Решение № 15966 от 21.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15966 гр. С., 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110150702 по описа за 2023 година

Предявени са искове от „Е П П“ АД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В. В.“ № 258 срещу „Д ****“ ЕООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ф. Ж. К.“ № 20, по чл. 422 вр. чл.

415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД (относно втория подпериод по арг. § 15, ал. 5 ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. - ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.)) и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имоти, находящи се на адрес: гр. Р., ул. „Н“ № 3 (Мега Мол Р.) с абон. № ****, *******, ********, ******, *****, ******, *****:

1. 16 192,10 лв. – главница, представляваща дължима цена за мрежова услуга, достъп до електроразпределителната мрежа съгласно фактури, издадени през периода 11.08.2020-10.02.2021 г. за абон. №№ ****, *******, ********, ******, *****, ******, ведно със законната лихва върху главницата от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане;

2. 4 214,12 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 25.08.202021.06.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №35594/2023 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответникът придобил от „Мега Мол Р.“ АД 6 самостоятелни обекта в едноименния търговски център, но при липса на заявяване на това обстоятелство от ответника, ищецът издал процесните фактури на името на ответника, тъй като същият бил собственик на процесните имоти към датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. За периода 11.08.2020-08.10.2020 г. ищецът издал фактури, посочени в т. 1 от 1 исковата молба, относно дължими суми за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители, през който период между него като краен снабдител на регулиран пазар и ответника като небитов краен клиент бил налице договор при общи условия за продажба на ел. енергия от ищеца в качеството му на краен снабдител на регулиран пазар.

За периода 01.10.2020-10.02.2021 г. ищецът издал фактури, посочени в т.

2 от исковата молба, относно дължими суми за достъп до електроразпределителната мрежа. Считано от 01.10.2020 г. поради законодателни изменения ответникът отпаднал от възможния кръг клиенти на ищеца като краен снабдител. Ответникът въпреки новите законови изисквания не сключил договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, поради което нормативната уредба изисквала доставката на тази енергия да продължи от ищеца в качеството му на титуляр на лицензия за търговия с еленергия, който сключва с клиентите типов договор със срок от 01.10.2020 до 30.06.2021 г., като до момента на неговото сключване доставчикът осигурява доставката на еленергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката. Въпреки това ответникът не сключил такъв договор с ищеца, включително и към момента на подаване на исковата молба, както и типов договор по § 15 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Поради горната законодателна промяна считано от 01.10.2020 г. процесните обекти сменили служебно своя доставчик – ищецът като краен снабдител на свободен пазар с доставчик - ищеца като търговец на свободен пазар. Ищецът представя писмени доказателства и прави искане за допускане на комплексна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете с единственото възражение, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което да е предоставяно фактурираното количество електронергия.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на исковете

Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната заповед за изпълнение.

По основателността на исковете

Ищецът следва да докаже:

- сключен договор по доставка на еленергия за 6 процесни обекта (ищецът сочи 7 обекта, но единият от тях е резервен) за първия процесен подпериод и притежанието им от ответника за целия процесен период, формиран от двата подробно описани в исковата молба подпериода;

- качеството небитов потребител – абонат по отношение на ответника за 2 целия процесен период;

- осигуряването на достъп до електроразпределителната мрежа за двата процесни периода и своето качество за всеки от периодите – краен снабдител на регулиран пазар/търговец на свободен пазар;

- стойност на таксите за горния достъп за всеки от двата горепосочени периоди.

В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже погасяване на дълга, както и своите възражения.

Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало облигационно отношение по продажба на електрическа енергия на основание чл. 95а ЗЕ за процесния период.

Облигационните отношения между страните по делото са регламентирани от разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с електрическа енергия /2013 г./ и Правила за измерване на количеството електрическа енергия /2013 г./.

С нормата на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия /в приложимата редакция към процесния период на потребление – изм. и доп.

ДВ. бр. 40 от 5 Май 2020 г./ е въведено изричното задължение за клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги, като тези цени се определят от КЕВР. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. При определянето на цените за битови и небитови клиенти е възприет различен подход, като при използване на обекта за битови нужди цената за достъп се заплаща върху количеството действително изразходвана електрическа енергия, докато при потребление за небитови нужди, какъвто е настоящият случай, цената за достъп се определя на ден съобразно предоставената мощност и се дължи за всеки ден, през който присъединяването продължава, независимо от количеството потребена електрическа енергия.

Съгласно дефиницията на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ „достъп“ е правото на използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т. е. цената за достъп се дължи за поддържането на мрежата и принципната готовност за предоставяне на електрическа енергия. Съгласно чл. 33, ал. 1 и чл. 37 от Наредба № 3

6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, предоставената мощност се заявява от клиента и може да бъде увеличавана или намалявана до изтичане на срока на договора за присъединяване отново по негово искане. Така цената за достъп до разпределителната мрежа не зависи от ползваното количество електрическа енергия, а от договорената за обекта на клиента мощност, като без значение е дали до него е доставяна електрическа енергия или не.

Според действащата разпоредба на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане (чл. 98а, ал. 4 ЗЕ).

Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № 0У 061 от 07.11.2007 г. Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. По настоящото дело не са представени доказателства, които да сочат за подадено от ответника заявление в горепосочения смисъл.

Съгласно законовата уредба продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. /, в сила от 17.07.2012 г., "небитов клиент" по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В чл. 92 от ЗЕ са изброени изчерпателно субектите, които могат да бъдат страни по сделките с електрическа енергия. Сред тях са „доставчик от последна инстанция“, какъвто сочи да е ищецът, и „краен клиент“. Според разпоредбата на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ крайният клиент е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.

С молба от 02.02.2024 г. ищецът уточнява, че процесните задължения по фактури, издадени за периода до м. 09.2020 г. включително, претендира като краен снабдител, а задълженията за периода от м. 10.2020 г. до края на процесния период претендира като титуляр на лицензия за търговия с еленергия или търговец на еленергия, което последно качество възниква по силата на закона на основание § 15, ал. 5 ПЗР ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 57 от 2020, 4 в сила от 26.06.2020 г.).

Така се извежда, че крайният клиент е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени нужди, като ползва електроснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ сочи, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява електрическата енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания. В случая ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение поради факта, че ответникът е собственик на процесния имот.

За установяването на този факт, който е оспорен от ответника, ищцовото дружество е ангажирало следните доказателства. От неоспорен от ответника нотариален акт за продажба на недвижим имот по реда на чл. 718 ТЗ от 04.07.2019 г. се установява, че „Мега Мол Р.“ АД – в несъстоятелност е продало на „***********“ ЕООД поземлен имот, ведно с построената в него триетажна сграда с два подземни етажа, находящ се в гр. Р., ул. „Н“ № 3, в която сграда се намират съответно описани в нотариалния акт самостоятелни обекти, както се потвърждава и от съдържанието на справките от Агенцията по вписванията по партидата на „Мега Мол Р.“ АД и „***********“ ЕООД.

От служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ, както и от неоспорени от ответника доказателства, представени от ищеца – Протокол-решение на едноличния собственик на капитала на „***********“ ЕООД от 16.03.2021 г. и на „Д ****“ ЕООД от 15.03.2021 г., Договор за преобразуване чрез вливане от 15.03.2021 г. се установява, че правоприемник на правата и задълженията на „***********“ ЕООД чрез вливане е ответното дружество, което съответно се явява титуляр на правото на собственост на горепосочените имоти, предмет на продажба от страна на Мега Мол Р.“ АД – в несъстоятелност.