Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 76 от 19.12.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Наказателно дело от общ характер 935/2024
Вид
Присъда № 76
Подписан
19.12.2024
Състав
Пламен Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 76 от 19.12.2024 г. на Районен съд – Хасково, постановена по НОХД № 935 по описа за 2024 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимата В. Р. М. обвинителен акт, с която на същата е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 02.04.2024 г., в град Хасково без надлежно разрешително държала високорисково наркотично вещество /съгласно чл.3, ал.2, т.1 от 3акона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение № 1 към Списък № 1 - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/, а именно хероин с нетно тегло - 1,07 грама, със съдържание на активен наркотично - действащ компонент диацетилморфин 41.51 % /теглови процента/, на стойност 195.63 лева.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението по отношение на подсъдимата, във вида, в който е предявено.

Заявява, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, безспорно се доказала и в съдебна фаза на процеса. По отношение на обществената опасност на деянието, тя се определяла от самото количество, респективно стойността на наркотичното вещество и от тази гледна точка, но най – вече от това, че се касаело за 20 отделни сгъвки. На следващо място, стойността на наркотичното вещество била 195.63 лева и независимо от чистото съдебно минало на подсъдимата, с оглед вида и стойността на предмета, който е държала, счита, че правната квалификация не трябвало да е съответната за маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК, а по чл. 354а, ал 3 от НК. Относно вида и размера на наказанието предлага на подсъдимата да й бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, се отложи с изпитателен срок от 3 /три/ години и след като бъде редуцирано с 1/3 съгласно чл. 58а от НК да бъде намалено на 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода“, както и да и бъде наложено кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и да се присъдят разноските в тежест на подсъдимата.

Защитникът на подсъдимата В. Р. М. – адв. П. К. от АК - Хасково пледира при произнасянето на присъдата, да се вземе под внимание факта, че действително безспорно били доказани както вида наркотично вещество, така и броя сгъвки. Пледира, с оглед малкото количество наркотични вещества, както и успокояващото въздействие на конкретния вид наркотично вещество и ниската концентрация и предвид периода, в който се намирала подсъдимата в 1 личен и професионален план, че случаят се явявал маловажен. Сочи, че била задържана веднага след закупуването на наркотика. На досъдебното производство, а и пред разследващите органи направила пълни самопризнания, съдействала за разкриване на обективната истина, което било заложено и в обвинителния акт. И на досъдебното производство, и пред съда изразявала своето искрено съжаление за извършеното. При тези установени факти, инкриминирани в обвинителния акт и признати от подсъдимата следвало да се приеме, че била налице правната квалификация чл. 354а, ал.5 от НК, но счита, че се касаело за малозначителен случай на деянието, който бил визиран в чл. 93 т. 9 от НК, на база на фактическите данни за вида, количеството, стойността на наркотика и за другите смекчаващи вината обстоятелства. Тоест, с оглед незначителните вредни последици или на други смекчаващи вината обстоятелства, същото представлявало по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. То било малозначително по своя смисъл и осъществявало състава на ал. 5 на чл. 93 от НК. В тази връзка било Тълкувателно решение № 23/1981г. на ОСНК на ВКС, където изрично било посочено, че за да е налице маловажност на деянието, т. е. да се осъществява твърдяната правна квалификация, съдът на база на събраните по делото доказателства следвало да определи каква била степента на обществената опасност на деянието, съобразявайки се с всички обстоятелства по делото. Цитира се още практика на ВКС в подкрепа наведените доводи. При съвкупната преценка следвало да се вземе предвид, че се касае за хероин с нетно тегло 1,07 грама, след претегляне и извършване на определяне състава на действащия компонент 0,09 грама. Хероинът, в конкретния случай, бил със сравнително ниско съдържание на действащ компонент под 42 % тегловни единици, всъщност 41,51 % тегловни единици. Било известно, че хероинът бил наркотично вещество от състава на така наречените „упойващи“ вещества, които влияят на централната нервна система и основно се взема за успокояване, при превъзбуждане, за успокояване при драстични житейски и служебни проблеми, каквито подсъдимата изживявала в този период. Заявява искане, от гледна точка постигане на целите на наказанието и за да има то превантивен и индивидуален спрямо подсъдимата ефект, с присъдата съдът да преквалифицира извършеното деяние по чл. 354а, ал. 5 от НК и съответно подсъдимата да бъде оправдана по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. След като деянието бъде квалифицирано като маловажен случай, да й бъде наложено административно наказание „глоба“ по чл. 78а НК в справедлив размер.

Подсъдимата В. Р. М. разбира обвинението, и се признава за виновна по него, след като преди това в рамките на проведеното предварително изслушване заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, явяващо се основание за протичане на съдебното следствие по диференцираната процедура по Глава 27 НПК. При упражняване правото си на лична защита, се придържа към изложеното от нейния защитник, а в 2 дадената й възможност за последна дума изразява съжалението си и заявява, че подобна грешка не би допуснала отново.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата В. Р. М. е родена на ************.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 240408005000154881, издадена от Районен съд – Хасково на 08.04.2024 г. същата, към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт не е осъждана, след като е реабилитирана по право за осъждането си с Определение № 266 от 15.03.2013 г., с което е одобрено споразумение по НОХД № 271/2013 г. на РС - Свиленград – за престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК. В представените на досъдебното производство характеристични данни се установява, че по отношение на подсъдимата В. Р. М. не са регистрирани криминални прояви, извън тази за предходното осъждане и няма заведени заявителски материали. Посочено е, че няма данни за контакти с лица от криминалния контингент, не е позната като конфликтна личност. Същата, според отразеното в подписаната от нея Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, не притежава недвижими имоти, няма регистрирани на нейно име МПС, като реализира доходи от трудова дейност в размер на 11 196.00 лева, годишно.

На инкриминираната дата – 02.04.2024 год. около 17.00 часа служителите на ОД МВР- Хасково, Сектор „Криминална полиция“ - Й.Й. и К.С., разпитани в качеството на свидетели, получили оперативна информация, че подс. В. М. ще посети град Хасково с цел да придобие определено количество наркотично вещество - хероин. В около 18.30 часа на ул.

„Картечар“ до НУ „Никола Й. Вапцаров“ гр. Хасково, спрели подс. В. М. за проверка, като й се легитимирали. Провели разговор с нея и установили самоличността й. При зададен й въпрос дали в себе си държи забранени от закона вещества, подс. В. М., видимо се притеснила и заявила, че държи у себе си малко количество „хероин“, който бил за лична употреба. Извадила от дамската си чанта, кафяво на цвят портмоне, като от него показала 20 броя полиетиленови единични сгъвки, съдържащи кафяво на цвят прахообразно вещество, които сгъвки подс. В. М. предала с протокол за доброволно предаване и заявила, че представляват „хероин“ и били за нейна лична употреба.

Според заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването физико-химична експертиза кафявото на цвят прахообразно вещество от всички обекти, представлява високорисково наркотично вещество „хероин“ с общо нетно тегло 1,07 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент „диацетилморфин“ 41,51 % /тегловни проценти/.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от 3 събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, преценени в контекста на направеното от подсъдимата самопризнание и напълно подкрепящи го.

Настоящият съдебен състав намира, въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, че прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимата В. Р. М. е извършила престъпление, при това съобразно дадената в обвинителния акт правна квалификация по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс, за което същата е привлечена към наказателна отговорност, поради следните съображения от правна страна:

Установено по безспорен начин, че на инкриминираната дата – 02.04.2024 г. в град Хасково, подсъдимата държала високорискови наркотични вещества /съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение № 1 към Списък № 1 – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/, а именно: „хероин“ с общо нетно тегло 1,07 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент „диацетилморфин“ 41,51 % /тегловни проценти/, поради което обоснована е преценката на представителя на държавното обвинение, че в случая се касае за високорисково наркотично вещество. Упражняваната фактическа власт от страна на подс. В. Р. М. по отношение на предмета на престъпление е осъществявана без надлежно разрешително. Същата дори не е опитала да прекъсне фактическата власт и да не бъде идентифицирана като лице, което я упражнява по отношение на предмета на престъпление и държането бе надлежно установено от годни доказателства, кредитирани от съда с доверие, а след отправен й въпрос, сама е извадила и доброволно предала наркотичното вещество. В случая тези действия по предаване на сгъвките са показателни за формираното у нея съзнание, че упражнява фактическа власт по отношение на вещества, които са наркотични и високорискови, както и че няма надлежно разрешение за това. Това знание у подсъдимата, съчетано със съзнаваната противоправност на деянието с оглед броя на сгъвките сочи, освен на умисъл, така и на преценката на степента на обществена опасност.

Хероинът се намира в Списък I по чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, съгласно приложение № 1 от Наредбата, и няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съобразно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Общата стойност на наркотичното вещество съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне 4 на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на 1 грам хероин с оглед на процентното съдържание на наркотичнодействащия компонент, пласиран на улицата има стойност в процесният случай - 180 лева, т.е. държаният от подс. В. М. на 02.04.2024 г., 1.07 гр. хероин е на стойност 195.63 лв., което е сред основните аргументи на защитата, че деянието, за което е привлечена към отговорност представлява маловажен случай, поради ниската му степен на обществена опасност.