Определение № 10620 от 17.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10620 гр. София, 17.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110112672 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. Д. Д., чрез адв. М. М., срещу „Стик-Кредит“ АД.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор чрез адв. Х. М., с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

На осн. чл. 140, ал.3 от ГПК разглеждането на делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.06.2026 г. от 14:10 ч., за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предявени са от С. Д. Д. срещу „Стик-Кредит“ АД обективно евентуално съединени установителни искове, както следва:

1. главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски 1 кредит № 857358 от 17.07.2022 г., поради противоречие със закона;

2. съединени в условията на евентуалност с иска по т. 1 искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27, ал. 1 в сключения между страните договор за потребителски кредит № 857358 от 17.07.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 629,60 лева, поради противоречие на добрите нрави и неравноправност на същата.

В исковата молба се твърди, че на 17.07.2022 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № 857358, по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищеца сумата от 1000 лева, при ГЛП от 36 % и ГПР от 42,58 %, а последният се задължил да върне получената сума, ведно с договорната лихва, в общ размер на 1138,15 лева. Твърди се, че в чл. 19 от договора било предвидено, че договорът за кредит следва да бъде обезпечен от ищеца с гарант, отговарящ на изискванията в ОУ или банкова гаранция в полза на ответника, а съгласно чл. 29, ал. 1 отго довора, при неизпълнение на задължението по чл.

19, потребителят дължал неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, пред който не е предоставено уговореното допълнително обезпечение.

Поради неизпълнение на задължението да предостави обезпечението по чл. 19 от договора му била начислена неустойка по чл. 29 от договора в размер на 629,60 лева, платима разсрочено на седем вноски заедно с вноската по кредита, при което вноската по кредита нараснала на 252,54 лева. На първо място твърди, че договорът е нищожен на основание чл.

22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в него бил посочен единствено ГЛП, но не и условията за прилагането му; не било посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора, или е променлив; не бил посочен общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. На следващо място твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР бил различен от действителния, доколкото в него не бил включен като разход начислената неустойка по чл. 29 от договора, а след включването й размерът на ГПР надвишавал допустимия по закон, като излага подробни съображения защо същата е следвало да бъде включена в размера на ГПР. Отделно от това не била налице ясно разписана методика при формирането на ГПР (кои компоненти са включени в него и как се формира същият), поради което не ставало ясно какво точно е включено в посочения в договора ГПР. Твърди нищожност на неустоечната клауза поради неравноправност, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, както и поради накърняване на добрите нрави, тъй като същата излизала извън присъщите й функции. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез адв. Х. М., с който оспорва предявените искове като неопустими, поради липса на правен интерес, както и като неоснователни по подробни съображения. Не оспорва сключването на процесния договор със соченото в исковата молба съдържание, по силата на който предоставил на ищеца сумата от 1000 лева, както и че неустойката по чл. 29 от договора не е включена при 2 формирането на посочения в договора ГПР. Поддържа, че предявяването единствено на установителни искове е недопустимо, доколкото задълженията по договора били погасени изцяло. Излага доводи, че е налице злоупотреба с право по см. на чл. 3 ЗПК. Прави искане по чл. 213 ГПК. Оспорва изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора, респ. на оспорената неусточена клауза. Моли съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искове, евентуално – да постанови решение, с което да отвхърли същите. Претендира разноски.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По главния установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже: сключването на процесния договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, както и наличието на пороци, водещи до неговата нищожност в цялост на твърдяното основание – противоречие със закона. В тежест на ответника е да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения, а именно, че доворът съответства на изискванията на закона, включително, че съдържа всички необходими реквизити според ЗПК.

По евентуалните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже: сключването на процесния договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, включително наличието на оспорената клауза със соченото в исковата молба съдържание (клауза, касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение), както и наличието на пороци, водещи до нищожност на оспорените клаузи на твърдяното основание – противоречие на добрите нрави и неравноправност на същата. В тежест на ответника е да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения, включително, че оспорените клаузи са индивидуално договорени, за което съдът му указва, че не сочи доказателства.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на всяка от страните е да докаже всички други факти и обстоятелства, на които основават своите искания и възражения.

Указва на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, за което не сочи доказателства.

ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните следните обстоятелства: че страните са сключили по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит № 857358 от 17.07.2022 г. при ОУ, със соченото в исковата молба съдържание; че начислената на осн. чл. 29 от договора неустойка възлиза на сумата от 629,60 лева; както и че неустойката по чл. 29 от договора не е включена при формирането на посочения в договора ГПР.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат 3 съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4