Решение № 260001 от 06.01.2022, Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Добрич, 06.01.2022 г.

В И М Е

Т О Н А

Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

При участието на секретаря: Детелина

Михова

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ

СЪДИЯ гр. дело № 3559/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Със заповед № 338/23.04.2020 г. по ч. гр. дело № 828/2020 г. Добричкият районен съд е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ Н. В. В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ, въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, на кредитора „****” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район ***, ул.

“***” *, представлявано заедно от изпълнителните директори А. В. Д. и М. М., гражданин на Р. М., сумите от: 1) 301,64 лв. /триста и един лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща неплатени задължения за ползвани услуги по Договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с № *** г., от която: 135,54 лв. – незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 27.12.2016 г. до 25.02.2017 г. и 166,10 лв. - незаплатени суми за предоставени продукти на изплащане за периода от 27.12.2016 г. до 27.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 301,64 лв., считано от подаването на заявлението – 08.04.2020 г. до окончателното й плащане; 2) 94,74 лв.

/деветдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от 12.01.2017 г. до 08.04.2020 г.; 3) 139,93 лв. /сто тридесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от заявлението.

Със същата заповед за изпълнение съдът е отхвърлил заявлението в частта относно сумата от 697,22 лв. /шестстотин деветдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на длъжника на Договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с № ****

Няма доказателства по делото заявителят да е обжалвал разпореждането на съда в отхвърлителната част, като същото е влязло в сила на 26.05.2020 г. Няма данни заявителят да е изпълнил указанията на съда в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната част да предяви срещу длъжника осъдителен иск относно вземането си, за което в производството по частно гр. дело № 828/2020 г. по описа на Добричкия районен съд е отказано издаване на заповед за изпълнение.

Съобщението до длъжника е изпратено до регистрираните постоянен и настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило лице от домашните му, съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.

При служебна проверка в ТД на НАП В., офис Д., е установено, че длъжникът няма регистрирани трудови договори към настоящия момент. В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с разпореждане от 19.11.2020 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 3559/2020 г./ срещу длъжника, като е предявил иск за установяване съществуване на вземането му, както за процесните суми, за които е уважено заявлението, така и за сумата от 697,22 лв. /шестстотин деветдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/, от която: 272,13 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на длъжника на Договор за електронни съобщителни услуги, и 425,09 лв., представляваща неустойка за възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, както и стойността на невърнатото техническо оборудване по Договори за продажба на изплащане от 29.07.2016 г., от 23.08.2016 г. и от 13.09.2016 г.

С молба от 28.01.2021 г. ищецът е уточнил, че предявява осъдителен иск за заплащане на посочената по-горе сума от 697,22 лв.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба. Същият не се явява и не се представлява в съдебно заседание; не изразява становище по делото.

Към исковата молба са представени следните писмени докаателства: Общи условия за взаимоотношенията между „А. Б.“(М.)ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи; Договор № „******“ и приложения към него; Договор № **** и приложения към него; Договор за продажба на изплащане № **** от *** г.; Договор за продажба на изплащане № **** г. и приложения към него; Гаранционна карта № ***** Приемо-предавателен протокол за закупетно крайно устройство и приложения към него; Договор за продажба на изплащане № **** г. и приложения към него; 9 бр.

Фактури за претендирани суми и 9 бр. Сметки за претендираните неустойки;

Протокол от 21.04.2016 г от СГС; Преводно нареждане от 02.12.2020 г.; Актуално състояние за „А. Б.” ЕАД от Т. р. към 2.12.2020 г.; Удостоверение от 04.06.2020 г. от СГС, Ф.Д.*** г.; Пълномощно от „А.

Б.” ЕАД за упълномощаване на Адвокатско дружество “П., А. и п.“; Договор за правна защита и съдействие от 01.12.200 г. между Адвокатско дружество “П., А. и п.“ и Адвокатско дружество “Х. и П.“; Пълномощно от Адвокатско дружество “П., А. и п.“ за преупълномощаване на адвокат; Удостоверение от 05.06.2020 г. на СГС, Ф.Д.124/2014 г.; фактура № *** г.; Преводно нареждане от 02.12.2020 г.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Според изложените в исквотата молба твърдения между страните „А . Б.“ ЕАД и Н. В. В. е сключен договор с номер *** от ***. Договорът е с рамков характер и има за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. С договор за продажба, на изплащане от ***. „А. Б.“ ЕАД е продал на ответника продукт апарат „*** **** м.“ Устройството е предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *** по Приложение № * ***. С Приложение № * от ***., се твърди, че „А. * Б.“ ЕАД е предоставил на ответника фиксирана обонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***/фикс. номер – ***. С договор за продажба на изплащане от 23.08.2016г. „А. ** Б.“ ЕАД е продал на ответника продукт – „***“. Устройството е предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ***. С договор за продажба на изплащане от 13.09.2016г. „А. *** Б.“ ЕАД е продал на ответника продукт – „****“.

Устройството е предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ****. Освен това и всички останали услуги, използвани от абоната извън избраните тарифни планове, допълнителни проведени разговори, изпратени съобщения, използвани мобилни данни, пакети минути и интернет телевизионни програми и други подобни, се таксуват съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я или достъпен на интернет адреса на „А. Б.“.

Искът по чл. 422, ал.

1 ГПК във вр. с чл. 415 от с.з. е положителен установителен иск, чрез който кредиторът на едно парично вземане може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на това вземане. Уважавнето на такъв иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/:

1. наличието на валидно възникнали облигационни връзки между страните в производството по сключените договори за електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане въз основа, на които се претендират процесните сумите;

2. ответникът да е потребил съответните услуги и съответно наличие на задължение за заплащане на абонаментна такса и ползвани далекосъобщителни услуги;

3. стойността на доставените далекосъобщителни услуги да е в претендирания в исковата молба размер.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.

В процесният казус възникналите между страните взаимоотношения следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на оператора на мобилни услуги – гласови услуги по мрежата; услуги за осъществяване на спешни повиквания; услуги с безплатен достъп; услуги с добавена стойност; достъп до интернет; пренос на факсимилни съобщения; пренос на данни. Задължение на потребителя е да заплати в уговорените между страните срокове цената на потребените услуги.

В случая не се спори по делто, че между страните са възникнали валидни облигационни връзки по процесните договори. Тези договори са ненаименовани, консенсуални, двустранни, възмездни и комутативни договори, по силата на които в момента на сключването им и за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения.

Правното действие на сключените ненаименовани договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Този договор е от вида на субективните /относителните/ търговски сделки. Договорите са сключени при предварително установени от ищеца общи условия /чл. 298, ал. 1 от ТЗ/, които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел. Ищецът се е задължил да предоставя на ответницата електронни съобщителни услуги и мобилен апарат, посочени в договорите срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение.

По силата на валидно възникналото облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски. В договора за електронни съобщителни услуги се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението му. Представените по делото договори отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.

Задължение на ответника е да заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил – в случая по делото не се ангажирани писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. В ОУ операторът е предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право. След като клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги.