Решение № 260197 от 21.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 260197 Година 18.12.2020 Град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На осемнадесети ноември Година две хиляди и двадесета,

В публично заседание в следния състав:

Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

При

Секретар МАЯ КРУШЕВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 500 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.105 ал.1 КМЧП и чл.511 КЗ.

И.Г.Т. ЕГН ********** *** иска от съда да осъди „НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” ЕИК ********* гр.София да плати сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на **му Н.Г.Т., починал в резултат на ПТП, настъпило на 22.04.2016г. около 03.50 часа на автомагистрала „Тракия“ километър 114 +

250, причинено от **гражданин М.О.при управление на МПС товарен автомобил влекач марка „Мерцедес – Бенц“ с рег. № ***, с полуремарке „Турсан“ с рег. № *** , с валидна международна карта за застраховка № TR/045/3746162 за товарния автомобил и № TR/045/3746180 за влекача му, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва от датата на увреждането 22.04.2016г. до изплащане на сумата.

Твърди, че е **на Н.Т., ** служител, на който е причинена смърт от чуждия гражданин М.О., извършил ПТП на 22.04.2016г. около 03.50 часа на автомагистрала Тракия километър 114+250 при управление на товарен автомобил с влекач, при което е нарушил правилата на Закона за движение по пътищата.

Чуждият гражданин е жител на ***, и е работел за *** гр.Истанбул. Управляваният от него тежкотоварен автомобил с влекач към датата на деликта е бил с валидна международна карта за застраховка.

По нохд № 2514/2016г. на ПОС е влязла в сила

Присъда № 121 от 14.12.2016г., с която извършителят е признат за виновен за извършено транспортно престъпление с причиняване на смърт и е осъден.

Твърди, че на **му в резултат на удар от товарния автомобил са нанесени множество тежки телесни увреждания, в резултат на които почива на място. Смъртта му е била неочаквана за ищеца, който е негов по – голям **с 3 години. Твърди да са имали много близка житейска връзка и са били неразделни. И двамата са работили като служители на ***. Преждевременната му смърт му причинява огромна мъка и страдания, в резултата на което преживява силен емоционален стрес, душевни мъки и страдания, които не може да преодолее и до момента.

Застраховател на виновния водач е турско застрахователно дружество „Алианц“ в гр.Истанбул, РТ. Ответникът е приел решение за ликвидиране на образуваната пред него щета № BG – 17 – TR – 00025, като е изплатил обезщетение, предявено от съпругата и двете деца на починалия.

На 06.03.2019г. ищецът предявява претенция пред ответника за изплащане на обезщетение, която е приета с вх. № 2-1113/06.03.2019г. Твърди, че с писмо изх. № 1-1022/2019 на 27.03.2019г. ответникът отказва изплащане на обезщетение, поради което се сезира съда.

Уточнява, че е материално легитимиран да заяви претенцията си съгласно ТР 1/2016г. на ВКС. Правото му е признато и при изменение на чл.493а от КЗ, в сила от 07.12.2018г.

Възразява, че вина за настъпване на ПТП има лицето, осъдено с влязла в сила присъда – водачът на МПС, който се е движел с несъобразена с пътната обстановка скорост, от разстояние от около 400 метра не е видял пострадалия служител на ***, облечен със светлоотразителна жилетка, осъществяващ задълженията си във връзка с настъпило преди това ПТП на автомагистралата.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 ГПК.

Ответникът не повдига спор за фактите по настъпване на ПТП и също твърди, че на 22.04.2016г. е настъпило ПТП на автомагистрала „Тракия“ при 114+250 км между товарен автомобил – влекач, с прикачено към него полуремареке, управлявано от **гражданин М.О., и пешеходец Н.Г.Т. като в резултат на произшествието загива пешеходецът. Признава, че ищецът на 06.03.2019г. извънсъдебно предявява пред него претенцията си за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както и че с писмо от 27.03.2019г. е отговорил, че не се установява съществуването на дълбоки и трайни емоционални връзки на ищеца с починалото лице, както и търпене в резултата на това болки и страдания и тяхната продължителност.

Възразява, че ищецът няма право да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на **му, защото е извън кръга на лицата, легитимирани за това, съгласно даденото тълкуване на закона с Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, както и че не отговаря на изискванията за обезщетяване по изключение, указани в ТР № 1/2016г.

Не признава, че ищецът е преживял неимуществени вреди от деликта. Не признава съществуване на близка житейска връзка между братята приживе, както и емоционален стрес, душевна мъка и страдания за ищеца.

Не признава претърпяването, евентуално обема и продължителността на изживените неимуществени вреди, както и евентуално техния размер.

Евентуално възразява, че при доказани неимуществени вреди за ищеца, които е справедливо да бъдат обезщетени, обезщетението се определя по методиката, утвърдена с наредбата по чл.293а ал.2 на КЗ.

Позовава се на приложението на пар.96 ал.1 от ПР към ЗИД на КЗ за лимит на застрахователното обезщетение при **до 5 000лв.

Възразява, че претендираният размер на обезщетението е прекомерен и не съответства на принципите за справедливост.

Възразява, че пострадалото лице е съпричинило настъпването на деликта, защото като пешеходец не е спазил правилото на чл.114 т.1 от ЗДвП: не е съобразило навлизането си в дясната лента на пътното платно на автомагистралата с приближаващите се превозни средства, движещи се по нея, където нощно време има по – интензивен трафик. Твърди, че пострадалият е навлязал на платното за движение и е спрял на около 1.5 – 2 метра вляво от разделителната линия между аварийната лента и дясната лента за движение. В резултат ПТП настъпва и поради навлизане на пострадалия на платното за движение на място, по начин и в момента, когато това не е било безопасно. Въпреки изпълнение на действия по служба, мястото му не е било обезопасено. Твърди, че с поведението си пострадалото лице е създало опасност за движението на останалите участници и за себе си.

Твърди, че пострадалото лице е нарушило и чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП и чл.114 т.1 от ЗДвП.

Не признава акцесорната претенция за лихва от датата на деликта. Възразява, че частично е погасена по давност за период от три години преди сезиране на съда.

Твърди, че в искането на ищеца до ответника извънсъдебно не е посочена банковата му сметка, каквото е законовото изискване, поради което като кредитор не е дал съдействие и сам е изпаднал в забава, което освобождава длъжникът от неговата забава.

Възразява, че лихва не се дължи, тъй като ищецът не е представил поисканите по преписката извънсъдебно доказателства.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения, намери за установено следното:

Съдът приема да е международно компетентен да разгледа заявения спор на основание чл.18 от КМПЧ доколкото се твърди и се признава от ответника, за което има и влязла в сила присъда, чието действие на основание чл.300 от ГПК е задължително за настоящия съд и страни, а именно – че се заявява претенция за обезщетяване на вреди, причинени от деликт, чийто извършител е чужд гражданин - М.О., при управление на МПС товарен автомобил влекач марка „Мерцедес – Бенц“ с рег. № ***, с полуремарке „Турсан“ с рег. № ***, регистриран в Република **, с валидна международна карта за застраховка № TR/045/3746162 за товарния автомобил и № TR/045/3746180 за влекача му. Преписи от застрахователната полица са представени от ищеца при уточняване на претенциите му, както и по приложеното наказателно дело на лист 59 и лист 60 от досъдебното производство, където се намират и преписи от регистрационния талон на товарния автомобил. Видно от полиците е, че застрахователните договори са сключени в гр.Истанбул, РТ, с турското застрахователно дружество „Алианц“ по отношение на МПС с регистрация в Република **, т.е. с чужда регистрация.

Следователно, касае се за деликт с международен елемент – извършителят е чужд гражданин при управление на МПС, регистрирано в Р**, по отношение на което има сключен застрахователен договор с чуждестранен застраховател. Доколкото вредоносното деяние е извършено в страната и вредите са настъпили тук, настоящият съд се явява международно компетентен да разгледа иска за вреди от това непозволено увреждане.

Както се посочи, между страните няма спор и това, съгласно чл.300 от ГПК, е признато с влязлата в сила на 30.12.2016г. Присъда № 121 от 14.12.2016г. по приложеното НОХД № 2514/2016г. на ПОС, че лицето М.О., роден на ***г. в гр.**, живущ в Р **, ** гражданин, виновно, по непредпазливост, на 22.04.2016г. около 03.50 часа на автомагистрала Тракия при 114+250 км, при управление на МПС – товарен автомобил – влекач „Мерцедес – Бенц“ с рег. № ***, с полуремарке „Турсан“ с рег. № ***, при нарушение на правилата за движение – чл.20 ал.2 от ЗДвП, причинява смъртта на Н.Г.Т. с ЕГН **********, което съставлява престъпление по чл.343 ал.2 б.в във вр. с чл.342 ал.1 от НК.

От заключението на СМЕ на в.л. д-р З.Н., дадено компетентно и безпристрастно, след запознаване с материалите по делото, неоспорено от страните, на което съдът дава вяра, се доказва, че на Н.Т. е било причинено политравма: тежка черепно – мозъчна травма с многофрагментно счупване на покрива и основата на черепа, вътречерепен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, пълно прекъсване на мозъка в областта на мозъчния ствол – между моста и продълговатия мозък; тежка шийна травма с пълно прекъсване на гръбначния стълб в горната част – атлантоокципитално съчленение; множество счупвания на ребра, кръв в коремната кухина с разкъсване на черния дроб и десния бъбрек, раздробено счупване на таза в дясната му половина, счупване на дясната бедрена кост и двете кости на дясната подбедрица, кръвонасядания и разкъсно – контузни рани. Причината за смъртта на лицето са множествените тежки травматични увреждания, несъвместими с живота, като тези тежки увреждания и настъпилата смърт на Т. са в пряка причинно – следствена връзка с ПТП на 22.04.2016г.

От показанията на св.М.И.К. и св.Н.К.С. се установява, че на 22.04.2016г. през нощта, при управление на лек автомобил марка БМВ в посока гр.Бургас, св.К. предизвиква ПТП с товарен автомобил на АМ Тракия и поради това на мястото на произшествието пристига дежурен патрул – св. Н.С. и починалият Н.Т.. Заварените участници в това първо ПТП – лек и товарен автомобил, са били установено на място с включени аварийни светлини. Св. К. е поставил и светлинен триъгълник зад лекия си автомобил с цел обозначаване на авариралата му кола. Товарният автомобил е бил установен в аварийната лента на автомагистралата, а лекият автомобил, поради техническа повреда, е бил установено зад него, на разстояние, перпендикулярно спрямо посоката на движение, като предницата му и предните гуми са били върху разделителната бяла лента между аварийната лента и първа лента от платното за движение, съгласно показанията на свидетелите и видно от материалите на досъдебното производство на приложеното НОХД /протокол за ПТП, протокол от оглед на местопроизшествие, албум/. Останалата част от лекия автомобил е била разположена в аварийната лента. Пристигналата патрулна кола е установена от св.С. между товарния автомобил и лекия автомобил, изцяло в аварийната лента за движение, по посоката на движение, с включени светлинни обозначения. Движението по автомагистралата няма данни да е спряно или ограничено предвид това ПТП. След оглед на местопроизшествието, св. С. и пострадалият Н.Т. си разпределят работата като влизат в служебния автомобил. И двамата носят светлоотразителни жилетки. Св. С. започва да изготвя писмено документи, пострадалият Т. слиза от автомобила, взима служебния фотоапарат и се отправя към лекия автомобил за изготвяне на снимки, придружен от св.К., стоящ зад патрулната кола и пред лекия си автомобил в аварийната лента. Пострадалият Т. застава пред лекия автомобил БМВ и го снима, в резултат на което навлиза и се ситуира върху първо платно за движение на автомагистралата. Св. К. е в близост до него. Това става около 03.50 часа, когато св.К. вижда преминаващ пред лицето му товарен камион и чува звук от силен удар и от рязко спиране на камиона. Св.С., пишещ през това време в служебния автомобил, също чува шум и характерен за него звук от рязко спиране на товарен автомобил, след което виковете на св.К., че колегата му е ударен от камиона.