не отрича.

При тези установени по делото обстоятелства, съдът е намерил, че предявеният главен иск е недоказан в своето основание. Не може да се презюмира, че предаването на суми или вещи от едно лице на друго става на основание сключен между тях договор за заем, защото правните субекти си предават парични суми на различни основания. Поради това може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, уреждане на сметки, дарение, да е в изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор, да е съзнателно изпълнение на нравствен дълг и прочие. А при наличието на такива различни хипотези относно факта на плащането, не може от същия, при липса на други несъмнени данни, да се презюмира, че страните са сключили договор за заем. Поради това е необходимо този, който твърди, че предаването е извършено въз основа на такъв заем, да установи това с допустимите от ГПК доказателствени средства.

В случая, според районният съд ищецът носи според чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта да докаже по делото пълно и главно, че на 29.03.2021 г. е сключил с ответницата устен договор за заем за потребление, въз основа на който й е предал в собственост/превел на същата дата по банковата й сметка исковата сума от 19 000 лева, а тя се е задължила да му я върне, когато има възможност. Сключването с ответницата на такъв заемен договор обаче ищецът въобще не е доказал по делото. Доказан е само превода на същата сума от ищеца по банковата сметка на ответницата на 29.03.2021 г., но не и че това е станало въз основа на сключен преди това между тях устен договор за заем за потреблението й.

По предявения евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, съдът е приел, че ищецът е представил само платежното нареждане от 29.03.2021 г., с което е превел по банковата сметка на ответницата сумата от 19 000 лева.

Като основание за превода й обаче е посочил в същото - „превод“ . А когато платецът сам е посочил в платежния документ основание за плащането, това е извънсъдебно негово признание, че такова съществува, какъвто е и случая.

При него ищецът не само не твърди в исковата си молба погрешно да е превел на ответницата тази сума по банковата й сметка с това платежно нареждане, за да се налага последната да доказва основание за превода й, но и по делото според съда, се е установило от съвкупната преценка на същото платежно, показанията на свидетелите и частичните му признания в обясненията му по чл. 176 ГПК и извънсъдебните му такива в електроните му писма до нея след раздялата им, че исковата сума от 19 000 лева същият й е превел съвсем 4 съзнателно по банковата й сметка на 29.03.2021 г., по време на съвместното им съжителство на съпружески начала, не без основание, а на основание изпълнение на нравствения му дълг да се грижи за нея, като й помогне да погаси със същата сума ипотечния си кредит за апартамента й, който е закупила и възнамерява след време на остави на детето си.

Според районния съд от съвкупната преценка доказателствата се установява, че ищецът съзнателно е превел исковата сума от 19 000 лева по банковата сметка на ответницата, само за да й помогне да погаси тя със същите след това ипотечния си кредит, по време, когато е създал с нея фактическо семейство (общо домакинство), в което са били налице тогава между тях отношения на разбирателство и взаимно подпомагане и уважение, характерни и за обвързаните в граждански брак съпрузи, като всеки от тях, съобразно своите възможности, имущество и доходи е осигурявал условия за жИ.т на това им общо домакинство, като участието им може да не е било единствено и само чрез влагане на парични средства. При това положение, доколкото по делото липсват доказателства ответницата да е поемала насрещно задължение за продължаване на това си съжителство с ищеца срещу престирането от негова страна на тази искова сума, което в този случай би било в противоречие с морала, то с превода й следва да се приеме, че същият е изпълнил един свой нравствен дълг по отношение на същата - да й помогне да изплати с нея ипотечния си кредит, с който е закупила апартамента си, който след време възнамерява да остави на детето си. А такова съзнателното изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране, поради което даденото не подлежи на връщане поради липса на основание.