Решение № 185 от 10.05.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. ХАСКОВО, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р. З. Т. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500146 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Община Ивайловград („общината“), ЕИК 000235870, и въззивна жалба, подадена от „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА” ЕООД („дружеството“), ЕИК 201612397.

С Решение № 23/31.07.2023 г., постановено по гр.д. № 34/2022 г., РС Ивайловград е признал за установено по отношение на ответника „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА” ЕООД, ЕИК 201612397, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. И. М., съществуването на вземанията на ищеца Община Ивайловград, ЕИК 000235870, със седалище и административен адрес - гр. Ивайловград, ул. „България” № 49, представлявана от Д. Д. О. - кмет, сумата в размер на 1 567.93 лв. - главница, представляваща дължима сума по Договор за наем на земеделска земя от 30.07.2018 г., заведен в деловодната програма „Акстър наеми” под №***/02.08.2018 г. на Община Ивайловград, както и сума в размер на 132.13 лв. - представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2019 г. до 03.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението 1 в съда - 03.02.2021 г. до изплащане на вземането, като съдът е отхвърлил иска до пълния размер на главницата от 2 307.94 лв. и до пълния размер на лихвата за забава от 192.96, като неоснователен. С решението съдът е осъдил всяка от страните да заплати съответните разноски на ответната страна.

Недоволен от постановеното решение в отхвърлителната част e останал въззивникът Община Ивайловград. Счита, че решението в тази част е неправилно и противоречи на закона. Изтъква, че дължимият наем е за стопанска година, а не до датата на прекратяване на договора. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА” ЕООД. Същото намира въззивната жалба на Община Ивайловград за неоснователна, като излага аргументи в тази насока.

Недоволен от постановеното решение в частта, в която е уважена претенцията на Община Ивайловград, e останал въззивникът „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА” ЕООД, ЕИК 201612397. Счита, че решението в тази част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага аргументи, че договорът за наем е прекратен в по-ранен момент от страна на наемодателя и не се дължи наем след датата на прекратяване на договора. Твърди, че процесният договор съдържа неравноправна клауза - относно предвидената възможност за едностранно прекратяване на договора единствено за наемодателя. Набляга, че липсва произнасяне на наведеното от него възражение за изтекла погасителна давност относно вземането. Посочва, че не е конкретизиран период, за който се претендира процесното вземане. Заявява, че не дължи сумите по иска. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор (наименуван Писмено становище) на въззивната жалба на „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА” ЕООД от въззиваемата страна Община Ивайловград.

Последната счита въззивната жалба за неоснователна, като излага аргументи в тази насока.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция Община Ивайловград се представлява от юрк. Н.. Поддържа депозираните въззивна жалба и направените възражения по въззивната жалба на ответната страна.

2

Моли въззивният съд да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА” ЕООД се представлява от адв. М.. Поддържа депозираните въззивна жалба и отговор на въззивната жалба на ответната страна. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирани страни, в законоустановения срок и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

РС – Ивайловград е сезиран с иск с правно основание чл. 422, вр. чл.

415 от ГПК.

Между Община Ивайловград, в качеството на наемодател, и „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД, в качеството на наемател, на 30.07.2018 г. бил сключен Договор за наем на земеделска земя в землището на **** („договорът“). Договорът бил заведен в деловодната програма на Община Ивайловград „Акстър наеми“ под № ***/02.08.2018 г. Договорът е бил сключен за срок от 10 години, с наемна цена за първата година, касаеща периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г., 70.93 лв., а за останалите девет години за периода от стопанска 2019/2020 г. до стопанска 2027/2028 г., включително по 1 153.97 лв. за година, като наемът се заплаща авансово до 3

30.09, преди започване на съответната стопанска година.

С Уведомително писмо с изх. № ***/ 20.11.2018 г. на Кмета на Община Ивайловград е дадено едномесечно предизвестие за прекратяване на процесния договор. Изпратено е и едномесечно предизвестие с изх. № *** от 07.12.2018 г., с обратна разписка, получено на 13.12.2018 г. от наемателя за прекратяване на договора. Издадена е Заповед № ***/25.01.2019 г. на Кмета на Община Ивайловград за прекратяване на процесния договор, считано от 25.01.2019 г.

Заповедта е била обжалвана пред Административен съд - Хасково, образувано е адм. дело № 1173/2019 г. по описа на същия съд. С Решение № 745 от 16.11.2020 г., влязло в законна сила на 02.12.2020 г., Административен съд – Хасково е отменил Заповед № ***/25.01.2019 г. на Кмета на Община Ивайловград.

В хода на обжалване на Заповед № ***/25.01.2019 г. са подадени искания с вх. № ***/17.12.2019 г. и вх. № ***/3/30.01.2020 г. от „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД до общината за прекратяване на сключени между страните договори, единият от които процесният Договор за наем на земеделска земя в землището на ***, заведен в деловодната програма на Община Ивайловград „Акстър наеми“ под № ***/02.08.2018 г. По посочените искания с Писмо изх. № ***/4/10.02.2020 г., Община Ивайловград е уведомила дружеството за дължимия наем и обстоятелството, че няма да предприема действия по прекратяване на договорите до окончателното приключване на съдебните дела.

„ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД е подало до Община

Ивайловград заявление с вх. № ***/5/11.03.2020 г. с което моли наемодателят да счита отправеното искане с вх. № ***/17.12.2019 г., за едномесечно предизвестие и договорът да се счита прекратен едностранно, считано от 17.01.2020 г., и съответно от тази дата да не му бъдат начислявани дължими суми за заплащане на наемна цена.

С Писмо с изх. № ***/14.12.2020 г., Община Ивайловград е уведомила дружеството за неплатените задължения по договори, между които и настоящия договор.

С Писмо с изх. № ***/29.12.2020 г., след влизане в сила на съдебното решение по адм. дело № 1173/2019 г. по описа на АдмС - Хасково, е 4 изпратено с обратна разписка едномесечно предизвестие от страна на общината за прекратяване на процесния договор. Последният е прекратен след изтичане на посочения едномесечен срок на 29.01.2021 г.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че по отношение на посочените в договора поземлени имоти части от някои от тях не попадат в специализирания слой, допустим за подпомагане (ПДП), а други изцяло не попадат в този слой. При аритметично пресмятане се установява, че от отдадени под наем имоти с обща площ от 66 173 кв.м., в специализирания слой ПДП за Кампания 2018 г. попадат 5 892 кв.м.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от страна на дружеството е заплатена сума по процесния договор за наем на земеделска земя в размер на 70.93 лв., представляващи плащане за стопанска 2018/2019 г. В експертното заключение е посочено, че дължимата сума за стопанската 2019/2020 г. е в размер на 1 153.97 лв., а за стопанската 2020/2021 г. в размер на 413.96 лв. Като обща дължима сума от ответната страна, експертизата посочва сума в размер на 1 567.93 лв.

Съдът е приел, че процесният договор е бил действащ до 29.01.2021 г.

Посочил е, че наемодателят се е съобразил с разпоредбата на чл. 24а, ал. 9 от ЗСПЗЗ за първата година от договора. Формирал е краен извод, че с оглед датата на прекратяване на договора общата дължима сума за двете години е в размер на 1 567.93 лв., като до пълния размер от 2 307.94 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан, като в съответствие с уважената част от главницата следва да бъде намалена и претендираната лихва за забава.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните доказателства, които са били относими и необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че предявеният иск е частично основателен – за сумата в размер на 1 567.93 лв. главница, по Договор за наем на земеделска земя от 30.07.2018 г. и сумата в размер на 132.13 лв. - лихва за забава за периода от 01.10.2019 г. до 03.02.2021 г. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от 5

ГПК се споделят изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях. В настоящата инстанция не се представиха доказателства, които да навеждат на изводи, различни от направените от първоинстанционния съд. Във връзка с доводите в жалбите следва да се добави следното:

Съдът достигна до идентичен извод с този на първата инстанция относно датата на прекратяване на процесния договор – 29.01.2021 г. в чл. 7, т. 3 от договора е посочено, че същият може да бъде прекратен едностранно само от „наемодателя“ с едномесечно предизвестие, но не и от „наемателя“, какъвто е „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД.

Заповед № ***/25.01.2019 г. е обжалвана по съдебен ред. С Решение № 745 от 16.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1173/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково и влязло в законна сила на 02.12.2020 г., процесната заповед е отменена. По аргумент от чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК при отмяна на оспорения административен акт съдебното решение има действие по отношение на всички. Отменената заповед не е породила целените правни последници – прекратяване на процесния договор за наем.

Отправени от страните волеизявления в рамките на производството по обжалване на индивидуален административен акт по съдебен ред не могат да формират извод за изпълнение на фактическия състав по прекратяване на процесния договор. От друга страна ирелеванти се явяват и изявленията в тази насока на наемателя, тъй като видно от съдържанието на договора той няма такова право. Не могат да бъдат споделени съображенията на „ГЛОБАЛ БИО ХЪРБС БЪЛГЕРИА“ ЕООД за прекратяване на договора на дата, предхождаща 29.01.2021 г.

Не се установяват и наведените твърдения, че в договора е налице неравноправна клауза, довела до ограничаване правата на наемателя и противоречаща на закона. Определянето на съдържанието на възмездния договор, какъвто е договорът за наем, зависи от волята на страните и в рамките на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и тъй като начинът на определяне на съдържанието зависи от конкретната воля на страните, твърдяната недействителност на клаузата следва да се преценява и съобразно общата воля. Наемателят по договора е търговец, същият, чрез органа си на управление, доброволно е сключил процесния договор и е бил наясно с неговото съдържание. В тази връзка съдът намира за неоснователно 6 твърдението на наемателя по договора, че посочената договорна клауза противоречи на закона.