Решение № 38 от 26.02.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Кубрат, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20253320101096 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Коал - ВТ“ ЕООД с ЕИК 207205725, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя В. М. Г. твърди, че са били налични облигационни правоотношения, породени от сключен договор за продажба, по силата на който ищцовото дружество е продало на ответника въглища. Излага се, че въглищата са били доставени, но и към момента ответникът не е заплатил уговорената цена обективирана в общо 2 броя данъчни фактури, както следва: № 87/23.10.2023 г. на стойност 5780.00 лв и начислен акциз в размер на 362.50 лв. и № 88/24.10.2023 г. на стойност 6337.60 лв. и начислен акциз в размер на 397.46 лв. Дължимата сума по втората фактура възлиза на 8082.07 лева с вкл. ДДС, а тъй като ответникът е платил частично сума 2276.32 лв., останал неиздължен остатък в размер на 5805.75 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявения главен иск. Сочи, че ответникът е в забава, като мотивира и акцесорните си претенции в размер на 1975.96 лв. по първата фактура и 1554.24 лв. по втората фактура. Претендира разноски.

Ответникът ЗП Л. К. В. оспорва предявените искове като неоснователни, като твърди, че изложеното в исковата молба не съответства на действителните факти. Твърди, че не е сключвала договори за продажба и не са й доставяни въглища, така както са описани в приложените фактури № 87 и № 88, не е получавала тези фактури и не ги е осчетоводявала.

1

Твърди, че като земеделски производител осъществява изцяло своята дейност в с. Сушево където стопанисва обект птицеферма и основният доставчик на въглища за дейността е „Пилко“ ЕООД гр. Разград. За нуждите на регистрирания обект с ищцовото дружество е постигнала инцидентна устна договорка за покупка на въглища в изпълнение на която същото е доставило на 12.03.2023 г. общо 60780 кг, както следва: по товарителница № 284852/12.03.2023 г. – 25140 кг и товарителница № 058516/12.03.2023 г. – 35640 кг. Стоката е била доставена в с. Сушево и претеглена на кантар на кооперацията в същото село. Други доставки от ищцовото дружество не са поръчвани и не са изпълнявани. За тези доставки ищецът издал фактури за общо 50280 кг – № **********/25.10.2023 г. и № 0000000091/26.10.2023 г., които ответникът платил с платежни нареждания от 03.11.2023 г. и от 10.11.2023 г. За остатъка от доставените 10500 кг се твърди, че не е получил фактура. На 19.06.2025 г. е заплатил нефактурираната част от двете доставки, извършени на 12.03.2023 г. Посочва, че за процесните претенции научила след съобщение на електронната поща, поради което при извършена справка в счетоводството за две години назад, след като е констатирала липса на задължения за плащане по фактури № 87 и № 88, отказала своевременно плащането им. При извършена собствена проверка е установено, че в периода 23-25.10.2023 г. обектът на земеделския производител е бил в сервизен период, през който не се допускат никакви транспортни средства и хора. Поради изложеното претендира отхвърлянето на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът намира, че не е спорно между страните, че са били в търговски взаимоотношения във връзка с постигната договорка за покупка на въглища, на основание която ищцовото дружество е доставило на 12.03.2023 г. общо 60780 кг, както следва:

-по товарителница № 284852/12.03.2023 г. с МПС с рег. № РК0787ВК доставени в обекта в с. Сушево 25140 кг въглища и

-по товарителница № 058516/12.03.2023 г. с МПС с рег. № РК9643ВХ доставени в обекта в с. Сушево 35640 кг въглища. Общото количество въглища възлизащо на 60780 кг е било претеглено при дставянето му на кантар на кооперацията с. Сушево, съгласно кантарна бележка издадена от представител на същата кооперация. Товарителниците са подписани и приети от ответната страна.

Страните не спорят, че за доставените на 12.03.2023 г. въглища общо 60780 кг ищецът е издал фактури както следва:

- № 90/25.10.2023 г. за 25 000 кг въглища на стойност 4250 лева и акциз 170 лв. на стойност 5419.85 лв. с ДДС;

-№ 91/26.10.2023 г. за 25280 кг въглища на стойност 4297.60 лв. и акциз 2

269.52 лв. на обща стойност 5480.54 лв. с вкл. ДДС.

Следователно ищецът е издал фактури за общо 50 280 кг въглища от общо доставените на ответника 60780 кг. Няма спор, че сумите по тези две фактури са платени на ищеца.

За остатъка от 10 500 кг въглища доставени на 12.03.2023 г. ищецът не е издал фактура. Ответникът твърди, че именно за този остатък на стойност 2276.32 лева е извършил плащане на ищцовото дружество на 19.06.2025 г.

Претенцията на ищеца е за заплащане на продажна цена по следните фактури:

Фактура № 87/23.10.2023 г. за продажба на 34 тона въглища фракция на стойност 5780.00 лв и начислен акциз в размер на 362.50 лв., на стойност 7371.00 лева с ДДС;

Фактура № 88/24.10. 2023 г. за продажба а 37.28 тона въглища фракция на стойност 6337.60 лева и акциз в размер на 397.46 лева, на стойност 8082.07 лева с ДДС. Ищецът твърди, че по тази фактура ответникът е извършил частично плащане в размер на 2276.32 лв. и претендира остатък в размер на 5805.75 лв.

В исковата молба ищецът твърди, че по тези фактури той като продавач е предал на ответника – купувач стоката описана във фактурите, съгласно експедиционни бележки, които не са представени по делото. Твърди се, че стоката, описана във фактурите е приета от ответника без възражение за недостатъци, както и че фактурите са осчетоводени в счетоводството на ответника.

Ответникът оспорва исковите претенции, и както се посочи по-горе твърди, че е направил инцидентно устна договорка за покупко-продажба на въглища с ищцовото дружество и в изпълнение на тази договореност на 12.03.2023 г. е получил 60780 кг въглища. Същите е заплатил изцяло по издадени фактури № 90/25.10.2023 г., № 91/26.10.2023 г. и остатъкът с платежно нареждане на 19.06.2025 г.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца са осчетоводени процесните две фактури (№ 87 и № 88) като е използвана счетоводна сметка 411 – клиенти. В счетоводството на ответника няма данни да са извършени счетоводни операции по процесните фактури. В ДДС дневника за продажби на ищеца за месец октомври 2023 г. посочените фактури са вписани, а в дневниците за покупки на ответника за периода от 01.10.2023 г. – 31.12.2024 г. няма вписани фактури с номера 87 и 88 издадени от ищцовото дружество.

Посочените суми по фактурите са включени в подадената към НАП справкадекларация по ЗДДС при ищеца, а при ответника не са включени. Няма данни ответникът да е ползвал ДДС кредит във връзка с процесните фактури, като е ползвал такъв за фактури с № 90 и № 91, които не са предмет на експертизата.

Няма данни процесните фактури № 87 и № 88 да са получени от ответника.

Плащането на сумата 2276,32 лева от ответника към ищеца е извършено на 3

19.06.2025 г. чрез „Юробанк България“ АД и като основание в платежното нареждане е вписано „окончателно плащане 10,5 тона въглища и 170 лв. акциз“.

Заключението по изготвената ССчЕ като компетентно извършено, обосновано и неоспорено от страните се възприема изцяло от съда.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Съдът е сезиран с два обективно съединени осъдителни иска, предявени при условията на кумулативност:

- Осъдителен иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 200, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата 13 176.75 лева, представляваща неплатена продажна цена по фактури № 87/24.10.2023 г. и № 88/25.10.2023 г. описани в исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане;

- Осъдителен иск по чл. 294, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 3530.20 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение под формата на лихви за забава, претендирано в размер на 1975.96 лв. за първата фактура и в размер на 1554.24 лв. по втората фактура.

Договорът за търговска продажба, както и продажбата по гражданското право са неформални договори. Законът изисква писмена или друга форма на договора като условие за неговата действителност само в случаите, когато закон предвижда това или пък страните са уговорили форма на договора (чл.

293, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ). Законът не предвижда форма на договора за търговска продажба като условие за неговата действителност, нито страните са уговорили такава форма. Договорът за търговска продажба се счита за валидно сключен щом страните постигнат съгласие върху основните елементи на продажбата – предмета и цената.

Фактурата като частен свидетелстващ документ по см. на чл. 180 ГПК няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното съдържание. С формираната задължителна практика с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения решение № 166/26. 10. 2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о. ; решение № 96 от 26. 11. 2009 г. по т. д.

№ 380/2008 г. на ВКС, I т. о.; решение № 46 от 27. 03. 2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 42 от 19. 04. 2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 23 от 07. 02. 2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 20 от 25. 03. 2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г.,І т. о., решение № 71 от 8. 09. 2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о,и пр..) е прието, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.

Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – 4 купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.

В настоящия казус процесните фактури № 87/23.10.2023 г. и № 88/24.10.2023 г. не са подписани от ответника или негов представител, както и не се представят документи – товарителници, приемо-предавателни протоколи, които да отразяват получаването на описаните в същите стоки по вид и количество.

Ответникът установи по несъмнен начин, че плащането в размер на 2276,32 лева е за остатъка 10 500 кг (10,5 тона както е посочено в платежното нареждане) въглища, от доставените му на 12.03.2023 г. 60 780 кг.

От заключението на изготвената по делото ССчЕ безспорно се установи, ч е фактури № 87/23.10.2023 г. и № 88/24.10.2023 г. не са осчетоводени при ответника и по тях н е е ползван данъчен кредит. Осчетоводяването и включването в дневника на един търговец на фактури, издадени от негов контрахент, представлява недвусмислено признание относно наличието на задължението по договора, като доказва неговото съществуване в посочения размер и на твърдяното основание (в този смисъл Решение № 114/26.07.2013 г. по т.д.№ 255/2012 г., ТК, I ТО, ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д.№ 593/2009 г., ТК, ІІ ТО, ВКС, Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д.№ 380/2009 г., ТК, І ТО, ВКС; Решение № 23/07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г., ТК, ІІ ТО, ВКС, Решение № 46/27.03.2009 г. по т.д.№ 454/2008 г., ТК, ІІ ГО, ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д.№ 593/2009 г. ІІ ТО, ВКС и др.). При липсата на такова осчетоводяване, както и при липсата на други безспорни доказателства установяващи по несъмнен начин получаването на стоката от ответника, съдът намира за недоказано от страна на ищеца наличието на търговски правоотношения между страните, породени от договор за продажба, по които д а се дължи възнаграждение, индивидуализирано в процесните две фактури.