Решение № 6804 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6804 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110135573 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. П. Т. срещу „К.“ ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ../09.02.2024 г. поради противоречието му със закона.

Ищецът твърди, че на 09.02.2024 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № .., по силата на който му била предоставена в заем сумата от 2200 лв., при уговорени ГЛП от 50% и ГПР в размер на 62,91%.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, кредитополучателят следвало в срок от два дни да предостави обезпечение по кредита чрез банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени от кредитодателя условия. В чл.

18, ал. 1 било предвидено, че при неизпълнение на посоченото задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 3473,84 лв. Ищецът сочи, че поради невъзможността да обезпечи задълженията по кредита, кредитодателят му начислил уговорената неустойка. Излага доводи, че неустойката представлява разход по кредита, който следвало да бъде включен при формиране на ГПР. Счита, че процесният договор е недействителен, тъй 1 като уговорената неустойка не била взета предвид при изчисляване на ГПР по кредита. Твърди, че клаузата за неустойка имала за цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Излага съображения относно недействителност и неравноправност на клаузата за неустойка. Счита, че не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че посоченият в договора ГПР по кредита не отразявал действително приложимия. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесния договор за потребителски кредит поради противоречието му със закона. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията в исковата молба. Счита, че при определяне на ГПР по кредита били спазени законоустановените изисквания. Излага съображения относно липсата на основания за включване на уговорената неустойка при формиране на ГПР. Сочи, че клаузата за неустойка била индивидуално уговорена между страните, както и че дължимостта й била обусловена от неизпълнението на договорните задължения на кредитополучателя. Твърди, че клаузата за неустойка е действителна. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Не е спорно между страните и е отделено за безспорно по делото, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ../09.02.2024 г., по силата на който ищецът усвоил предоставената в заем сума от 2200 лв., както и че уговорената в чл. 18, ал. 1 от договора неустойка, в размер на 3473,84 лв., не била съобразена при формиране на ГПР по кредита..

Съгласно чл.18, вр. чл.6 от договора за потребителски кредит в двудневен срок от сключването му, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица. Съгласно чл.6 от договора в случай, че кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той е длъжен в двудневен срок от сключването му да осигури поне едно или две 2 физически лица, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като при един поръчител същият трябва да има осигурителен доход в размер не по-малък от три пъти размера на минималната работна заплата в страната, а при двама – всеки от тях да има осигурителен доход в размер не по-малък от два пъти минималната работна заплата за страната, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В чл.6, ал.1, т.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят може да обезпечи кредита, като предостави банкова гаранция. Банковата гаранция трябва да покрива размера на всички суми, които кредитополучателят е длъжен да изплати на кредитодателя по договора за кредит и да има срок на валидност не по-кратък от 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита. В чл.18 от договора е уговорена неустойка в случай, че кредитополучателят не осигури и не предостави в срок обезпечение по кредита, съгласно горепосочените условия, като размерът на неустойката е в размер на 3473,84 лева, който е посочен и в погасителния план, като неустойката се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.

Видно от представения погасителен план към договор за потребителски кредит № ../09.02.2024 неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 3473,84 лева, съгласно чл.18, ал.1 от договора, разсрочени съобразно погасителния план.

Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за 3 всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му – двудневен срок от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия.

Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Главницата по договора е в размер на 2200 лева, а уговорената неустойка надхвърля нейния размер с над 50%, поради което е видно, че при включване на същата в ГПР, той ще надхвърли максимално допустимия размер. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е 4 нищожна.

По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Следователно договор за потребителски кредит № ../09.02.2024г. се явява нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. На основание чл.23 ЗПК заемателят дължи само чистата стойност на кредита в размер на предоставената заемна сума.

По разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от сторените разноски в производството в размер на 88 лева за заплатена държавна такса.

Пълномощникът на ищеца адв. Д. Г. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие адв. Г. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Доколкото ищецът е бил представляван по реда на чл.38 ЗАДв. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. на процесуалния му представител адв. Д. Г.. Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът (осъществил безплатна адвокатска помощ и съдействие) има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 - НМРАВ. В такива случаи съдът осъжда другата страна да 5 заплати възнаграждението на съответния адвокат. С решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения, е прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС).

При съобразяване на тази практика съдът намира, и след като взе предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, формираната значителна непротиворечива съдебна практика по сходни казуси, събраните в делото само писмени доказателства, приключването му в едно открито съдебно заседание, за което процесуалният представител на ищеца не се е явил лично, то следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предявен от Ц. П. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, .., срещу „К.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „.., на договор за потребителски кредит № ../09.02.2024г.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „К.“ ЕООД, ЕИК .., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Г., вписан в АК Ловеч с №.., служебен адрес: гр. Троян, .., разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС.