Решение № 4687 от 30.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4687 гр. Пловдив, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330108180 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Н. В. Б. с ЕГН **********, против „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК:202073629, с която са предявени искове с правно основание чл.124 от ГПК, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3 на сключения Договор за допълнителни услуги към заем *****№ ********.

Ищецът твърди, че е страна процесния договор, сключен с ответното дружество на 17.03.2023 г.

Излага, че съгласно раздел т. 3 към договор за допълнителни услуги към договор за кредит, именуван „*******", ответното дружество предоставя на клиента пакет от допълнителни услуги, като пакетът включва следните услуги: 1. посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската; 2. безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на ответното дружество; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. разглеждане до минути; 5. преференциално обслужване; 6. право на участие в специална промоции, като цената на пакета от допълнителни услуги 1 бил 2 652 лева.

Ищецът сочи, че изначално недействителна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави е уговорката на т. 3 от сключения договор.

Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 2652 лева противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.

Ищецът твърди, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредиторът са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил, ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП.

Ищецът твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет път размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Прави доказателствени искания. Претендира разноски, включително и по реда на чл.

38 от ЗАдв.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Микро Кредит“ АД с изразено становище за неоснователност на исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за кредит по чл.26, ал.1, пр. 3 и пр. 2 ЗЗД – противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и нарушаване на закона.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението си за недействителност на оспорваната клауза.

В тежест на ответника е да докаже валидно възникнало правоотношение по договор за пакет допълнителни услуги към Договор за паричен заем Microcredit № 9032-00136114 от 17.03.2023г. и че в него е предвидено 2 съдържанието по чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Между страните няма спор, че са сключили договор за допълнителни услуги към Договор за кредит №****., в който е уговорена клауза за пакет допълнителни услуги, по която ищецът дължи възнаграждение в размер на 2652 лева, което се установява и от приложения по делото договор /л. 6/.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Микро Кредит“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По иска за недействителност на клаузата по чл. 3 от договора за допълнителни услуги към договора за заем:

Видно от договор за допълнителни услуги към Договор за паричен заем ************г. /л. 6/ страните са уговорили допълнителни услуги пакет „*******“, изразяващи се в посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на ответното дружество; Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право на участие в специална промоции. За тези услуги е уговорено възнаграждение в размер на 2 652 лева, разсрочено в 15 месечни вноски от по 176,80 лева.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.

Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, 3 са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.

Услугата „******“ е неясна, защото не е определено точно до колко минути и какво ще се разглежда. Не е ясно посочено и какво представлява услугата „********“. Не е ясно какви специални програми има ответника, в които би могъл да се включи ищеца. Не се установява ответникът да е посещавал дома на ищеца, за да събира месечните вноски. Не е ясна и услугата „безплатно внасяне на вноски от името и за сметка на клиента по банкова сметка на ответника“, като не е посочено кой ще ги внася, с какви средства и защо.

По начина, по който са формулирани допълнителните услуги, съдът приема, че не се касае до възможност за реално предоставяне на такива и от които потребителят да се нуждае и да го облекчават. Тези услуги са предвидени единствено и само с цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, доколкото с тях се цели събиране на допълнително възнаграждение без да е предоставена конкретна услуга, което води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, каквато е и обсъжданата такава за заплащане на пакет допълнителни услуги.

Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща възнаграждение за услуги, които може и да не се използват, което води от своя страна до противоречие с добрите нрави.

Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски. С въвеждането на такова възнаграждение 4 кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за права, които по закон има.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за недействителност на клаузата за заплащане на пакет допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, е основателен и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни , но при този изход на спора право на разноски се поражда за ищеца на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. На ищеца се следват разноски в общ размер на 107 лева ДТ.

По делото ищецът се е представлявал от адв. С. Н., който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.

Като взе предвид обстоятелството, че посочените в НМРАВ минимални размери на адвокатското възнаграждение не обвързват съда, липсата на фактическа и правна сложност на делото, идентичността на осъществяваната в полза на ищеца защита, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. С. Н. следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лева, което да бъде заплатено от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н. В. Б. с ЕГН ********** и „Микро Кредит“ АД, с ЕИК: 202073629, че клаузата на чл. 3 на сключения Договор за допълнителни услуги към Договор за кредит №************* г. е НИЩОЖНА, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, с ЕИК: 202073629 да заплати на Н. В. Б. с ЕГН ********** сума от 107 лева, направени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, с ЕИК: 202073629 да заплати на адв. С. Н. сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Н. В. Б. безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от 5

Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6