Решение № 30 от 07.04.2022, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 247/2021
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 07.04.2022
- В сила
- 04.07.2022
- Състав
- Светла Миткова Цолова, Галина Тодорова Канакиева, Мая Петрова Величкова
Цитирани разпоредби
- чл.20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 · Закон за движението по пътищата
- чл.11, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б."в" · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.37, т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.282, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.76 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 63 ал. 2 т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. Бургас, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светла М. Цолова
Членове:
Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора П. П. Кр. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600247 по описа за 2021 година С присъда № 130/14.10.2021 год. постановена по НОХД № 177/2021 год. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия СТ. СТ. СТ., със снета по делото самоличност, неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 30.10.2015 год. по пътя от кв. Горно Езерово на гр. Бургас към с. Братово, при управление на л.а. „Волво“ с peг. № А .. КК, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: чл.20, ал. 2 от ЗДвП и чл.63, ал. 2, т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Я. А., ЕГН:
**********, /настъпила на 31.10.2015 г./, поради което и на основание чл.
343, ал. 1, буква „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр.чл.55, ал.1, т.1 НК , вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 63 ал. 2 т.1 от ППЗДвП го ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА .
Със същата присъда на основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от ТРИ години.
На основание чл.343г, вр. с чл.37, т.7 от НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия СТ. СТ. СТ. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила.
1
Постановил е да се отнеме в полза на държавата 1 бр. веществено доказателство - лампа на преден десен фар от л. а. „Фиат“ и бъде унищожен след влизане на присъдата в сила.
ОСЪДИЛ е подсъдимия СТ. СТ. СТ. на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати на малолетната Р. Д. АНГ., действаща чрез настойника си Л.. Б. К. сумата от 1 000 лв /хиляда лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
ОСЪДИЛ е подсъдимия СТ. СТ. СТ. на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Бургас сумата от 8 701.16 лв. /осем хиляди седемстотин и един лева и шестнадесет стотинки/, представляващи направени разноски по досъдебното производство, както и да заплати в полза на ВСС по сметка на Окръжен съд Бургас сумата от 479.81 лв. /четиристотин седемдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща разноски направени в съдебното производство.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия С.. С въззивната жалба се изразява несъгласие с атакуваната присъда, като неправилна и необоснована. Навежда се довод, че ПТП е настъпило по вина на пострадалия управлявал автомобила без включени светлини. Твърди се, че съдът не е съобразил наведените пред него фактически и правни доводи от защитата. Навежда се довод, че участието на частните обвинители е недопустимо, тъй като само наследниците могат да упражняват това право. Излага съображения, че присъдата е постановена в нарушение на правото на справедлив съдебен процес по чл.6 от КЗПЧОС.
Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подс. С. следва да бъде оправдан. С жалбата не се правят доказателствени искания.
С допълнение към въззивната жалба се оспорва възражението на частните обвинители П., Р. и Я.А.и подадено чрез адв. В. срещу въззивната жалба, тъй като същите не са наследници на пострадалия. Изразява несъгласие с мотивите на първата инстанция досежно фактическите изводи скоростта на движение на автомобила управляван от подсъдимия към момента на настъпване на ПТП, както и за скоростта на движение на автомобила управляван от пострадалия, мястото на удара, движението на дълги светлини, както и че ударът не е бил челен, а странично с левите 2 предни части на двата автомобила. Оспорва и правните изводи на съда, като претендира невиновност на подсъдимия и моли за неговото оправдаване по предявеното му обвинение.
Депозирано е писмено възражение на частните обвинители А.и чрез техния повереник адв. В. срещу въззивната жалба на защитника на подсъдимия, която намират за неоснователна и необоснована. Навеждат довод, че обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание намират за справедливо. Молят съда да потвърди присъдата на БОС. Нямат искания по доказателствата.
Депозирана е и молба становище от адв. М. Т. от АК - Хасково, повереник на малолетната Р. Д. АНГ., представлявана от настойника си Л.К., с която се оспорва изцяло въззивната жалба на защитника на подсъдимия.
Присъединяват се към становището на адв. В., намират присъдата за правилна и молят за нейното потвърждаване. Нямат искания за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание частните обвинители и адв. Т. не се явяват, редовно призовани. Явява се адв. В. от САК.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.
Бургас заявява, че въззивната жалба е неоснователна, както и изложените в нея съображения. Намира за неоснователно възражението за неправилно конституиране на частни обвинители, различни от наследниците на пострадалия, като сочи, че цитираната от защитата съдебна практика предхожда ТР № 1/2018 г. на ОС на Наказателната, Гражданската и Търговската колегии на ВКС, с което е обявено изрично, че Постановление на Пленума №2/1984 г. е изгубило сила. Сочи, че основание за конституиране на едно лице в процеса като граждански ищец и частен обвинител, са понесените от него вреди, които са пряк и непосредствен резултат от престъплението.
Позовава се и на предходно произнасяне от страна на Апелативен съд – Бургас с Определение от 27.04.2021 г. по ВЧНД№81/21г. в този смисъл, поради което не е налице твърдяното от защитата съществено процесуално нарушение. По отношение искането за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен, счита същото за неоснователно. Твърди, че в своите мотиви първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, кои 3 доказателства следва да бъдат кредитирани и кои не, като изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Счита, че така събраните доказателства безспорно установяват, че подсъдимият С. е извършил виновно деянието, като същото от обективна и субективна страна покрива състава на чл. 343, ал.
1, б.„в“ от НК, доколкото допуснатите от подсъдимия нарушения на Правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл.
63, ал. 2 от ППЗДвП, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на пострадалия Д. А.. Сочи, че подсъдимият движейки се с несъобразена, със зоната си на осветеност скорост и пресичайки забранителната непрекъсната линия на хоризонталната маркировка, сам се е поставил в обективна невъзможност да избегне настъпването на ПТП, поради което съгласно константната съдебна практика, не е налице случайно деяние.
Счита, че присъдата на БОС е правилна, съобразена със събраните в хода на наказателното производство доказателства, а приетата за установена фактическа обстановка и правните изводи, изцяло кореспондират с този доказателствен материал. Навежда довод, че по своето съдържание и форма мотивите към присъдата съответстват както на изискванията на НПК, така и на установената съдебна практика, поради което не е налице твърдяната от защитата необоснованост на първоинстанционната присъда. По отношение на наказанието, намира, че размерът както на лишаването от свобода, така и на кумулативното наказание – лишаване от правоуправление, е съобразен както с изключителното съпричиняване от страна на пострадалия, който се е движел без светлини, така и с всички останали смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като правилно от страна на първоинстанционния съд превес е даден на специалната превенция и изтърпяването на наказанието е отложено с минималния изпитателен срок. По отношение на твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, заявява, че при определяне размера на наказанието, решаващият съд е отчел по-продължителния период от време на наказателния процес като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, съобразно актуалната съдебна практика, поради което не е налице това нарушение.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционната присъда като правилна обоснована и законосъобразна.
Повереникът на частните обвинители – адв.В. заявява, че подадената въззивна жалба и допълнението към нея, са неоснователни, а присъдата на 4
Окръжен съд - Бургас намира за правилна и законосъобразна, съобразена със събрания доказателствен материал както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, проведено пред първоинстанционния съд. Поддържа изложените във възражението съображения и аргументи за неоснователността на жалбата и изтъкнатите доводи в същата за неправилност на присъдата на БОС. Изцяло се солидаризира със становището на Апелативна прокуратура – Бургас по отношение на изложените възражения в жалбата. По отношение на възражението за неправилно конституиране на нейните повереници, като частни обвинители счита, че е налице произнасяне по този въпрос от Апелативен съд – Бургас.
Присъединява се изцяло към становището на прокуратурата, че това право на нейните повереници е дадено в ТР №1/21.06.2018 г., което е след решението посочено в допълнението към въззивната жалба и на което се основава защитата. По отношение на неправилността на присъдата счита, че в мотивите на БОС достатъчно подробно и аргументирано съдът е обосновал, защо е кредитирал петорната автотехническа експертиза и не е дал вяра на останалите – първоначална и тройна, като се присъединява изцяло към тези мотиви. Смята, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.
Защитата на подс. С. заявява несъгласие с доводите на държавното и частно обвинение. По отношение участието на конституираните частни обвинители, извън детето на починалия, твърди, че в ТР № 1/2018 г. по т.д. № 1/2016 г., се обсъжда въпросът за обезщетенията, поради което по закон само наследниците на пострадалия могат да се конституират като частни обвинители, като тези, които представлява адв. В., не са наследници. Твърди, че те са легитимирани въз основа на едно съдебно решение да участват, да получат обезщетение, защото са понесли болки и страдалия, но между обезщетението и поддържането на обвинение разликата е главоломна.
Поставя въпрос, може ли със съдебна практика да се дописва законът. На второ място, сочи, че е възможно петорната експертиза на проф. Карапетков да е по-нова, по-вярна, само че големият въпрос е неправилното заместване на стойностите на компонентите във формулата.
Навежда довод, че пострадалият се е движел в нарушение, при настъпила тъмнина, без грам светлина. Твърди, че подсъдимият е предприел изпреварване, но не в забранен участък, настъпило е ПТП в един много 5 кратък период. Моли съда да приеме, че така постановената осъдителна присъда на БОС се явява необоснована, несправедлива и да я отмени, като признае подс.С.С. за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В личната си защита подс. С. поддържа и се присъединява към пледоарията на своя защитник. Смята, че е невинен.
В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Въззивната жалба на подсъдимия е подадена съгласно чл.318 от НПК, като е спазен 15-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата е процесуално допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите изложени във въззивната жалба и допълнението към нея, изслуша становищата на страните в съдебно заседание, анализира приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, и провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията на жалбоподателя, така и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намира въззивната жалба на подсъдимия за неоснователна.
По отношение възражението на защитата за неправилно конституиране на част от частните обвинители - родителите и сестрата на пострадалия, Бургаският апелативен съд се е произнесъл с определение №35/27.04.2021г. по ВЧНД№81/21г., като е потвърдил определението на БОС от 15.04.2021г. по НОХД№177/21г. за конституиране в качеството на частни обвинители ЯНК.