Решение № 32 от 31.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 46/2024
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 31.01.2024
- В сила
- 31.01.2024
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 32 гр. Стара Загора, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20245500500046 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „Д.Ж. и З.“ чрез юриск. И.С. против постановление от 15.12.2023 г. на ЧСИ Д.Ц., рег.№ 872, с район на действие ОС - Стара Загора, постановено по изп. д. № 435/2023 г., с което се отказва намаляване размера на приетия по делото адв. хонорар.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е неправилно, като излага съображения. Моли съдът да намали адв. възнаграждение на 200 лв., съгласно чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Алтернативно – да се намали до минималния размер, дължим съгласно Наредба № 1 на ВАдС за образуване и водене на изпълнителното дело. Претендира разноски в производството.
Ответникът по жалбата Х. С. К., чрез пълномощника си адв. М. Т. взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заплатения адвокатски хонорар отговаря на изискванията на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за ВРАВ и е съобразен с минималния размер за образуване и водене на производството – чл. 10, т.1 и т.2 от Наредбата.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Д.Ц., в които се взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, 1 срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна.
Съдът, като обсъди направените оплаквания в жалбата, становището на ЧСИ и като прецени приложените по служебно изготвената преписка по изпълнително дело № 435/2023 г. по описа на ЧСИ Д.Ц., рег.№ 872, с район на действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за установено следното:
Производството по изпълнително дело № 435/2023г. по описа на ЧСИ ЧСИ Д.Ц., рег.№ 872 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС- Стара Загора е образувано по молба, подадена на 01.12.2023 г. от Х. С. К., чрез адв.
М. Т., въз основа на изпълнителен лист от 30.11.2023 г., издаден по в.т. д. № 460/2023г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено адвокатско пълномощно на адвокат М. Т. и договор за правна защита и съдействие от 01.12.2023 г. Вземането е за присъдено обезщетение за разноски в размер на 40 000 лв. С разпореждане от 01.12.2023 г. ЧСИ е приел разноски на взискателя за възнаграждение на адвокат 2620 лв. На 06.12.2023 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело. На същата дата е връчено на банката запорно съобщение. На 13.12.2023 г. УниКредит Булбанк е изпратил съобщение, че признава вземането и дължимите суми са преведени изцяло.
На 14.12.2023г. длъжникът е подал възражение до ЧСИ Цветкова, с което е поискал намаляване на размера на адв. възнаграждение на взискателя до 200 лв. С обжалваното постановление от 15.12.2023 г. ЧСИ е отказал намаляване размера на приетия по делото адв. хонорар.
При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело предвиденият минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата.
В случая съдът намира, че адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размера на 200 лв. Това е така, защото освен молбата за образуване на изп. дело от 01.12.2023 г., не е налице друго действие по реално изпълнение, извършено по делото от пълномощника на 2 взискателя преди плащане на задължението на длъжника, което видно от приложеното изп. д. е станало в срока за доброволно изпълнение.
Ето защо съдът намира, че подадената жалба е основателна.
Обжалваното постановление следва да бъде отменено, като вместо това се намали адв. възнаграждение на взискателя на 200 лв.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящото производство, съдът намира за неоснователно. В настоящото производство страните нямат право на разноски, тъй като макар производството да има самостоятелен характер, то съставлява своеобразно продължение по конкретното изпълнително дело и в него само се изменя постановлението на съдебния изпълнител относно разноските при направено искане от страната.
Изходът от това производство не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. С други думи, в производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение. В този смисъл 0-254-2020, I т.о.; О-4892017 г., IV г.о.; О-393-2018г., IV г.о.; 0-78-2022 г., II г.о.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД „Д.Ж. и З.“ чрез юриск. И.С. постановление от 15.12.2023 г. на ЧСИ Д.Ц., рег.№ 872, с район на действие - ОС - Стара Загора, постановено по изп. д. № 435/2023 г., с което се отказва намаляване размера на приетия по делото адв. хонорар, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от Х. С. К. взискател по изп. дело № 435/2023 г., по описа на ЧСИ Д.Ц., рег.№ 872, с район на действие - ОС - Стара Загора, адвокатско възнаграждение на адвокат М. Т. от 2620 лв. на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3