Решение № 163 от 20.07.2022, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. , 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Калина Хр. Попова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20211220101146 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Б. П. П. Ф.“ С.А., Ф. чрез „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, с адрес гр.С., ж.к.Мл., Б. П. С., сг.**, с пълномощник юрисконсулт Н. А. М. против ЕМ. ИБР. К. от гр. Г.Д., обл. Бл. с искане да бъде признато за установено, че е налице вземане на ищеца от ответника в размер на: 550.24 лева, представляваща главница по договор за кредит, сумата от 36.28 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 20.06.2017 г., сумата от 193.05 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.03.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, в случай, че така предявяният пустановителен иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, се иска да се счита, че е предявен осъдителен иск, както и че същият има характер на изявление за обявяване на кредита за 1 предсрочно изискуем.

Твърди се от ищеца, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит CREX – ********от 19.12.2016 г. Договорът е сключен за закупуване н астоки и услуги на изплащане за срок от 6 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 20.06.2017 г. След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор, с което кредитора е изпълнил задължението си по процесния договор. Ответника е следвало да заплати на кредитора 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 117.32 лева.

В договора е определен годишен процент на разходите, посочена е и общата стойност на плащанията. Месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка (възнаградителна лихва), съставляваща печалбата на кредитора, която се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни. В чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Ответника е преустановила редовното обслужване на процесния кредит на 20.02.2017 г., към която дата са били заплатени 1 броя погасителни вноски. Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК в съда, вземането е станало ликвидно изискуемо в целия му размер, на основание изтекъл погасителен план, с последна падежна дата - 20.06.2017 г. Предвид изложеното кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Гоце Делчев за процесните суми и е издадена заповед за тях. Съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, поради което са предявени настоящите искове.

Правната квалификация на правата на ищеца е по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и чл.11 от Закона за потребителския кредит и чл.33 от ЗПК, чл. 240 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1, чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.422 от ГПК.

Тъй като ответникът не е намерен на адресните си регистрации в 2 страната, му е назначен особен представител на разноски на ищеца. От страна на особеният представител на ответника е постъпил отговор, в който се изразява становище не допустимост на предявения установителен иск, като твърди, че липсват доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По същество намира предявените искове за неоснователни.

Счита, че ответника не е страна по процесния договор. В него е посочен адрес гр.Г.Д., ул.„Л.“ № * което е местност със земеделски земи и не би могло да е улица, каквато и липсва в КАИС. Макар в местността да има сгради, подобен адрес не може да бъде отразен в личната карта на кредитополучателя по договора, поради което адвоката счита, че К. не е подписвала процесния договор, не е страна по него и той не я обвързва. Не е извършена и справка за адрес на ответника по делото. Намира процесния договор за изключително неясен, доколкото е назован е Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, като обаче не се разбира дали е договор за всичко изброено или само за някои от тях. Твърди, че договорът е сключен в нарушение на редица императивни разпоредби на ЗПК и поради това е недействителен. Конкретно, не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 7, 8,10, 11 и 12 от ЗПК.

Размерът на шрифта, с който са написан текста на процесния договор, показва като най-вероятен размер 10, в най-добрия за ищеца случай - 11, но в никакъв случай не и размер 12. В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения процент, но липсват каквито и да било условия за прилагането му, не е посочено дали е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив.

Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита. Посочена е абсолютна стойност на ГПР, без да е посочено кои са компонентите, включени в него, и каква е стойността им. Счита, че на практика в процесния договор липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона - съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разбираема информация относно това каква част от погасителната вноска погасява отделните компоненти от задължението: главница, лихва, застраховка, такси и др. Липсата на изрично 3 посочените в чл. 22, във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми.Оспорва размера на претендираните лихви и прави възражение за нейната прекомерност, като твърди, че е над допустимия по закон размер. Прави възражение за нищожност на договорните клаузи относно размера на лихвения процент и ГПР, поради противоречие с добрите нрави и за нищожни на основание на чл.

26 ЗЗД. Оспорва основателността и на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.22 във вр. с чл. чл. 10, ал. 1 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 7, 8,10, 11 и 12 от ЗПК, чл.26 от ЗЗД.

Съдът, като съобрази твърденията в исковата молба и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 19.12.2016 г. между „Б'. П. П. Ф.с“ ЕАД, ЕИК ********* като кредитор и ЕМ. ИБР. К. като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит № CREX – ************. Въз основа на договора дружеството се задължило да предостави в заем на ответника сума в размер на 653.02 лева за финансиране на стоки и услуги, от която сума 499 лева за заплащане на преносим компютър, 128.90 лева за таблет и 25.12 лева за застрахователна премия. Страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент 25.99% и годишен процент на разходите 29.33 %. Кредитополучателя се задължила да върне заемната сума на 6 месечни погасителни вноски от по 117.32 лева, като съобразно съдържащият се в договора погасителен план, падежът на първата вноска е на 20.01.2017 г., а на последната такава – 20.06.2017 г. Общата стойност на плащанията е посочена в договора и е в размер на 703.92 лева.

В раздел „Удостоверявания“ в договора за кредит е посочено, че с подписа си под договора кредитополучателя удостоверява, че е получил стоката/услугата, описана в група „Финансирани стоки и услуги“ и му е била продадена и предадена в добро функционално състояние от търговския партньор, както и че е получил опосредстван чрез стока/услуга кредит за сума, посочена в поле „Размер на кредита“ и платима от кредитополучателя на търговския партньор при получаване на вещта.

4

На 19.12.2017 г. ЕМ. ИБР. К. е попълнила кратък медицински въпросник за приемане на застраховане. На същата дата е подписан от К. застрахователен сертификат № CREX – ******** по отношение на покрити рискове и застрахователна сума по пакет „Защита на плащанията“.

На 19.12.2017 г. е подписан стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по потребителските кредит от „Б. П. Ф.“ ЕАД.

Във формуляра са посочени основните характеристики на опосреден чрез стока потребителски паричен кредит в общ размер на кредита 653.02 лв.

Посочен е размера на погасителната вноска 117.32 лв., в която се включват лихва и др.разходи. Общия размер на кредита е 703.92 лв. при лихвен процент по кредита от 25.99% и ГПР 29.33%. Формуляра не е подписан от ответника.

По делото са представени от страна на ищеца фактура № ************ от 19.12.2017 г., издадена от „З. М.С.С.“ ООД на ЕМ. ИБР. К. и справка по договор CREX – *********за постъпили плащания, в която е отразено, че на 21.01.2017 г. е заплатена сума в размер на 50 лева, а на 31.01.2017 г. е постъпила сума в размер на 67.40 лева.

Тъй като дължимите по процесния договор за кредит суми не били платени, ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ *****/2020 г. по описа на Районен съд Г. Д.. Заявлението било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 8868 от 23.12.2020 г., за 550.24 лева, представляваща главница, сумата от 36.28 лева, представляваща възнаградителна лихва от 20.02.2017 г. до 20.06.2017 г., сумата от 193.05 лева, представляваща мораторна лихва от 20.03.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

Изготвена е по делото съдебно-икономическа експертиза, като според документите проучени от вещото лице, ЕМ. ИБР. К. е закупила от „З. М.М.С“ ООД, 0068 - Магазин Г. Д. 1, ул. Б. М. ** следните стоки: - Преносим компютър, марка А., модел ЕS.****** NX.GFU..., цена 499.00 лв; - Таблет, 5 марка Х-Т., модел Х*-*****, цена 128.90 лв.

На 20.12.2016 г. от „Б.П. П. Ф." С.А., клон България е направен превод на сумата от 627.90 лв към търговския партньор – „З. М.М.С.“ ООД по фактура № **********/ 19.12.2016 г.

На 21.01.2017 г. по процесния кредит е постъпило плащане в размер на 50 лева, а на 31.01.2017 г. е постъпило плащане в размер на 67.40 лева. Към 06.06.2022 г. не са постъпили нови плащания по потребителски кредит с номер СRЕХ-*******

Въз основа на извършената проверка на документи, вещото лице дава следното заключение по поставените въпроси:

Процесният кредит е усвоен на 19.12.2016 г. в размер на 653.02 лв.

(шестстотин петдесет и три лева и две стотинки).

Размерът на задълженията на ответника към 27.10.2020 г. - датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК е в общ размер от 782.17 лв.

(седемстотин осемдесет и два лева и 17 ст.), в т.ч.: - 550.24 лв. (петстотин и петдесет лева 24 ст.) - главница; - 36.28 лв. (тридесет и шест лева 28 ст.) възнаградителна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 20.06.2017 г.; - 195.65 лв. (сто деветдесет и пет лева 65 ст.) - мораторна лихва, изчислена върху главницата за периода от 20.03.2017 г. до 27.10.2020 г.