Решение № 143 от 06.06.2023, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Н., 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20223620101206 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба от Кооперация „ВККЧЗС ***“, представлявана от *** М.К.А., съдържаща обективно съединени искове обективно кумулативно съединени искове с правно основание: 1/ иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата от 9560 лв.; 2/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 619,26 лв. договорна лихва за периода от *** г. до *** г.; 3/ иск по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 2086,14 лв. наказателна лихва за периода от *** г. до *** г., за установяване съществуването на всяко от вземанията по издадена заповед по ч.гр.д. № ***г. на РС Н., срещу ответника Р. Р. В. от гр. Н., обл. Ш..

Ищецът твърди, че съгласно Договор за кредит № *** г. е предоставила на лицето Р.

Р. В. сумата от 10 000лв. Ищецът сочи, че към датата на падежа на задължението – *** г., заемателя не е върнал дължимите по договора суми, поради което ищецът е предявил вземанията си по ч.гр.д. № ***г. на РС Н.. Неплатеното по договора е за сумата от 12265,71 лв., от които 9560 лв. главница, 619,26 лв. договорна лихва за периода от *** г. до *** г. и 2086,14 лв. наказателна лихва за периода от *** г. до *** г. До подаване на заявлението по ч.гр.д. № ***г. на РС Н., и след това, ответникът не е изпълнил задълженията си по договора.

Поради липса на изпълнение от страна на ответника, както и поради това, че заповедта за изпълнение е била връчена също чрез залепване на уведомление, ищецът е предявил искове за признаване спрямо ответника, че вземанията за всяка от претендираните по заповедта за изпълнение суми съществуват.

1

Ищецът претендира направените по делото разноски и тези по заповедното производство.

Ответникът се представлява от особен представител по делото, поради това, че същия е призован отново чрез залепване на уведомление, книжата по което не са получени.

От името на особения представител е призната допустимостта на исковете, но се оспорва тяхната основателност. Оспорват се твърденията относно предоставянето на кредит в размер на 10 000лв., съгласно договора за кредит, респ. наличието на непогасени договорни задължения. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане, относно наказателните лихви за просрочие за периода от *** г. до *** г. Направено е възражение относно действителността на подписите на Р. Р. В. върху Договор за кредит № *** г., и разходен касов ордер № *** г. за 10 000лв., като неавтентични. С тези доводи ответникът, чрез представителя си, моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

В полза на ответника е открито производство по чл. 193 ГПК по оспорване на истинността на представените от ищеца документи - Договор за кредит № *** г., и разходен касов ордер № *** г. за 10 000лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приложен договор № *** от *** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата Р. Р. В. заем в размер на 10 000 лева. Договорена е годишна лихва от 12 %. Заемателят се е задължил да погаси изцяло заема/кредита до *** г. В т.9 от договора е постигнато съгласие при просрочване на погасителни вноски, при предсрочна изискуемост на кредита или при неизпълнение на което и да е задължение на заемателя, да бъде начислявана наказателна лихва за забава в размера на договорената лихва и надбавка от 20 %. Към договора е изготвен погасителен план, съгласно който за времето от *** г. до 20.11.2020 г. заемателят дължи месечни вноски само за договорна лихва, а на *** г. дължи вноска за главницата в размер на 10 000 лв.

Общият размер на дължимата лихва по този погасителен план е 6006, 63 лева.

Подписите на страните по договора са нотариално заверени на *** г., рег.№***, от пом. нотариус Ю.В. при П. А.- нотариус с район на действие РС Н..

С разходен касов ордер №** от *** г., с посочено основание „транш по кредит № ***“, ищецът е платил на ответницата договорената в заем сума в размер на 10000лв.

От проведеното по делото оспорване на истинността на подписите върху договора и върху разходния касов орден (РКО) и в резултат на приетата по делото съдебно графологична експертиза се установи категорично, че и подписите за кредитополучател в 2 договора за кредит №*** от *** г. и срещу „получил сумата „ в РКО №** от *** г. и този, с който са положени подписите предоставени от ответницата Р. Р. В., принадлежат на едно и също лице.

Следователно, договорното правоотношение между ищеца и ответницата е действително възникнало при посочените в договора условия, а ответницата от своя страна е получила посочената в договора сума от 10 000лв., съгласно РКО.

По отношение на направеното оспорване по чл. 193 ГПК, съдът следва да признае с решението си на основание чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК, че оспорването на подписите за кредитополучател в договора за кредит №*** от *** г. и срещу „получил сумата“ в РКО №*** от *** г., не е доказано.

По делото е приета съдебно счетоводна експертиза, от вещо лица при ШОС Е. К.. От приетото заключение на експертизата, се установява, че по даденият на ответницата паричен заем в размер на 10 000 лева, за срок от пет години, са направени частични плащания, в общ размер на 8762,03 лева. С тези вноски са се погасили вземания на ищеца за наказателни лихва - 1373,53 лева до *** г., договорни лихви в размер на 6701,80 лева до същата дата и главница - 686,70 лева, отново до същата дата - *** г.

Посочено е, че дължимите договорни лихви и падежа им са посочени в погасителния план към договора на страните. Посочено е, че общия размер на задължението на ответницата е 11 114,35 лева, като от тях 9313,30 лева е дължимата главница, 719,55 лева е договорната лихва за период от *** г. - *** г. и 1081,50 лева наказателна лихва от *** г. до *** г.

Съдът приема заключението на така изготвената експертиза относно дължимата главница в размер на 9313,30 лева, тъй като в тази част то е пълно и коректно изчислено.

Главницата се дължи, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417, т.3 от ГПК на *** г. до окончателното плащане.

Въз основа на горното се установява, че искът за установяване на съществуването на вземане относно главницата е основателен и доказан за сумата от 9313,30 лв. и следва да се отхвърли за разликата до сумата от 9560,04 лв.

Относно иска по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 619,26 лв. договорна лихва за периода от *** г. до *** г.

Видно от сключения между страните договор за заем, същия е с краен срок за издължаване *** г. От погасителния план към договора и неразделна част от него се установява, че главницата в размер на 10 000 лева е следвало да бъде върната на последната падежна дата - *** г., когато е следвало да се плати и последната дължима договорна лихва в размер на 59,18 лева.

Общия размер на дължимата според погасителния план договорна лихва е 6006,63 лв.

Дължимата договорна лихва по заема е дължима на месечни погасителни вноски, 3 различни по размер и посочени в погасителния план по месеци. Безспорно се установява от съвкупността от доказателства и не се оспорва от ответницата, че същата е прекратила редовното плащане на погасителни вноски по заема, като всички дължими по договора суми са били падежирани, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – *** г. и няма предсрочно изискуеми суми.

Претенцията на ищеца за дължима договорна лихва в размер на 619,26 лева е за периода след настъпване на падежа на вземанията по договора, от *** г. до *** г.

Съдът намира, че претенцията за дължима от ответницата договорна лихва е изцяло неоснователна. Договорна лихва по сключения между страните договор се дължи за периода на действие на договора до крайната му дата. Не са представени доказателства самият договор да е променян и срокът му да е удължаван. Поради това искът на ищеца за периода от *** г. до *** г., като попадащ извън срока на договора не обвързва ответницата и не поражда задължение за нея да заплати претендираната сума за договорна лихва. Неплатената от нея договорна лихва би била дължима само за периода на действие на договора, за сумите, които не са платени. Такива суми според заключението на вещото лице са били платени и те са в общ размер на сумата от 6701,80лв., включващи договорни лихви до *** г., вкл. Следва да се отбележи, че размерът на платените от ответницата суми за договорна лихва са в повече от посоченото в погасителния план към договора от 6006,63 лв.

Следователно, ответницата не дължи претендираната от ищеца сума за договорна лихва в размер на 619,26 лева за периода от *** г. до *** г. и искът за установяване на съществуването на вземане за нея следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Относно иска по чл. 422 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 2086,14 лв. наказателна лихва за периода от *** г. до *** г.

По иска за установяване на съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение за наказателни лихви за просрочени вноски за периода от *** г. до *** г. в размер на 2086,41 лв.

Съгласно чл. 9 от договора между страните, при просрочване на погасителните вноски (по главница и лихви), при предсрочна изискуемост на кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение на заемателя, заемодателя начислява наказателна лихва за забава в размер на договорената лихва за съответния период, завишена с надбавка от 20 %. Това означава, че освен договорената лихва от 12 % при наличие на посочените в чл. 9 от договора условия, представляващи неизпълнение на договорните задължения от страна на заемателя, се начисляват и допълнително 20% или общо 32 % лихва.

Съдът намира, че така посоченото представлява неравноправна клауза в тежест на заемателя, в отношенията с когото са приложими общите разпоредби на ЗЗП и ЗПК, доколкото за предоставения от ищеца паричен заем са приложими разпоредбите и на двата защитаващи правата на ответника закони.

На първо място, съдът намира, че клаузата по чл. 9 от договора за заем, е в нарушение на чл.

4

10 ЗЗД, доколкото с нея се начислява лихва върху вече начислена лихва (наказателната лихва се начислява върху сумата по вноските от „главница и лихви“), а това представлява анатоцизъм, който е забранен от закона съгл. чл. 10, ал.3 ЗЗД. Уговарянето на лихва (наказателна) върху вече изтекла и начислена лихва (договорна) е възможно само в отношенията между търговци, съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ, но настоящия договор не е такъв.

Следователно посоченото в чл. 9 от договора относно начина на начисляване на наказателната лихва е в противоречие на закона и като такава се явява нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1 ЗЗД. В този смисъл са Определение № 50269 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д.

№ 2596/2021 г., II т. о., ТК, Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК и мн. Др.

По начина, по който е формулирана разпоредбата на чл. 9 от договора, се стига и до значително неравноправие между страните по договора и с това накърняване на правата на потребителя – ответник. Като е уговорена в краен общ размер лихва от 32% съществено се превишава обезщетителната функция на лихвата за забавеното плащане, по смисъла на чл.

86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл. 86, ал.2 ЗЗД, размерът на законната лихва се определя от МС, а той съгласно Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. /в сила от 01.01.2015 г./, е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.

Лихвеният процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за второто полугодие. Предвид това и доколкото основния лихвен процент на БНБ по време на действие на целия договор е 0, то годишния размер на законната лихва се явява 10%. В практиката е прието, че допустимия размер на договорната лихва не може да надвишава трикратният размер на наказателната лихва или 30%. В този смисъл са Решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д.№1106/2003 г., ІІг.о., Решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д.