Решение № 8584 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8584 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110148745 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ЕОС М.“ ЕООД, с която срещу Р. Р.

Р. по реда на чл.415, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване вземанията, както следва: сумата 6 524,13 лева (шест хиляди петстотин двадесет и четири лева и 13 стотинки), представляваща главница за период от 21.05.2024 г. до 21.06.2025 г., ведно със законна лихва за период от 24.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 2 564,24 лева (двe хиляди петстотин шестдесет и четири лева и 24 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 21.05.2024 г. до 21.06.2025 г., сумата 656,19 лева (шестстотин петдесет и шест лева и 19 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.05.2024 г. до 24.06.2025 г., които вземания са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия и за които по ч.гр.д. № 37551/2025 г. по описа на СРС, 41 с-в, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че ответникът е страна по договор за потребителски кредит от 09.06.2023 г., сключен с „У. К. Ф. ЕАД, като по силата на същия на потребителя е била отпусната сума в размер от 50 400 лв., а за кредитополучателя е възникнало задължение да върне сумата при условията и в сроковете, регламентирани с договора, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, изпаднал в забава, с оглед което и освен съответните анюитетни вноски, дължал и мораторна лихва. С договор за цесия, сключен на 16.01.2025 г. вземанията са били прехвърлени на ищеца, като до ответника са били изпратени уведомителни писма за прехвърлянето. Поддържа, че ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянията на вземанията с връчване на препис от исковата молба. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание чрез процесуалния си представител е заявил, че оспорва предявените искове.

1

Позовава се на нищожност на договора за кредит, евентуално на наличието на неравноправни клаузи. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото като доказателство е приет сключеният между ответника и „У. К. Ф.“ ЕАД на 09.06.2023 г. договор за кредит № *******. Със същия е договорен размер на кредита от 50 000 лева, начислена е такса за разглеждането на искането за кредит в размер на 400 лева, както и застрахователна премия в размер на 23,95 лева месечно, посочена е общата дължима от потребителя сума – 63 777,22 лева за срок от 96 месеца при месечна вноска 664,35 лева при плаващ лихвен процент 5,09 % и ГПР 6,47 %.

С индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2025 г., сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД и ищеца са прехвърлени вземанията, произтичащи от договори за потребителски кредит, индивидуализирани в Приложение № 1А и 1Б към договора за цесия. С договора е постигнато съгласие, че цесионерът е изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците от името и за сметка на цедента.

Цедентът се е задължил да представи на цесионера изрично писмено пълномощно за уведомяване на длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съгласно Приложение № 1Б в полза на ищеца са прехвърлени вземанията на кредитодателя срещу ответницата по договор за кредит № *******/2023 г. с остатък от главницата в размер на 45 630 лева и остатък от договорната лихва в размер на 3209,59 лева.

Прието като доказателство е пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са цедирани с договора за цесия от 16.01.2025 г.

Изрично е посочено, че пълномощното е безсрочно и клаузите в него следва да се тълкуват в полза на упълномощения.

Видно е от приложеното към исковата молба уведомление до длъжника, че старият кредитор е уведомил ответника за прехвърлянето на вземанията, произтичащи от договора за кредит, посочил е кой е новият му кредитор и е предоставил надлежна информация за контакт с последния. С изпратеното уведомление кредиторът е упражнил правото си да направи вземанията по договора предсрочно изискуеми, считано от датата на уведомяването на договора за цесия. Установява се от представеното известие за доставяне, че съобщение относно извършената цесия е било получено от адресата чрез упълномощено лице на 04.02.2025 г. Ответникът не е оспорил, че е бил надлежно уведомен за договора за цесия.

В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е прието заключението по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В. П. въз основа на материалите по делото, извършена справка при цедента, проверка на актуален погасителен план, извлечение за платени и неплатени задължения. Същото, като обективно и компетентно изготвено, отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи, съдът кредитира и ползва при изграждането на изводите си относно правнорелевантните за спора факти. От съдържанието му се установява следното:

Сумата за главница в размер на 50 000 лева е била преведена на кредитополучателя на 06.06.2023 г. Таксата в размер на 400 лева е била финансирана от кредитора и е добавена към главницата. Към 16.01.2025 г. (сключването на договора за цесия) кредитополучателят е заплатил сума в общ размер на 7543,62 лева / 3856,99 евро, в т.ч. платени лихви за просрочие в размер 9,14 лева / 4,67 евро. С тази сума са погасени главница в размер на 4770 лева, 2477,08 лева – договорни лихви, 287,40 лева 2

– застрахователни премии, наказателни лихви в размер на 9,14 лева. След датата на цесията не са погасявани суми по кредита, като последното плащане е на 21.05.2024 г.

От заключението на вещото лице става ясно, че кредиторът е увеличил едностранно размера на договорната лихва на 06.02.2024 г. с 4%, като е отразил, че потребителят не изпълнявал задълженията си по договора. Месечните вноски от застрахователната премия са били премахнати след м.август 2024 г. поради допуснато просрочие повече от 91 дни. Вещото лице е посочило в заключението си дължимите суми съобразно актуализирания от кредитора погасителен план (с увеличения размер на договорната лихва), както и е посочило размера на задълженията по първоначалния погасителен план. Изчислена е и лихвата за забава. На служебно поставената от съда задача относно размера на ГПР с включване на таксата за разглеждане на искането за отпускане на кредита и застрахователната премия, вещото лице е посочило, че ГПР възлиза на 6,4753 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед твърденията, съдържащи се в исковата молба и възраженията, направени с отговора, съдът приема, че е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК установителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договора за потребителски кредит на ответника е била предоставена сума в размер на 50 400 лева, че за ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му сума; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, че е договорена дължимостта на възнаградителна лихва, както и дължимостта и размера на лихва за забава, че вземанията са валидно прехвърлени с договор за цесия, че длъжникът е уведомен за прехвърлянето.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи изпадане на ответника в забава за заплащане на главното вземане.

При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. с доклада по делото съдът е указал на страните, че следи служебно за нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания поради противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за наличието на неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител, като е предоставил възможност на страните да изразят становищата си във връзка с дадените им в тази насока указания.

Няма спор, че процесният договор е такъв за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП. Страните по делото не спорят и по отношение на съдържанието на същия такова, каквото се установява от доказателствата по делото. Безспорно кредитодателят е предоставил на кредитополучателя заетата сума, видно от представените по делото доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза.

Ответникът на следващо място не оспорва фактите, че кредитодателят е прехвърлил вземанията си на ищцовото дружество, за което длъжникът е бил 3 надлежно уведомен още преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което ищецът се явява материалноправно активно легитимиран да претендира дължимите суми по договора за кредит.

При служебна проверка на процесния договор във връзка с изискванията на закона и съдебната практика, първоинстанционният съд констатира, че същият е недействителен поради неясно и неразбираемо за потребителя посочване на начина на формиране и изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР), който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е съществен елемент на договора за потребителски кредит, неправилно посочване на ГПР, както и поради непосочване на лихвения процент на ден съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.

ГПР е задължителен елемент на всички договори за потребителски кредит, чието значение многократно е подчертавано в практиката на СЕС. Целта е осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор (вж. в този смисъл съображение 19 от Директива 2008/48, Определение от 16.11.2010 г. по дело C-76/10, т. 70, Решение от 09.11.2016 г. по дело C?42/15, т. 67 и 70). ГПР се изчислява по един и същи начин в Европейския съюз, поради което е възможно да бъдат сравнявани договори, сключени в различни държави. Следователно значението на ГПР не се свежда само и единствено до това потребителят да е наясно какви са задълженията му по договора за кредит.

Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски (вж. в този смисъл Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, т. 53; Определение от 16.11.2010 г. по дело C?76/10, т. 77).

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР по арг. от чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Следва извод, че стойността на ГПР включва само разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията.