Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2530 от 05.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6316/2026
Вид
Решение № 2530
Подписан
05.07.2026
В сила
07.08.2026
Състав
ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.121, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.136 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2530 гр. София, 05.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110206316 по описа за 2026 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) 25-4332007505 о т 04.04.2025г. , ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН на В. В. П., с ЕГН: ********** СА МУ НАЛОЖЕНИ административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева с равностойност в евро по фиксинга на БНБ от 1022.58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евро цента) и административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП (за отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози).

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ В. В. П. ОСПОРВА с подробни доводи законосъобразността на издаденото наказателно постановление (НП).

Твърди се липсата на извършено административно нарушение за посочения състав. Счита се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения по реда на ЗАНН. Иска се отмяната на НП. В съдебно заседание санкционираното физическо лице, редовно призовано, се явява лично, като се 1 представлява от упълномощен процесуален представител, който инвокира във въззивната жалба съображения в устна и в писмена форма в подкрепа на доводите от въззивната жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР,

ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. Депозира писмена защита чрез срой упълномощен процесуален представител, като се оспорва въззивната жалба и се моли от съда да бъде оставена без уважение. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

II. ) . ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 08.04.2026г. чрез ССЕВ виж входящият номер върху жалбата, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана с КЕП от жалбоподателя чрез съответен представител, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, връчен по надлежния ред с разписка от 25.03.2026г., която е инкорпорирана в постановлението (гръб), подлежащ на законов съдебен контрол пред и от родово, местно и функционално компетентен районен съд, действащ като въззивна инстанция, на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

IV. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

ПРЕДМЕТ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ Е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) 25-4332-007505 от 04.04.2025г., ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН на В. В. П., с ЕГН:

********** СА МУ НАЛОЖЕНИ административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева с равностойност в евро по фиксинга на БНБ от 1022.58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евро цента) и административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП (за отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози).

2

Жалбоподателят В. В. П., неосъждано лице към датата на административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП - 16.02.2025г., придобил правото да правоуправлява моторно превозно средство (МПС) на 22.11.2017г., след издаването на надлежно свидетелство за управление на МПС с № 283474210 с валидност до 22.11.2027г.

За периода от 22.11.2017г. до 16.02.2025г. същият е бил наказван 31 (тридесет и един) пъти с административни наказания по ЗДвП - 9 (девет) пъти с отделни наказателни постановления за нарушения по основно по чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.6, т.1 от ЗДвП и 22 (двадесет и два) пъти с електронни фишове за нарушения - основно по чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.6, т.1 от ЗДвП.

Н а 16.02.2025г., около 22:56 часа, жалбоподателят В. В. П. правоуправлявал ползваното от него (собственост на физическото лице Й., с ЕГН: **********) моторно превозно средство, а именно - лек автомобил „Мерцедес модел 250 Д“ с рег. № ** в град София, като се движел с него по улица „Искър“, с посока на движение от улица „Г.С.Раковски“ към бул. „Васил Левски“. По същото време и на същото място по улица „Искър“ се намирали свидетелите П* А* Д. и Г. като служители на 05 РУ-СДВР, които извършили проверка на водача П. за спазване на изискванията по ЗДвП. Те преценили да извършат и проверка за употребата на наркотични вещества спрямо водача П..

Обяснили му, че той може да откаже проверката. Жалбоподателят П. отказал в часовия диапазон между 22:45 часа и 22:56 часа на 16.02.2025г. да бъде тестван с техническо лицензирано и годно средство „Дръг тест 5000“ за проверката дали е употребил наркотични вещества и/или техни аналози.

Свидетелят Х* издал спрямо жалбоподателя П. талон за кръвно изследване с № 0190913, връчен в 00:03 часа на 17.02.2025г. с обективираното в него необжалвано и влязло в сила административно предписание в срок до 40 (четиридесет) минути да предостави кръвни проби за изследване по надлежния ред във ВМА град София. Жалбоподателят П. се подписал в талона на свидетеля Х* и получил препис от него. Жалбоподателят П* не е бил обективирал възражения. Кръвни проби не били предоставени от жалбоподателя П. въобще, за да не се самоуличи в престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Жалбоподателят П. се подписал без възражения в съставения от свидетеля Д. срещу него АУАН Серия GA с № 3502418 от 16.02.2025г.

VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът кредитира събраният в административно-наказателното производство писмен доказателствен материал и показанията на свидетелите П* Д. и Г. като служители на 05 РУ-СДВР, като пълни, логични, детайлни, конкретни, хармонични, последователни, точни, добросъвестни, подробни, изчерпателни, кореспондиращи помежду си в съвкупност и корелиращи на цялостната писмена документация по делото. По делото не е необходимо допълнителното събиране на още гласни доказателствени средства, тъй като фактите по делото са установени на база установените и събрани от съда писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

В

3 доказателствените материали по делото липсват противоречия, непълноти или ясноти. Доказателствената съвкупност е единна, ясна, категорична, безспорна, непротиворечива и логична във висока степен. Свидетелят Х* е запазил категоричен спомен за случая - че жалбоподателят П. е обективирал изричен отказ да бъде тестван за употребата на наркотични вещества като водач на МПС в часовия диапазон между 22:45 часа и 22:56 часа на 16.02.2025г.

Показанията на свидетелите Д. и Хаджийски взаимно се допълват.

Съдът няма основания да се съмнява по никакъв начин в достоверността на показанията на свидетелите Д. и Х* само, защото например са редови полицейски служители от 05 РУ-СДВР, облечени в униформа и поради притежаването на предоставените им от Държавата отделни полицейски атрибути; и/или защото не са включили например своите бодикамери за заснемането на цялата проверка спрямо жалбоподателя П. на 16.02.2025г. от около 22:56 часа; и/или защото по делото не са предоставени записите на проверката от бодикамерите на полицейските служители, с оглед установения нормативен срок за съхранението им от 30 (тридесет) дни. Показанията на свидетелите Д. и Х*, изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост, не са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са обективни, безпристрастни и независими във висока степен. Фактът на незапазеното видеозаснемане на проверката на жалбоподателя П. и/или наличието на полицейско качество на свидетелите Д. и Х* сами по себе си не водят до дискредитиране на показанията на същите. Видеозаснемането на проверките по ЗМВР и ЗДвП е само една законова възможност, която има специфична цел - да документират полицейските действия, когато същите са обект на жалба от гражданите. В случая, жалбоподателят П. не е подавал жалба срещу свидетелите Д. и Х* или срещу другите служители на СДВР, и/или искане за съхранението на записите от бодикамерите, ако такива са били създадени, доколкото свидетелите Д. и Х* нямат изричен спомен пред съда да са заснели проверката по ЗДвП (и предвид краткият нормативен срок за пазенето на записите). Фактите по делото се установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства. Липсват индикации за проява на злоупотреба с полицейски правомощия. Напротив, на жалбоподателя П. са му били разяснени предварително всички негативни последици, ако даде проби за употребата на наркотични вещества, или ако откаже по своя лична воля (преценка) да предостави такива проби - със слюнка върху тампона на „Дръг тест 5000“ и/или с биологични материали (кръв и урина). В първия случай, ако резултатите биха били положителни, същият би понесъл наказателна отговорност по чл.343б, ал.3 от НК за извършено престъпление от общ характер, а във втория случай - при отказ да бъде проверен по ЗДвП - би се наложило само административно наказание. Жалбоподателят П. е избрал в случая „по-малкото зло“ - да обективира отказ да бъде проверен за употребата на наркотични вещества, поради което се е съгласил да понесе административно-наказателна отговорност за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. По НК и по ЗДвП употребата на наркотични вещества от водач на МПС може да се докаже с всички възможни 4 доказателства и гласни доказателствени средства.

Съдът отчита, че административно-наказателната отговорност по ЗДвП се счита за по-малко рестриктивна и ограничителна, за разлика от наказателната такава по НК, която е най-тежката юридическа отговорност в позитивното право. Ако жалбоподателят П. е имал желание да предостави кръвни проби за експертно изследване - това само по себе си би било най-голямото и силно доказателство, че не е употребил наркотични вещества в инкриминирания ден; че е добросъвестен водач на МПС; че съблюдава правилата на ЗДвП като водач на МПС, за приложението, на които е издържал надлежен изпит. Такива факти по делото не се установяват. Жалбоподателят П. има признат от закона правен интерес и свободен избор да не са самоуличава в престъпление. Това право е гарантирано и конституционно защитено. Ако жалбоподателят П. е искал да докаже други факти, например, че не е бил употребил наркотични вещества, той е могъл да изпълни надлежно указанията на свидетелите Д. и Х* при извършване на проверката по ЗДвП със съответното техническо средство или лично да предостави кръвни проби за изследване. Не го е направил. Не е изпълнил нито едно от двете. Въззивният съд отчита, че за употребата на наркотични вещества няма процесуална забрана същата да се доказва с всички възможни способи на доказване и доказателствени средства.