Определение № 749 от 08.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749 гр. Кюстендил, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500396 по описа за 2025 година

По вх. №4927/2025 г.

Съдът е сезиран с жалба на Ж. И. Г. с ЕГН **********, с адрес в г***, и настоящ адрес в ***, насочена против Постановление №4419 от 18.09.2024 г., постановено по изпълнително дело № 55/2024 г. по описа на СИС при Районен съд Дупница, с което на основание чл. 528, ал. 3 и ал. 5 вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК на тази страна е била наложена глоба в размер на 250 лева. (Въззивният съд, в настоящия му състав, е констатирал нередовности в постъпилата жалба, поради което са отправени указания до жалбоподателя да ги отстрани в 1-седмичен срок. При това тя е заявила искане за допускане на правна помощ, като е посочила, че се придържа към жалбата си от 18.07.2025 г., като допълнително и с оглед дадената й нова възможност да посочи изрично кой акт на съдебния изпълнител атакува, с молба вх.

№5710/2025 г. е заявила, че обжалва Постановление №4419/18.09.2024 г., постановено по изп. д. № 55/2024 г. на СИС при ДРС).

В жалбата се сочи, че за атакуваното постановление е научила с връчването на поканата за доброволно изпълнение. Други уведомления от съдебния изпълнител не била получавала. Твърди, че повече от десет години се грижи за дъщеря си, а „попадането й“ в ръцете на бащата било истински шок за детето. За невъзможността то да бъде предадено на бащата бил уведомен съдебният изпълнител от адв. Д. Б., който изпратил писма в т.см., придружено с амбулаторен лист, който удостоверявал, че предаването на детето е невъзможно.

Поради горното се иска наложената глоба от съдебния изпълнител с Постановление № 4419/2024 г. да бъде отменена.

Съдебният изпълнител при ДРС представя мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които изразява становище за недопустимост на жалбата, доколкото сочи, че атакуваното постановление е било потвърдено с влязло в сила Решение № 1/2025 г., постановено от състав на КОС по гр.д. № 596/2024 г.

След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени доказателства, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателката Ж. Г. е длъжникът по изпълнението и като такава, законът й 1 признава правото на жалба срещу постановлението за глоба – арг. от разп. на чл. 435, ал. 2 от ГПК. За да бъде разгледана жалбата й обаче, е необходимо тя отговаря на изискванията за редовност, формулирани в чл. 436, ал. 4 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК –да е подадена от надлежна страна, срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК и в законоустановения двуседмичен срок. Тук жалбата е депозирана от легитимирина страна, насочена е срещу акт, който в принципен план подлежи на обжалване, но извън срока по закон. За атакувания акт страната е била уведомена 04.10.2024 г. чрез пълномощника й адв. Б. – спр. л. 67 от изпълнителното дело. Настоящата жалба е постъпила с вх. №1174 от 18.07.2025 г., респ. извън срока по закон, заради което се явява недопустима.

Жалбата е недопустима и на друго основание:

С обжалваното Постановление № 4419/18.09.2024 г. съдебният изпълнител е приел, че длъжницата не е изпълнила в тридневен срок задължението си за уведомяване дали е готова да предаде детето си в определеното място и време съобразно изпълнителния титул, какви пречки за своевременно изпълнение на задължението съществуват, в кое място и време е готова да предаде детето, като с това е нарушила чл. 528, ал. 2 ГПК. Същевременно е посочил, че предприемането на действия по изпращане на детето на територията на гр. П. съставлява действие, което ограничава възможността детето да бъде предадено на бащата, с оглед местната компетентност по чл. 427 ГПК, при което допълнително е възпрепятствано изпълнението и доколкото ищцата не е изпълнила задължението си да осигури присъствието на детето за насрочената дата за изпълнителни действия по предаване на детето, на основание чл. 528, ал. 3 и ал. 5 ГПК вр. чл. 527, ал. 3 ГПК й е наложил глоба в размер на 250 лева.

При извършена служебна проверка обаче, се установи, че това постановление е било атакувано от настоящия жалбоподател, чрез пълномощника й адв. Д. Б., като с Решение № 1/2025 г., постановено от състав на КОС по гр.д. № 596/2024 г., е било потвърдено Постановление от 18.09.2024 г., постановено по изпълнително дело № 55/2024 г. по описа на СИС при Районен съд - Дупница, с което на основание чл. 528, ал. 3 и ал. 5 вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК на Ж. И. Г. е била наложена глоба в размер на 250 лева.

Поради горното следва да се приеме, че приетото от съда разрешение с цитирания съдебен акт, се отнася до обжалваното конкретно действие и със сила на пресъдено нещо, именно с цитираното решение, постановено по жалба на настоящия жалбоподател, насочена против същия акт на съдебния изпълнител, е прието, че обжалваното действие е правилно и законосъобразно. Решението е влязло в сила в хипотезата на чл. 296, т. 1 от ГПК, а разрешените с него въпроси не могат да бъдат пререшавани, поради забраната на чл. 299, ал. 1 от ГПК, като с оглед нормите на чл.

297 и чл. 298 от ГПК то е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, и е влязло сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Заради това следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав досежно установените със сила на пресъдено нещо обстоятелства, съставляващи основанието на искането.

При изложените аргументи депозираната жалба се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

2

По разноските в настоящото производство:

Искане за присъждане на разноски не е поддържано, поради което съдът не дължи произнасяне в т.см.

По обжалваемостта:

Този съдебен акт подлежи на обжалване пред по-горен съд по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Мотивиран от така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба на Ж.

И. Г. с ЕГН **********, с адрес в г***, и настоящ адрес в ***, срещу Постановление о т 18.09.2024 г., постановено по изпълнително дело № 55/2024 г. по описа на СИС при Районен съд - Дупница, с което на основание чл. 528, ал. 3 и ал. 5 вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК на жалбоподателката е била наложена глоба в размер на 250 лева, И

ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея производство по въззивно гражданско дело с електронен номер № 20251500500396 по описа на Окръжен съд – Кюстендил за 2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред

Апелативен съд, гр. София в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1, т.

1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749 гр. Кюстендил, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500396 по описа за 2025 година

По вх. №4927/2025 г.

Съдът е сезиран с жалба на Ж. И. Г. с ЕГН **********, с адрес в г***, и настоящ адрес в ***, насочена против Постановление №4419 от 18.09.2024 г., постановено по изпълнително дело № 55/2024 г. по описа на СИС при Районен съд Дупница, с което на основание чл. 528, ал. 3 и ал. 5 вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК на тази страна е била наложена глоба в размер на 250 лева. (Въззивният съд, в настоящия му състав, е констатирал нередовности в постъпилата жалба, поради което са отправени указания до жалбоподателя да ги отстрани в 1-седмичен срок. При това тя е заявила искане за допускане на правна помощ, като е посочила, че се придържа към жалбата си от 18.07.2025 г., като допълнително и с оглед дадената й нова възможност да посочи изрично кой акт на съдебния изпълнител атакува, с молба вх.

№5710/2025 г. е заявила, че обжалва Постановление №4419/18.09.2024 г., постановено по изп. д. № 55/2024 г. на СИС при ДРС).

В жалбата се сочи, че за атакуваното постановление е научила с връчването на поканата за доброволно изпълнение. Други уведомления от съдебния изпълнител не била получавала. Твърди, че повече от десет години се грижи за дъщеря си, а „попадането й“ в ръцете на бащата било истински шок за детето. За невъзможността то да бъде предадено на бащата бил уведомен съдебният изпълнител от адв. Д. Б., който изпратил писма в т.см., придружено с амбулаторен лист, който удостоверявал, че предаването на детето е невъзможно.

Поради горното се иска наложената глоба от съдебния изпълнител с Постановление № 4419/2024 г. да бъде отменена.

Съдебният изпълнител при ДРС представя мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които изразява становище за недопустимост на жалбата, доколкото сочи, че атакуваното постановление е било потвърдено с влязло в сила Решение № 1/2025 г., постановено от състав на КОС по гр.д. № 596/2024 г.

След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени доказателства, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателката Ж. Г. е длъжникът по изпълнението и като такава, законът й 1 признава правото на жалба срещу постановлението за глоба – арг. от разп. на чл. 435, ал. 2 от ГПК. За да бъде разгледана жалбата й обаче, е необходимо тя отговаря на изискванията за редовност, формулирани в чл. 436, ал. 4 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК –да е подадена от надлежна страна, срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК и в законоустановения двуседмичен срок. Тук жалбата е депозирана от легитимирина страна, насочена е срещу акт, който в принципен план подлежи на обжалване, но извън срока по закон. За атакувания акт страната е била уведомена 04.10.2024 г. чрез пълномощника й адв. Б. – спр. л. 67 от изпълнителното дело. Настоящата жалба е постъпила с вх. №1174 от 18.07.2025 г., респ. извън срока по закон, заради което се явява недопустима.

Жалбата е недопустима и на друго основание:

С обжалваното Постановление № 4419/18.09.2024 г. съдебният изпълнител е приел, че длъжницата не е изпълнила в тридневен срок задължението си за уведомяване дали е готова да предаде детето си в определеното място и време съобразно изпълнителния титул, какви пречки за своевременно изпълнение на задължението съществуват, в кое място и време е готова да предаде детето, като с това е нарушила чл. 528, ал. 2 ГПК. Същевременно е посочил, че предприемането на действия по изпращане на детето на територията на гр. П. съставлява действие, което ограничава възможността детето да бъде предадено на бащата, с оглед местната компетентност по чл. 427 ГПК, при което допълнително е възпрепятствано изпълнението и доколкото ищцата не е изпълнила задължението си да осигури присъствието на детето за насрочената дата за изпълнителни действия по предаване на детето, на основание чл. 528, ал. 3 и ал. 5 ГПК вр. чл. 527, ал. 3 ГПК й е наложил глоба в размер на 250 лева.

При извършена служебна проверка обаче, се установи, че това постановление е било атакувано от настоящия жалбоподател, чрез пълномощника й адв. Д. Б., като с Решение № 1/2025 г., постановено от състав на КОС по гр.д. № 596/2024 г., е било потвърдено Постановление от 18.09.2024 г., постановено по изпълнително дело № 55/2024 г. по описа на СИС при Районен съд - Дупница, с което на основание чл. 528, ал. 3 и ал. 5 вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК на Ж. И. Г. е била наложена глоба в размер на 250 лева.

Поради горното следва да се приеме, че приетото от съда разрешение с цитирания съдебен акт, се отнася до обжалваното конкретно действие и със сила на пресъдено нещо, именно с цитираното решение, постановено по жалба на настоящия жалбоподател, насочена против същия акт на съдебния изпълнител, е прието, че обжалваното действие е правилно и законосъобразно. Решението е влязло в сила в хипотезата на чл. 296, т. 1 от ГПК, а разрешените с него въпроси не могат да бъдат пререшавани, поради забраната на чл. 299, ал. 1 от ГПК, като с оглед нормите на чл.